Решение № 206 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Петър Митев при участието на секретаря Невена Ст. Братоева като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223100600793 по описа за 2022 година Предмет на въззивното производство е присъда № 260013., постановена н а 24.03.2022г по НЧХД № 4555 /2020г., по описа на РС – гр. Варна – тридесет и шести състав наказателен състав, с която подсъдимият Е. Н. Б. е признат за НЕВИНОВЕН В ТОВА, на 25.09.2017 год. в гр. Варна, да се е заканил на А. С. Ц. с престъпление против неговата личност или имот или против личността на негови ближни и това заканване да е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

304 от НПК е ОПРАВДАН да е извършил престъпление по чл.144 ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения гр. иск от частния тъжител А.

С. Ц. срещу подс. Е. Н. Б. за сумата от 5000 /петхиляди лева/ лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 25.09.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител А. С. Ц. е осъден да заплати сторените в производството разноски в размер на 480,00 лева за 1 изготвените комплексна експертиза по сметка на ВСС, както и да заплати на п од с . Е. Н. Б., сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от частния тъжител, чрез процесуалния му представител – адв. Н. И.. В нея се твърди, че присъда е необоснована и незаконносъобразна, тъй като е възприета неправилна фактическа обстановка въз основа на противоречащи си доказателства.

В допълнителни писмени съображения се, сочи, че ВРС е изградил една неправилна преценка относно фактическата обстановка, въз основа противоречиви доказателства, доводите за това могат да бъдат синтезирани по следния начин:

- съдът е кредитирал само показанията дадени от св. Р. И.а, А. и Д., представени от страна на подсъдимия.

- проведеното общо събрание на дружество „............" ООД на което е сменен управителя не е било в домът на св. Р. И.а в гр. Варна, както е приел съда, а в гр. София и спора между съдружниците не за мястото на провеждането му, а за надлежното уведомяване за това събрание.

- съда неправилно е интерпретирал наемането на охрана от частния тъжител Ц., отхвърляйки тезата на последния, че е бил заплашен.

- неправилно е прието от ВРС, че между страните е имало напрежение, произтичащо от взаимна неприязън между тях, като тъжителя Ц. търсел и не можел да намери актив на дружеството, което обстоятелство се оборва от подадената от управителя Ц. жалба до Районна прокуратура гр. Добрич срещу фирма „.......... ЕООД.

- в мотивите си съдът е посочил, че кредитира изцяло изготвената комплекса съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, но неправилно е приел, че психичното състояние на Ц. се дължи не на отправена към него закана за саморазправа от страна на подсъдимия, а на акумулиране на агресия от страна на Ц. към подсъдимия Б., която на практика обръща към себе си.

- не се споделя становището на съда за наличието само на напрежение на проведеното събрание и за липса на отправени заплахи спрямо управителя Ц., както и несъответствие между отразеното в жалбата и в показанията на 2 свидетелите. Неправилно са ценени показанията си свидетелите Р.; С.; Р. И.а, както и материалите по ДП № 647/2018г. по описа на 01 РПУ при ОД на МВР Варна, където в проведените очни ставки подобно са изложени изразите които съдържат в себе си закани, от Б. А. Ц..

В заключение се прави извод, че неправилно е прието от страна на съда, че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по несъмнен начини се се иска отмяна на присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на частния тъжител поддържа жалбата по наведените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимият Б., намира присъдата за правилна и законосъобразна, мотивирана и моли същата да бъде потвърдена.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото й задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, се е явява неоснователна по възведените възражения.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно заседание доказателства. В резултат на това са установени следните релевантни факти:

Подсъдимият Е. Н. Б. е роден на 02.10.1960г. в гр. Синьо Бърдо, живущ понастоящем в гр. Варна, ул. „....... № 26, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.

Частният тъжител А. С. Ц. бил от гр. София като през месец август 2017г. бил назначен за управител на дружеството „............“ ООД, което обстоятелство станало повод за запознанството му с подс. Б..

Подс. Б. и св. Р. И.а живеели на съпружески начала, като св. И.а била съдружник в дружеството „............“ ООД, като подс. Б. фактически й помагал 3 в дейността на дружеството, тъй като имал много контакти и опит в развитието на дейността със земеделски земи.

Другият съдружник в дружеството била финансова къща „.....“, като идеята на съдружието им с мажоритарен дял била финансовата къща да инвестира под формата на заемни средства в дружеството, което от своя страна и чрез контактите на подс. Б. да развива дейност и да генерира печалба. Като обезпечение на предоставените средства по няколко на брой договори за заем, св. И.а ипотекирала недвижим имот – къща, находяща се в гр. Варна на ул. „....... № 26.

В хода на дейността възникнали разногласия между част от съдружниците в дружеството „............“ ООД и финансова къща „.....“, която била негов кредитор и освен това имала пълен контрол върху активите на дружеството, което довело до прехвърляне на абсолютно всички средства на дружеството, които имало по банковите си сметки, за погасяване на кредитите му - четири на брой към въпросната финансова къща „.....“.

Посоченото обстоятелство провокирало реакция у св. Р. И.а и Е. Б., което от своя страна провокирало враждебни действия от страна на контролираното от кредитора „..... ТМ“ АД, действия в контролираното лице „............“ ООД, като били предприети няколко конкретни промени.

