Определение № 598 от 25.10.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Сливен, 25.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20222200500286 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК.

Образувано е по молба на В. И. Н., родител и законен представител на П. В. Н., подадена чрез адв. Г. от АК Сливен, с която се иска допълване на въззивното решение по делото в частта за разноските.

В молбата процесуалният представител твърди, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, а пропускът да бъде посочен начина на изписване сочи, че е техническа грешка. Иска да и бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от С. В. Н..

С оглед доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, преценен по отделно и в неговата съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

С Решение № 223/19.09.2022 г. по делото, съдът не е присъдил разноски на въззиваемата страна, поради факта, че не е обозначен начина на плащане на договорената и платена сума от 400 лв.

Предявената молба е допустима, тъй като искането е за допълване на въззивното решение в частта за разноските, а не за изменение.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът се е произнесъл с въззивното решение по искането за разноски на въззиваемата страна, т.е. не е налице непълнота на въззивното решение, което да бъде допълнена по настоящия ред. Липсата на изричен диспозитив, с който искането за разноски да се отхвърля, не може да бъде приравнено на липса на произнасяне, доколкото във всички случаи, в които в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения по основателността на определено искане, трайно установената съдебна практика възприема тезата, че произнасяне е налице.

Още повече, че съдът се произнася с изричен диспозитив досежно направените от страните разноски като последица, обусловена от крайния изход на правния спор, само когато присъжда такива, но не и когато счита искането за неоснователно/ Определение № 667 от 5.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6438/2014 г., I г. о., ГК/.

В практиката на ВКС е възприето разбирането, че ако е посочено в договора за правна помощ, че адвокатският хонорар е платен, без да се посочи начин на плащане, то в тази част договорът също има характер на разписка и е достатъчно доказателство за извършеното 1 плащане / Определение № 328 от 16.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1195/2019 г., I т. о., ТК, и Определение № 36 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5/2019 г., III г. о., ГК/. Тоест възприетото във въззивното решение от настоящият съдебен състав разбиране е противоположно, но възможността за поправяне на решението в разглежданата хипотеза е само чрез изменение на същото в частта за разноските. Такова изменение в случая не може да бъде направено, поради липсата на изрично такова искане и списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Ръководен от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба СД-05-01 №5001/13.10.2022 г. на В. И. Н., родител и законен представител на П. В. Н., подадена чрез адв. Г. от АК Сливен.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2