Решение № 174 от 31.07.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е гр.Ловеч, 31.07.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1107 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0906-000665 от 27.05.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Ц.Д.М. ***, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица нарушения от категорията на съществените такива, без да конкретизира в какво се изразяват същите. Сочи също и че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действително случилото се.

В заседанието, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят М. не се явява. Представлява се от процесуалния му представител адвокат Х.Н. от ЛАК.

В предходно съдебно заседание дава обяснения, като заявява, че свидетелят Й. дава неверни показания. Твърди, че полицейският автомобил е бил спрян на улицата пред дома на техен колега. Изтъква, че не се е движил с АТВ-то по уличното платно, а само го е пресякъл и го е бутал, тъй като се е било повредило. Заявява, че на два пъти му се налага да пресича пътя, за да стигне до дома си, като през останалото време се движи по поляната. Сочи, че отказал проверка, тъй като според него ЗДвП не важи за движение по поляните. Твърди, че свидетели на случилото са станали хора, които са били в близост и пред намиращия се там магазин.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Н. поддържа жалбата срещу наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че в наказателното постановление не е посочено обстоятелство къде жалбоподателят е управлявал превозното средство и това го прави необосновано. Позовава се на част от свидетелските показания, според които жалбоподателят М. не е управлявал превозното средство по улицата, а го е бутал от едната поляна към другата, като единствено е пресякъл пътя, но пак бутайки го. Изтъква, че АТВ-то е било без акумулатор, с паднала верига и спукани гуми и е нямало как да бъде в движение. Позовава се в тази връзка и на заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза. Изтъква и обстоятелството, че в близост на улицата живее полицейски служител, с когото жалбоподателят М. има пререкания и който е заявил пред колегите си, че жалбоподателят е управлявал превозното средство. Счита, че ако е имало извършено нарушение то е такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като изтъква, че за това обстоятелство на М. е бил съставен АУАН, но не е било образувано наказателно производство. Подробно излага и доводи относно наличието на предпоставки за определяне случаят като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че независимо, че свидетелите на въззиваемата страна са униформени служители, то това не ги прави надлежни свидетели и в този смисъл пледира да бъдат кредитирани показанията на посочените от жалбоподателя свидетели.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Н.Х., С.Л.Д., М.Б.Й., М.С.Д.и М.Г.Т., от заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 13.05.2019 г. свидетелите

С.Х. и М.Й., и двамата служители на РУ на МВР Ловеч били дежурни на територията на гр.Ловеч. Движели се с патрулния автомобил от кв.”Младост” в гр.Ловеч, като около 17:07 часа навлезли в кв.”Г.” по ул.”П.Р.”. Забелязали срещу тях по улицата да се движи АТВ, като водачът му след като ги забелязал направил маневра завивайки и навлязъл в поляната, която се намирала до улицата.

Свидетелите го последвали със служебния автомобил. След като видял това водачът на АТВ-то обърнал и спрял срещу тях. Свидетелите Х. и Й. снели самоличността на водача и установили, че това е Ц.М. ***. Същият живеел на ул.”П.Р.” № 11.

Установили също така и че управляваното от него МПС не било регистрирано, поради което поискали съдействие от колегите си от „Пътна полиция”, за да бъде взето отношение по ЗДвП. На място пристигнал свидетелят С.Д., който проверил документите на жалбоподателя М., като освен констатираното вече от свидетелите Х. и Й., че превозното средство не е било регистрирано по съответния законов ред, установил и че жалбоподателят не може да представи свидетелство за управление на МПС и контролният талон към него, тъй като не ги носел със себе си. Извършил проверка за употреба на алкохол от водача М., като пробата била отрицателна, след което го поканил да му извърши проверка и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг Тест 5000”.

Последното жалбоподателят М. отказал, поради което свидетелят Д. му издал талон за изследване № 0042430 /л.6/, в който талон посочил, че следва да се яви в Спешно отделение на МБАЛ Ловеч до 45 минути от връчването на талона за даване на проба за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Така издаденият талон е бил връчен и подписан от жалбоподателя М. в 17:20 часа 13.05.2019 година.

Няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази насока, че в дадения в талона срок, жалбоподателят М. е дал проба за изследване в СО при МБАЛ Ловеч.

Свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН бланков № 613544 от 13.05.2019 г., като в него посочил, че като отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и техните аналози, Ц.М. нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП. Актосъставителят е отразил също и че М. не представя при проверката СУМПС и контролния талон към него, което е квалифицирал като нарушения на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Отразил е и обстоятелството, че на М. е бил издаден талон за медицинско изследване. Като свидетели очевидци по акта се подписали С.Х. и М.Й..