Първата промяна била, смяна на управителя на общо събрание, което се твърдяло, да е проведено в дома на св. Р. И.а в град Варна, а тя и г-н Б. не били присъствали на такова. Именно на това събрание за управител бил определен частният тъжител г-н А. Ц..

Тази промяна била вписана в Търговския регистър в резултат, на което св. И.а чрез упълномощения си адвокат Г. А. започнала различни видове дела по чл. 29 от ЗТР за установяване на вписването на несъществуващи обстоятелства - мястото на провеждане на общото събрание, на което се твърдяло, че е взето решение за промяна на управителя, чрез освобождаване на бащата на св.Р. И.а Д. И. и замяната му с А. Ц..

Посоченото изострило отношенията между представителите на финансовата къща, в това число частният тъжител и г-н Б. и неговото семейство.

Още докато се намирал в гр. София, където живее и понастоящем, тъжителят Ц. бил уведомен за свикано на 25.09.2017г. в гр. Варна общо 4 събрание на дружеството „............“ ООД. Поради това, Ц. заминал на 24.09.2017г. за гр. Варна, за да вземе участие в събранието, като със себе си взел и св. К. С., работещ като охранител.

На св. С., Ц. обяснил, че желае да го придружи до гр. Варна, тъй като бил получавал заплахи за живота си от лице, с което предстои да се срещне в гр. Варна.

След пристигането им на 25.09.2017г. сутринта на път за офиса на ЧСИ, където следвало да се проведе срещата тъжителят Ц. провел телефонен разговор, чието съдържание С. не възприел, но след приключването му Ц. казал, че е получил заплахи от лице на име Е. Б., като го помолил да внимава на срещата.

Конкретния повод за събранието от 25.09.2017 год., бил промяна на седалището и адреса на управление на дружеството „............“, като целта била те да се преместят в град София, което било нежелано от гледна точка на св.

И.а и подс. Б..

Събранието се провело в кантората на ЧСИ – св. С. К. Д.. На събранието присъствали г-н А. Ц. в качеството му на пълномощник на съдружничката в „........“ ООД Г. С., двамата адвокати на „.....“ К. Г. и К. Р., св. С., подс. Б., св. Р.

И.а и адвокат А..

Поради естеството на ситуацията между страните имало напрежение, произтичащо от взаимния неприязън между страните, като тъжителя Ц. търсел и не можел да намери един актив - мобилна сушилня, машина за сушене на зърно с съответния инвентар и много настоявал да му се посочи мястото където се намира въпросната машина, за да може тя да са продаде и финансовата къща да се възползва по този начин от цената й.

От друга страна, подс. Б. и св. И.а били силно изнервени, т.к. освен това, че били взети всички оборотни средства на дружеството „............“, жилището на И.а, което било на значителна стойност, било ипотекирано.

Наред с това кредитите на дружеството станали предсрочно изискуеми, което мотивирало банка „Експересбанк“, впоследствие банка „ДСК“, също да си извади изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.

Посоченото принудило св. И.а и семейството й да продадат къща си „доброволно“ на много по- ниска цена от действителната й, просто защото бяха принудени от обстоятелствата. Всички тези факти, били в основата на 5 неприязънта от страна на подс. Б. и св. И.а.

На дивана в кантората на ЧСИ били Ц., Б. и И.а. Св. С. се намирал в другия ъгъл на стаята, а адвокатите А., Г. и Р. били на масата в съседство на дивана, като св. Д. единствено въвела участниците в помещението, след което си тръгнала.

Събранието се провело в нервен тон, като напрежение се усещало между всички присъстващи, в това число адвокатите на страните, като имало спорове в това число досежно съдържанието на протокола от събранието.

Подс. Б. говорел с тъжителя Ц. на висок тон, като разпитан в съдебно заседание св. Р. не помни какво са си казали двамата (единствено, че е имало разговори на висок тон), св. А. е категоричен, че обиди и заплахи не е имало, св. И.а на свой ред не посочва да е имало заплашителни думи от страна на Б. към Ц., като единствено св. С. посочи, че още при влизането им в стаята подс.

Б. казал на тъжителя : „ти си човека, ти трябва да оправиш проблемите иначе всякакви страшни неща могат да се случат, проучил съм те…“ и „Варна ще ти е тясна…“, след което бил възпрян да продължи от св. И.а.

След приключване на събранието страните освободили помещението и си тръгнали.

Видно от представените по делото писмени доказателства във връзка с описаните по-горе събития частният тъжител А. С. Ц. подал жалба до Районна прокуратура – гр. Варна в която посочил, че спрямо него било извършено престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал.3 НК, а именно закана с убийство във връзка с която била образувана проверка, а впоследствие с постановление било образувано и ДП № 647/2018г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР. Впоследствие с постановление от 08.06.2020г. цитираното ДП било спряно като на тъжителя били указани правата му да предяви тъжба срещу Б., тъй като прокурорът приел, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, а именно наличието на закана, което от своя страна изключвало наличието и на субективен елемент за извършване на твърдяното престъпление. Поради подаване на тъжбата, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство ДП било прекратено на основание чл. 245, ал.2, ал.4, вр. чл. 243, ал.1, т.1, вр. ч. 24, ал.1, т.1 и чл.199 НПК.