Решение № 2780 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2780 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330111360 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Б. Ж.

С., с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/ ***: сумата от 33, 34 л в . - представляваща частична претенция от сума в общ размер от 66, 67 лв. за дължимата главница за вноска по договора с падеж 19.07.2021г. и сумата от 16, 66 лв.представляваща частична претенция от сума в общ размер от 66, 67 лв. за дължимата главница за вноска по договора с падеж 18.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 31.05.2022г. / и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3955/ 01.06.2022г., по ч.гр.д. № 7889/ 2022г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в.

Ищецът поддържа, че между „Изи Финанс“ ЕООД и Б. Ж. С. е сключен на *** г.

Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/ *** По силата на цитирания договор, дружеството-ищец е отпуснало на ответника сумата от 800 лв., която е преведена на посочена от него банкова сметка. Същата следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, ведно с договорената лихва до 15.04.2022г. Поддържа се, че длъжникът не изпълнявал точно договорните си задължения, поради което за 1 кредитора е възникнал правен интерес да претендира процесните суми. Досежно възникването на правоотношението, ищецът поддържа, че са изпълнени всички изисквания, разписани в ЗПФУР и между страните е възникнало по надлежен ред кредитно правоотношение. Изтъква се, че в рамките на предходен процес, иницииран от длъжника, последният изрично е признал съществуването на процесния договор за кредит. Предвид изложеното, моли се така предявените частични искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

С молба вх. № 43250/ 10.05.2023г. ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение ( л. 60 от делото ).

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с молба вх. № 43250/ 10.05.2023г., отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 18.08.2022г.

(съобщение на л. 49 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на дата 05.06.2023г. (л. 58 от делото ). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма. Съдът счита за нужно да посочи и че от дата 05.06.2023г. до провеждането на открито съдебно заседание по делото на 13.06.2023г. е изминал период по- дълъг от седмица, поради което и съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 ГПК, призоваването е редовно.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за 2 последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва- 50 лв. държавна такса за образуване на исковото производство, 25 лв.- държавна такса за образуване на заповедното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Към посочените суми следва да се включи и дължимо юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ищеца в исковото производство, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 225 лв. – сторени разноски в рамките на исковия процес и заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Ж. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следните суми по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/ ***, а именно: сумата от 33, 34 лв.представляваща частична претенция от сума в общ размер от 66, 67 лв. за дължима главница за вноска по договора с падеж 19.07.2021г. и сумата от 16, 66 лв.представляваща частична претенция от сума в общ размер от 66, 67 лв. за дължима главница за вноска по договора с падеж 18.08.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда / 31.05.2022г. / и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3955/ 01.06.2022г., по ч.гр.д. № 7889/ 2022г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Ж. С., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, сума в размер от 225 лева / двеста двадесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 7889/ 2022г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4