Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 19.09.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 95/2023
Вид
Решение № 132
Подписан
19.09.2023
В сила
15.05.2024
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600095 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия за проверка на присъда №2 от 18.01.2023 г. по НОХД №342/2022г. по описа на Окръжен съд - гр.Добрич, с която подсъдимият П. И.

П. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б“в“, пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК в това, че на 01.08.2017г. в землището на с.Рогачево, общ.Балчик по път III-902, на кръстовището сключено от път III-902 и от път DOB 1010 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ленд Ровър“ с рег.№ТХ1727ХН, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а именно чл.6,т.1,пр.3-о от ЗДвП, съобразно който:“ Участниците в движението съобразяват своето поведение...с пътните знаци и с пътната маркировка“, като не съобразил поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, съобразно който: “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има три ленти - да навлиза и да се движи в крайна лява лента“, чл.21, ал.1 от ЗДвП, съобразно който: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:....за пътно превозно средство от категория В - извън населено място 90км/ч“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, съобразно който: „Единична 1 непрекъсната линия - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“ и по непредпазливост причинил смъртта на Б. А. Х., поради което на основание чл.54 от НК му е определено наказание “лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Във въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П. се явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване на наложените наказания на подзащитния му. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда наказанията му да бъдат намалени.

Частните обвинители и техните повереници, редовно призовани не се явяват.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, предвид характера и вида на деянието и настъпилите общественоопасни последици.

Счита, че окръжният съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П. изразява съжаление за стореното. Моли наказанията му да бъдат намалени След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Добрич е проведено по реда на глава XXVII от НПК. Подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371, т.2 от 2

НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 01.08.2017г. около 9:15 - 9:20ч. по път III-902 между с.Оброчище, общ.Балчик и гр.Варна, намиращ се в землището на с.Рогачево общ.Балчик, в посока гр.Варна се движел колесен трактор „Беларус“ с рег.№ТХ 04211 /собственост на „Еко Агро“ АД/, управляван от пострадалия Б. А. Х.. По същото време и в същата посока зад трактора се движел лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с украински рег. № АА 7019 НА, управляван от украинския гражданин св.С.Л.. В автомобила пътували съпругата му - св.В.Д.-Л. и двете му деца. Зад автомобила „Тойота РАВ 4“ по същото време и в същата посока се движел лек автомобила „Ленд Ровър“ с рег. № ТХ1727ХН, управляван от подсъдимия П. П., като на предна дясна седалка седяла св.В.В.. Пътната настилка била суха, времето - ясно и слънчево с отлична метеорологична видимост. Преди Т- образното кръстовище, сключено от път III-902 и от път DOB 1010, трите моторни превозни средства се движели в дясната лента по път III-902 в посока към гр.Варна. В района на кръстовището движението било двупосочно, като пътното платно било разделено на три ленти за движение - дясна лента за движение в посока към гр.Варна, средна лента за извършване на завой наляво към път DOB 1010 / към с.Кранево, общ.Балчик/ и лява лента за движение от гр.Варна към с.Оброчище. Когато тракторът се намирал на около 50м. преди кръстовището, пострадалият Б. Х. включил левите пътепоказатели, показвайки намерението си да предприеме маневра "Завиване наляво“. По същото време подсъдимият П. започнал маневра „Изпреварване“, преминавайки с автомобила си „Ленд Ровър“ в лентата за насрещно движение - т.е. в лявата лента за движение, между която и средната лента за движение имало маркирана бяла непрекъсната разделителна линия, забраняваща преминаването в съседната лента. Непосредствено след като подсъдимият започнал маневрата „изпреварване“, пострадалият Х. с управлявания от него трактор „Беларус“ започнал да завива наляво, за да продължи движението си по път DOB 1010. Непосредствено преди произшествието тракторът се е движел със скорост около 19,4 км/ч, а лекият автомобил „Ленд Ровър“ - със скорост около 109,8 км/ч. В създалата се пътно-транспортна ситуация, поради движение на взаимно пресичащи се траектории настъпил удар между предната дясна част на лекия автомобил, управляван от подсъдимия П. и лявата страна на трактора, управляван от пострадалия Б. Х. - в областта на задната част на предно ляво колело и след нея. Вследствие на удара предната част на трактора се отделила от частта с кабината и задната част легнала с дясната си страна върху платното за движение, а тялото на пострадалия Б. Х. паднало от кабината на трактора.

Автомобилът, управляван от подсъдимия се отклонил вляво, преминал през затревения разделителен остров, пресякъл платното за движение и навлязъл в левия затревен банкет, където спрял. Телесните увреждания, получени при 3 станалото ПТП от водача на колесния трактор „Беларус“ - Б. Х. се оказали несъвместими с живота и същият починал. Очевидец на станалото ПТП освен св. С.Л., бил и свС.С., който с автомобила си, изчаквал на знак стоп, за да излезе от път DOB 1010 на път III-902. Виждайки произшествието св.С. се обадил на ЕЕНСП 112. Същото направили свидетелите Т.Т. и Т.Й..

Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Съпоставил го е с показанията на свидетелите:

С.Л., В.Д.,С.С., Т.Т., Т.Й., протокол за оглед на местопроизшествието и скица, заключенията на вещото лице по СМЕ за аутопсия на труп, заключението на вещото лице по автотехническите експертизи, заключението на вещите лица по трасологичната експертиза, заключението на вещите лица по комплексната съдебно-трасологическа и автотехническа експертиза, заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза, приложените писмени документи.

След извършеното съпоставяне съдът е извел фактическият извод, че заявеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от фактите, установени хода на досъдебното производство.

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване според разпоредбата на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства. По предвидения от закон процесуален ред съставът на Добричкият окръжен съд ги е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подсъдимия П..

Безспорно установените по делото факти съдът е привел законосъобразно към съответната правна норма на Наказателния кодекс.

Квалифицирал деянието по чл.343, ал.1, б“в“, пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Приел е, че с деянието си, подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението.

Подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ленд Ровър“ с рег.№ ТХ1727ХН по време на пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите неправилни действия на подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл.6, т.1, пр.3-о от ЗДвП, според който:“ Участниците в движението 4 съобразяват своето поведение...с пътните знаци и с пътната маркировка“, като не съобразил поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“. Подсъдимият е нарушил разпоредбата на закона и пресичайки непрекъсната линия М1 е навлязъл в насрещната лента за движение, чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП: “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има три ленти - да навлиза и да се движи в крайна лява лента“, чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:..за пътно превозно средство от категория В - извън населено място - 90км/ч“ - движил се е със скорост от 109,8 км/ч, докато при движение с максимално разрешената скорост от 90 км/ч, подсъдимият би имал възможност да спре автомобила си преди мястото на удара, като предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, съобразно който: „Единична непрекъсната линия - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“;

Нарушавайки чл.6,т.1,пр.3-о от ЗДвП,чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП,чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, като движил се е със скорост от 109,8 км/ч, която не му позволявала да спре автомобила си преди мястото на удара и предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, нарушил разпоредбата на закона и пресичайки непрекъсната линия М1 е навлязъл в насрещната лента за движение е предизвикал пътнотранспортно произшествие с колесен трактор „Беларус“ с рег.№ТХ 04211, управляван от пострадалия Б. Х. в следствие, на което по непредпазливост е причинил неговата смърт.