Решение № 169 от 26.07.2019, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 482/2017
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 26.07.2019
- В сила
- 20.08.2019
- Състав
- ДИЯНА ДИМОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 53 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
26.07.2019 год.
Номер . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 27 (двадесет и седми) март Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 482 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по съдебна делба, във фазата на допускане.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.69 от Закона за наследството вр. с чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, от Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК срещу Н.Б.Ш. с ЕГН ********** и Ф.А.Ш. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.А.А. от ШАК за допускане и извършване делба на следния недвижим имот – дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ ***; ***, ***, ***, *** и
*** при квоти 1/2 ид.ч. за всяка от страните.
С искът за делба е обективно съединен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата /поради наличието на СИО и съпруга й – втория ответник/ не е едноличен собственик върху недвижимия имот, за който се иска делба, т.к притежава само ½ ид.част от същия по наследство. Ведно с установителният иск е предявено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №162, том 7, дело №675/27.07.2016 г., вписан в дв.вх.рег.№2506, акт№18, том 8, дело 1399/2016 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на общия на съделителите наследодател Б. А.М.поч. на 17.06.2000 г. б.ж на гр.Велики Преслав, обл.Шумен, твърди че не може да се поделят доброволно, поради което моли да бъде допусната делба върху посочения в исковата молба недвижим имот при квоти: 1/2 ид.ч. за Ш.Б.Х. и 1/2 ид.ч. за Н.Б.Ш..
Твърди, че неоснователно съпрузите Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот въз основа на давностно владение.
Ответниците Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. чрез пълномощник са депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК, изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че са придобили целият имот на основание СИО, давностно владение, наследство по закон и наследство по завещание.
В съдебно заседание всяка от страните, представлявана от пълномощник поддържа изложеното в исковата молба, съответно отговора.
След като се запозна с изложените становища и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
По делото е приет неоспорен от страните Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш. нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС, съгласно който наследодателят им Б. А.М.е признат за собственик по давност, наследство и отказ от наследство на дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо парцел
ХV-1539 от кв.3 по плана на гр.В.Преслав, обл.Шумен, застроено с къща и сайвант.
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства /скица на поземлен имот №15-348201-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348203-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348205-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348208-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№**********/107.2017 г., изд. от Община В.Преслав, удостоверение изх.№124/20.07.2017 г., изд. от гл.архитект на Община В.Преслав/ се установи, че посочения в нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС имот е идентичен с имота, посочен в исковата молба - дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №*** с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ ***; ***, ***, ***,
*** и ***. Освен това е идентичен и с имота описан в нотариален акт №162, том 7, дело №675/27.07.2016 г., вписан в дв.вх.рег.№2506, акт№18, том 8, дело 1399/2016 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав.
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се констатира идентичност между Б. А. М. и Б. А.М.с ЕГН **********.
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници №000351/11.08.2005 г., изд. от Община В.Преслав и справки от НБН, Б. А.М.се установи, че същият е починал на 17.06.2000 г. в гр.В.Преслав и е оставил законни наследници-деца-Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш.. Съпругата на Б. М., М.Е.М. е починала на
17.05.1991 г.
Представена е данъчна оценка за имота, съгласно която по записвания в СИО собственици на имота са ответниците по делото.
От приложените по делото доказателства, съдът направи извода, че наследодателят на страните е бил едноличен собственик на имота, предмет на делото. Съображенията за това са следните: Съгласно тълкувателно решение от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ВКС, констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В настоящият случай страните не са оспорили нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС. Направените в същия констатации се потвърждават и от вписаните на 10.06.1991 г. откази от наследство на братята на наследодателя Б. А.
М. и М. А. М. -удостоверение №46/10.06.1991г. на ВПРС за отказ от наследство.
Б. М. е придобил собствеността върху процесния имот след смъртта на съпругата си Мирям М., т.к. отказите от наследство са вписани на 10.06.1991 г. Отказът от наследство има действие след вписването му в особената книга на районния съд и съгл. чл. 53 от ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. След вписването на отказите на двамата братя на Б. М.- Б.
М. и М. М., тяхната част от наследството уголемява неговия дял и дела на другия му брат В. М. Собствеността на идеалната част от процесния имот, която е била наследствена на В. М. е придобита по Б.
