Решение № 305 от 17.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано пред БОС по повод въззивна жалба,подадена от М. С. С.,чрез пълномощника и адв.Милев против съдебно решение №2449 от 19.11.2024г.,постановено по гр.д.№ 5810/2024г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивницата М. С. иск за приемане на установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, че сключеният между М. С. С., ЕГН **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и предявеният в условията на евентуалност иск за приемане на установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, че клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство, е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответното дружество,което не е депозирало писмен отговор в законоустановения срок.

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно и незаконосъобразно,като се сочи,че съдът е дал ход на устните състезания без да е изяснил делото от фактическа страна.Съдът е задължил ответника да 1 представи на основание чл.190 ГПК заверен препис от оспорения договор за кредит,като не е констатирал,че задължението е останало неизпълнено,тъй като ответникът е представил друг договор.Ответникът е установил грешката си и с молба от 22.11.2024г.е представил правилния договор за заем,но същият не е приобщен като доказателство по делото,а искът е бил отхвърлен от съда поради липсата на договор. Въззивницата моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови въззивно решение,с което да уважи предявения от нея иск. Отправено е доказателствено искане да се приеме като доказателство намиращият се в кориците на делото договор №398478 от 06.07.2016г.и справка от БНБ.

Въззивният съд уважи доказателственото искане на основание чл.266 ал.3 ГПК,като прие във въззивното производство нови писмени доказателства-представеният от ответника с молба от 22.11.2024г.по делото на БРС изискан по реда на чл.190 ГПК договор №398478 от 06.07.2016г., писмо от БНБ от 22.11.2024г.и приложена към него справка от информационната система на ЦКР за наличие на данни за предоставени кредити от ответното дружество на посоченото в съдебното удостоверение физическо лице-ищцата.

В съдебно заседание въззивницата С.,редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и адв.Милев,в която се изразява становище в смисъл,че се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и,както и за приемане на представените писмени доказателства.Моли решението на БРС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Производството е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Милев от АК-София, с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, бл.0, вх.А, ет.9, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и евентуален иск за нищожност на договора на основание чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие и евентуален иск за нищожност на клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство, поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Ищцата е твърдяла,че е страна по Договор за потребителски кредит 2

№398478 от 06.07.2016 г., сключен със „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,като е получила по договора сума в размер на 400 лв., при ГПР в размер на 49, 66 %.

В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството – ответник. При сключване на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като усвоила сумата от 400 лв., отпусната по договора за кредит, ищцата установила, че освен заемната сума били начислени такса за обезпечение с поръчителство, която услуга била предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД в размер на 200 лв. Ищцата е твърдяла,че процесният договор е недействителен поради това, че дължимите вноски по договора не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, какво се явявало всъщност. Твърдяла е също така, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Навела е и твърдения,че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1, във вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Нищожен бил и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвало яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена сумата по предоставяне на поръчител. Ответникът не предоставял възможност за включване на договор без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и е следвало тези разходи да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, което не е било сторено,поради което при което при включването им,същият би надхвърлил законовото ограничение. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество несъмнено е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.Твърдяла е,че договорът не е подписан нито с квалифициран,нито с обикновен електронен подпис,поради което липсва съгласие за сключването му. Посочва, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗПП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Отправеното до съда искане е за приемане на установено по отношение на страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, а в условията на евентуалност – да се приеме за установено,че договорът е нищожен поради липса на съгласие,а в случай че бъде отхвърлен главния иск да се приеме за установено, че клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение 3 за предоставяне на обезпечение – поръчителство, е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявения иск. В отговора се сочи, че с клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит било уговорено обезпечение на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства, ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк /Малта/. Оспорва твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит,като сочи,че потребителят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“ потребителят сам избирал обезпечението. Исковете за нищожност на договора за гаранция не били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не била страна. Ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр, след като бил информиран за дължимите такси, след което подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по имейл, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит дружеството изисквало поръчителство. Сочи, че претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Чл.5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК ответникът прави довод,че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като не била задължителна. Твърденията на ищеца за допълнителни разходи според ответника са неоснователни, тъй като обезпечението било в резултат на оценка на кредитоспособността по закон. Ответното дружество предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже от договора.

БРС е уважил доказателствените искания на ищцата,като е задължил ответното дружество да представи процесния договор,индивидуализиран от ищцата в исковата молба като договор №398478 от 06.07.2016г. ,както и всички приложения към него,включително и договор за потребителска услугапоръчителство на Мултитюд Банк,погасителен план и стандартен европейски формуляр,както и е допуснал издаването на съдебно удостоверение на ищцата,по силата на което да се снабди с информация от БНБ относно сключени договори между нея и ответното дружество и движението по тях.

С молба от 11.11.2024г. ответникът е представил договор за потребителски кредит и прилежащи към него документи,които районният съд в съдебно заседание на 18.11.2024г. е приел като доказателство по делото, без да констатира,че не е бил представен договор за кредит със посочения в исковата молба номер и дата,а друг договор- № 318413 от 12.11.2015г.,очевидно 4 неотносим към спора.Съдът е приключил събирането на доказателствата и съдебното дирене в с.з.на 18.11.2024г.,а на следващия ден- 19.11.2024г.е постановил съдебното решение,с което е отхвърлил предявеният иск като недоказан по основание,тъй като по делото не са били представени доказателства между страните да е бил сключен договор за потребителски кредит № 398478 от 06.07.2016г. Приел е,че представеният от ответника договор не е относим към спора,тъй като е с друг номер,дата и година на сключването и различна сума на кредита.

Ответникът е установил грешката си и с молба от 22.11.2024г.е изпратил процесния договор,който не е могъл да бъде приобщен и взет предвид от съда,вкл.и чрез отмяна на хода по същество,тъй като решението вече е било постановено. На 22.11.2024г.,също след постановяване на решението,по делото е постъпило и писмо от БНБ,с приложена към него справка ,издадена по молба на М. С. въз основа на издадено и по делото съдебно удостоверение,съдържаща информация за процесния договор за кредит. Като не е констатирал неотносимостта на представения с молбата от 11.11.2024г. договор към предмета на спора, не е дал указания за представяне на процесния договор,индивидуализиран с номер и дата в исковата молба и възможност за представяне на изисканата от БНБ справка, БРС е допуснал процесуално нарушение ,довело до обективна невъзможност делото да бъде попълнено с относимото доказателство- договор №398478 от 06.07.2016г.,чиято действителност е оспорена с предявения иск.