По така съставения акт било отразено, че жалбоподателят няма възражения. Последният подписал акта и получил препис от него.

Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Ц.М. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като освен обстоятелството, че Ц.М. е управлявал МПС без регистрационни табели, с неустановена марка и без номер на рама и двигател, в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че М. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Наказващият орган също преценил, че с действията си жалбоподателят М. нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 и чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.174, ал.3, предл.2-ро и чл.100, ал.1, т.1, предл.1-во и 2-ро ЗДвП санкции „глоба” и „лишаване от правото да управлява МПС”.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.

При цялостната проверка за законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Описани са също така и обстоятелствата при които са било извършени нарушенията, съответно наказателното постановление не страда от пороци в този смисъл.

По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.

На жалбоподателя М. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която в частта си за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван с техническо средство или не е изпълнил даденото му предписание за химико--токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр.81 от 2.10.2018 г.).

В случая жалбоподателят и процесуалният му представител не оспорват факта на отказа на М. да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества и техни аналози. Не оспорват и изложеното в наказателното постановление обстоятелство, че той не е изпълнил даденото му предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл липсват и данни, че жалбоподателят е посетил Спешно отделение при МБАЛ Ловеч, за да даде биологичен материал за изследване.

Спорен момент в обсъжданият случай е дали жалбоподателят М. е управлявал превозното средство и къде е станало това. Твърденията му и в този смисъл и тезата на процесуалния му представител е, че М. само е бутал АТВ-то пускайки се по инерция, като това е станало по черен и поляна, като единствено е пресякъл улица „П.Р.”, но не се е движел по нея.

Безспорно се установи по делото, че въпросното нерегистрирано АТВ е моторно превозно средство по смисъла на легалната дефиниция дадена в нормата на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП. В този смисъл е и даденото от вещото лице заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, като експерта го е и категоризирал в категория L7е – четириколки, съгласно разпоредбата на чл.149, т.1, б.”м” от ЗДвП. При това положение, управлявайки го жалбоподателят М. е имал качеството на водач, съгласно разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Като моторно превозно средство АТВ-то на жалбоподателя попада в обхвата и на по-широкото понятие „Пътно превозно средство” - § 6, т.10 от ДР на ЗДвП.

Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съответно, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за този водач, който откаже да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол и/или наркотични вещества, за да се елиминира възможността да бъде осуетена и избягната проверка относно това спазил ли е забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Общото между двете норми е адресата им – водач на МПС. Както се посочи и по-горе в изложението жалбоподателят М. е имал това качество и твърденията му, че само е пускал по инерция АТВ-то по черен път, дори и безспорно доказани, не опровергават този факт. В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Й. и Х., като обективни, последователни и логически свързани. Липсват данни, които да навеждат на съмнения за предубеденост или преднамереност на двамата по отношение на жалбоподателя М.. И двамата са били очевидци на случилото се, а именно, че жалбоподателят е управлявал АТВ, тъй като са се намирали на ул.“П.Р.“ и М. е идвал срещу тях. Непосредствено са имали са възможност и са възприели изцяло случващото се пред тях. Освен това, двамата не са служители на Пътна полиция и не са изпълнявали функции по контрол на пътното движение, поради което не целенасочено, а случайно са станали очевидци на нарушението. Затова и не могат да бъдат кредитирани аргументите на жалбоподателя, че двамата са действали по поръчка на свой колега полицай, който живеел на същата улица и с когото той е бил във влошени взаимоотношения. Ето защо съдът намира, че констатациите отразени от актосъставителя Д. в съставения на жалбоподателя АУАН въз основа на сведенията дадени му от тях убедително са защитени при разпита на двамата свидетели очевидци в хода на съдебното следствие. Всеки от тях, имайки ясен спомен от конкретната пътна ситуация, детайлно излага релевантните за случая обстоятелства. Както се посочи вече в изложението, Х. и Й. ***, идвайки от центъра на гр.Ловеч и са категорични, че жалбоподателят М. се е движел по улицата в обратна на тях посока, когато ги е забелязал и е завил по намиращата се до пътя поляна, като продължил да се движи по нея. Показанията на двамата свидетели отразяват едни и същи, лично и еднозначно възприети от тях обстоятелства. Не на последно място, показанията им кореспондират изцяло и с писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра изцяло и ги приема за логични, обективни и добросъвестно дадени.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e911c220-1707-45ee-af1f-cc48a2276e14