М. въз основа на давностно владение на 12.07.1991 г. Независимо, че правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането му има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. В настоящият случай след съставяне на неоспорения от страните нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС, т.к в производството по настоящото дело констатациите, съдържащи се в съставения на 12.07.1991 г. н. а. №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС /с който Б. М. е бил признат за собственик по наследство и давност на процесния имот/ могат да не бъдат зачетени само ако бъдат оспорени по предвидения в закона ред.
Подобно оспорване в настоящия случай няма и същото би било основателно само ако лицата, които оспорват правата на наследодателя, установят, че посоченото в нотариалния акт придобивно основание не се е осъществило /ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид изложеното се установи, че наследодателят на Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш., Б. А.М.от 12.07.1991 г. до датата на смъртта си 17.06.2000 г. е бил едноличен собственик на процесния недвижим имот.
След смъртта му негови законни наследници са двете му дъщери Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш., като на осн.чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части.
Настоящата съдебна инстанция следва да обсъди и анализира на база представените доказателства въпросът за валидността на представеното по делото саморъчно завещание от 16.08.1995 г.
Макар в производство да са направени възражения относно неговата валидност едва в устните състезания, съдът е длъжен да изследва този въпрос с оглед на това, че за нищожността съдът следи служебно.
На 16.08.1995 г. Б. М. се разпоредил със своето имущество – 3/6 или 1/2 идеална част от процесния недвижим имот за след смъртта си чрез завещание в полза на дъщеря си Н.Б.Ш.. По своята правна същност завещанието е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Правоприемство по силата на завещание, се осъществява само за имущество, което завещателят е притежавал към момента на откриване на наследство. Саморъчното завещание, обявено на 19.07.2000 г. от районния съдия при ВПРС не е оспорено от Ш.Б.Х.. Ето защо към датата на смъртта си –който момент е откриване на наследството, наследодателя на страните е притежавал целия имот и и след обявяване на завещанието Н.Б.Ш. е придобила собствеността върху процесния имот-1/2 ид.ч. по наследство по закон и 1/2 ид.ч. по силата на наследяване по завещание. С обявяването на завещанието наследникът по завещание е обективирал намерението си да се ползва от него, т.е той е упражнил правата си по завещанието. Бракът между Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. е сключен на 22.06.1986 г., от което следва извод че процесния имот е в режим на СИО.
Завещанието от 16.08.1995 г. е с нотариално удостоверена от Председателя на ВПРС /който към този момент е изпълнявал нотариални действия/ дата и подпис на завещателя, като истинността на документа не е оспорена от страните и на основание чл. 179 от ГПК следва изводът, че на посочената дата Б. М. е извършил завещателно разпореждане със собствената си 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на дъщеря си Н.Б.Ш..
Завещанието е изписано саморъчно, съдържа означение на датата, след завещателните разпореждания е положен подписът на завещателя, спазени са изискванията на чл. 25 от ЗН, не са налице и основанията за нищожност по чл. 42 от ЗН, поради което съдът намира, че е съставено съобразно изискванията на закона за форма и съдържание.
С оглед изложеното, съдът приема, че завещанието от 16.08.1995 г. представлява валиден разпоредителен акт, по силата на който Н.Б.Ш. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници е видно, че Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш. са наследници по закон на завещателя - негови дъщери. Същите се явяват наследници със запазена част от наследството, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН.
В настоящото производство не е предявена от ищцата Ш.Б.Х. претенция на чл.
30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане.
Спорен въпрос по делото е и дали имотът е индивидуална собственост на ответниците, които са придобили частта от същия, която не е собствена по наследство на отв.Н.Ш., по давност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ответниците са придобили тази част по давностно владение на осн.чл.79, ал.1 от ЗС. Мотивите на съда за да приеме за доказана собствеността придобита на оригинерно основание са изложени при преценката на основателността на иска по чл.124, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното искът за делба на подробно описания в исковата молба недвижим имот следва да бъде отхвърлен, като неонователен.
В делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Решенията по делбените производство без оглед на това, дали с тях е допусната делбата или не, не влизат в материална сила по преюдициалните въпроси, които се разрешават с тях за нуждите на делбата. Същите решения влизат в материална сила само досежно потестативното право да се иска извършването на делба по съдебен ред. Поради което съдът следва да се произнесе изрично по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Разпечатката съдържа 50 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e912b6fe-5708-4086-8a39-1f5360c371b2