Протокол № 313 от 12.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 313 гр. Благоевград, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Съдия:

Росица Бункова

Съдебни

Росица Джорова заседатели: Светла Неофитова

Маргарита Яновска при участието на секретаря Елена Костова и прокурора В. Ст. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ характер № 20241200201033 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Заседанието започва в 10,10 часа.

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор С..

Подсъдимият К. К. лично се явява, доведен от органите на ОЗ „Охрана“. Явява се и неговият защитник адв. Р. Б..

От свидетелите се явяват А. П., Б. К. и К. Г..

Свидетелите Е. Д., С. С. и К. П. не се явяват.

Вещото лице А. И. не се явява.

1

ДОКЛАДВА СЕ писмо от гл.комисар на ГД „Жандармерия“, с което ни връщат 1 бр.призовка за мл.инспектор К., като ни уведомяват, че същият не работи вече в жандармерията, а към СДВР, отдел „Специализирани полицейски сили“, заради което и призовката не му е връчена.

Докладват се докладните записки относно Е. Д., че е била призована чрез нейния съпруг, както и писмото за връчване призовката на К. П. по месторабота, за С. С. също е връчена по надлежния ред.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема се самоличността на свидетелите:

А. П. П., от ***

Б. С. К. от ***

К. С. Г., ***

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.290 НК и същите обещаха да кажат истината по делото, след което бяха изведени от съдебната зала с изключение на свид. А. П..

2

СВИД. А. П.: Горе долу се сещам за случая, за който съм тук. