Решение № 5 от 15.02.2025, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Административно наказателно дело 28/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 15.02.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Асен Черешаров
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.57 · Закон за движението по пътищата
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Златоград, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20245420200028 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Зл, ул. „М.“ № *, срещу Наказателно постановление № ****/23.04.2024 г. на Началник група в ОДМВР- С., РУ - З., издадено от Началник група в РУ З., ОД МВР-С., с което му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не формулира конкретни оплаквания относно неправилност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление, а искане за неговата отмяна предвид наличие на обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, освобождаващи го от задължение да поставя обезопасителен колан при управление на МПС.
Жалбоподателят, в съдебно заседание, се явява лично и с адв. Д., който поддържа искането за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена жалбата, инициирала настоящото производство, моли НП да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-С. редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 28.02.2024г. полицейските служители А. Ч. и Д. К., част от дежурен наряд към РУ Златоград, в изпълнение на служебните си задължения, извършвали обход в гр. З. При проверка установили, че на сочената дата, в 18:28 часа, в гр. З., ул. ,,Б.“ № *, жалбоподателят управлява МПС- лек автомобил, марка Н.А., с ДКН *, като не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван – нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Полицейските служители обяснили на жалбоподателя К., че ще му бъде съставен АУАН за неизползване на обезопасителен колан. Той се опитал да обясни, че поради медицински проблем не може да поставя колан, но в момента нямал бележка, или какъвто и да е документ, който да покаже и да се убедят проверяващите, че не може и не трябва да поставя обезопасителен колан.
На място и в присъствието на нарушителя е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е описано като време, място, и в какво всъщност се състои нарушението – неговата обстоятелствена част, така и правна квалификация на нарушението което гарантира възможност на жалбоподателя още на този етап да организира правото си на защита в пълна степен и съобразно потребностите си.
Жалбоподателят е отказал да посочи възражения и да получи процесния АУАН, което обстоятелство е удостоверено от свидетеля К.
По-нататък, жалбоподателят е упражнил и правото си да направи и писмени възражения по съставения му АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, прилагайки към същите Медицинско направление, издадено на 10.05.2023г. от д-р Р. Ф., с адрес на медицинска практика гр. З., и Съдебномедицинско удостоверение №6/2023г., издадено от д-р К. Х. /съдебен лекар, МБАЛ ,,д-р Б. Ш.“ АД – гр. С./.
След запознаване с административната преписка, административнонаказващият орган - Началник група в РУ З., ОД МВР-С., е издал атакуваното Наказателно постановление № ******/***** г., връчено на жалбоподателя лично, на 03.06.2024г. Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК.
В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото НП, чрез АНО.
Както в АУАН, така и НП, по един и същи начин е описаната фактическата обстановка и са посочени, като нарушени едни и същи разпоредби.
Компетентността на актосъставителя и наказващият орган се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.
Действително, по делото се установява, а и не се оспорва, че жалбоподателят управлява МПС- лек автомобил, марка Н. А., с ДКН *****, като не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван – нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза 2
СМЕ/, вкл. допълнителна такава от вещото лице д-р Н. М..
В съдебно заседание д-р М. поддържа заключението към всяка от тях, като обосновава становище, че травмата на двуглавия мускул на лявата ръка не е с практическа стойност, като да се явява причина за невъзможност от страна на К. за поставяне на предпазен колан при шофиране.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.
Спорът се концентрира относно това дали водачът-жалбоподател попада в кръга от лица, за които въведеното изискване не се прилага, съгласно чл.
137а, ал.2 от ЗДвП и по-конкретно: 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Ч. и К., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение; НП; възражения; Заповед Рег.№ ******/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства, описани в протоколи от осз, в т.ч. докладни.
Предвид на изложеното съдът също не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички приети доказателства.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес, и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Следва на първо място да се посочи, че административно-наказателното производство е образувано и водено срещу пълнолетно лице, за което няма данни да е оборена презумпцията за вменяемост и не се констатират пречки за това да бъде ангажирана отговорност от негова страна.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните 3 превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява изложената в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка. Доказа се, че на 28.02.2024г., в 18:28 часа, в гр. З., ул. ,,Б.“ № *, жалбоподателят управлява МПС- лек автомобил, марка Н. А., с ДКН ****, като не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван.
