Определение № 4917 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2112/2024
- Вид
- Определение № 4917
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 11.11.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4917 гр. Варна, 11.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502112 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21899/09.09.2024г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, адрес: гр. Варна ул. Прилеп № 33., против постановление за разноските от 21.08.2024г. издадено по изпълнително дело № 6147/2024 по описа на СИС при ВРС, в частта касаеща приетите в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лева, както и срещу на начислената такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 125.76 лв. обективирана в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 34572/22.08.2024г.
В жалбата се излагат следните аргументи:
На 24.08.2024г. на дружеството е връчена ПДИ, в която е обективирано претендираното от взискателя С. К. адв. възнаграждение в изпълнителното производство, в размер на 600,00 лева. На 03.08.2024г. в указания двуседмичен срок е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 684 лв., представляваща сбор от сумата по изпълнителния лист, разноските за изпълнителното производство, без чл. 53 от ТДТГПК и минималния размер на адв. възнаграждение от 200лв. Изтъква, че задължението е платено в срока за доброволно изпълнение, поради което не се е наложило извършването на допълнителни същински процесуални действия от пълномощника на взискателя. Единственото извършено действия по делото е, подаване на молба за образуване на ИД. Изложеното обуславя и правно основание за недължимост на начислената такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 125.76 лв.
Моли да се намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 600 лв. до съответния посочен в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум в размер 1 на 200 лв., както и да се постанови недължимост на начислената такса по чл.
53 от ТДТГПК в размер на 125.76 лв.
Взискателя по жалбата С. П. К., чрез адв. С. И. е депозирала възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.
ДСИ Милушева е депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за основателност на жалбата.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното: По допустимостта на жалбата: Обжалвано е действие на ДИС, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол - чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице - длъжник по изп. дело, поради което е допустима.
По основателността на жалбата: Разгледана по същество жалбата е основателна
Изпълнително дело № 6147/2024 по описа на по описа на СИС при ВРС е образувано на 06.08.2024 г. по молба С. П. К. с ЕГН **********, с адрес:
******************, чрез адв. С. И. и въз основа на изпълнителен лист №1725 от 01.08.2024г., издаден по гр. д. №203/2023 г. по описа на ВРС за осъждане „ВиК“ – Варна да заплати на взискателя сумата от 460.00 лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
С молбата за образуване на изпълнително дело К. представя договор за правна защита и съдействие от 01.08.2024 г., сключен с адв. С. М. И. за сумата от 600 лева, която е заплатена изцяло в брой.
С постановление от 21.08.2024г. ДСИ е определил разноски за взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 600.00 лева.
На 28.08.2024г. длъжникът е получи ПДИ, в която е посочено, че по процесното изпълнителното дължи 460,00 лв. неолихвяема сума; 24 лева разноски по и.д; 127,76 лева такса по чл. 53 от ТДТГПК., 600, 00 лв. за адв. възнаграждение.
В срока за доброволно изпълнение на 03.09.2024 г. длъжникът погасява изцяло задължението си по изпълнителния лист към С. П. К. в размер на 460 лева, както и задължението от 24 лв., представляващо такса за образуване на ид. и 200 лв. за адв. възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя 2 размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие адвокатът е упълномощен да образува изпълнително дело по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, както и да извършва всички необходими действия и да осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в общ размер на 600 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т. 1. - за образуване на изпълнително дело - в размер на 200 лв.; по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 600.00 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лева - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ДСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600.00 лева следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200 лева, който размер изцяло съответства 3 на минималния такъв съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед факта, че срещу ВиК - Варна след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Още повече, че е налице погасяване на задължението от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение предоставен с ПДИ.
В чл. 53, ал. 2 от ТДТГПК., върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, не се събира, пропорционална такса. В случая длъжникът е изплатил изцяло задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което не дължи такса по чл. 53, ал. 1 от ТДТГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноските от 21.08.2024г. издадено по изпълнително дело № 6147 по описа на СИС при ВРС, следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта касаеща приетите в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600.00 лева следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева. Следва да бъде отменена и определената в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 34572/22.08.2024г. пропорционална такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 1 209,76лв.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на производството е законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител действие, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 21.08.2024г. издадено по изпълнително дело № 6147/2024 по описа на СИС при ВРС, в ЧАСТТА в 4 която са приетите в полза на взискателя С. П. К. с ЕГН **********, с адрес:
******************, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.
00 лева. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя С. П. К. с ЕГН **********, с адрес: ****************** по изпълнително дело № 6147/2024 по описа на СИС при ВРС от 600.00 /шестстотин/ лева на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 34572/22.08.2024г. пропорционална такса по изпълнително дело № 6147/2024г. по описа на СИС при ВРС по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 125.76 лева /сто двайсет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5