Така извършеното нарушение правилно е квалифицирано по п о чл.
137а, ал.1 от ЗДвП. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ от 50 лева за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя затова, че същият попада в кръга от лица по чл.137а, ал.2 от ЗДвП, за които поставянето на обезопасителен колан не е задължително и по-кокретно по т2.
От сочената разпоредба - лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; и т.3 от нея - 3. лице с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
По делото са приети представените от жалбоподателя Медицинско направление, издадено на 10.05.2023г. от д-р . Ф., с адрес на медицинска практика гр. З.; Съдебномедицинско удостоверение № 6/2023г., издадено от др К. Х. /съдебен лекар, МБАЛ ,,д-р Б. Ш.“ АД – гр. С./; Медицинско направление с изх. № */11.06.2024г., издадено на 11.06.2024г. от д-р Х. Х.в, както и Медицински протокол на ЛКК №30/18.10.2024г.
Чрез същите жалбоподателят обосновава твърдението си, че попада в хипотезите на правната норма, освобождаваща го от поставяне на обезопасителен колан като водач на МПС.
По отношение представеното Медицинско направление, издадено на 10.05.2023г. от д-р Р. Ф., с адрес на медицинска практика гр. З., Съдът намира на първо място, че същото е оттеглено от длъжностното лице издател, видно от л.24 от делото. Мотивите за това са свързани с непознаване здравословното състояние на жалбоподателя. Независимо от това, Съдът не кредитира представеното писмено доказателство, доколкото същото не е издадено от лекар-специалист /травматолог, ортопед, хирург, съдебен лекар и т.н./.
Медицинското направление е официален документ, издаден от лекар, който удостоверява, че лицето има нужда от специализирана медицинска помощ. Правна регламентация относно вида медицинско направление, реда, условията и реквизитите при издаване се съдържа в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
4
В конкретния случай разглежданото медицинско направление съдържа изявление на лекар извън неговата компетентност, доколкото медицинското направление не следва да съдържа заключение за здравословно състояние на пациента, а насочва към специализирана медицинска помощ, а още по-малко извод относно това дали здравословното състояние на пациента позволява поставяне на обезопасителен колан. Органите на МВР, респективно КАТ не могат да бъдат адресати на медицинско направление, предвид че функциите им не са по оказване на специализирана медицинска помощ.
Посоченото по-горе относно правната същност на медицинското направление и неговите адресати важи и за представеното и прието по делото Медицинско направление с изх. № 7/11.06.2024г., издадено на 11.06.2024г. от д-р Х. Х. /същото е издадено след сочената дата на нарушение/.
На следващо място, жалбоподателят се позовава, в депозираните от него Възражения с вх. № ***********/******г., на Съдебномедицинско удостоверение № 6/2023г., издадено от д-р К.Х. /съдебен лекар, МБАЛ ,,д-р Б.
Ш.“ АД – гр. С./, приобщено на л.16 от делото.
Видно от представения документ, в него се съдържа констатация относно травматично увреждане – скъсване на дългата глава на двуглавия мускул на лява мишница. Липсва извод в посока на това какви са последиците за пострадалия, още повече възможността, респ. невъзможността да поставя обезопасителен колан като водач на МПС.
По-нататък, жалбоподателят се стреми да докаже твърденията си по чл.137а, ал.2 от ЗДвП, позовавайки се на Медицински протокол на ЛКК №30/18.10.2024г. /л.101,102,103 и 104 от делото/.
Видно от същия, в раздел ,,Мнение относно временната неработоспособност или трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицето“, членовете на ЛКК са посочили ,,Дава се да послужи пред органите на КАТ, поради невъзможност да ползва предпазен колан до отзвучаване на болките и възстановяване на движенията в рамото“.
На първо място, съдът намира следното: Медицински протокол на ЛКК се издава в резултат на процедура по изготвяне медицинска експертиза, регламентирана в Наредба за медицинската експертиза.
Разпечатката съдържа 56 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e911b26c-bc0b-4138-a188-a01f259ddc64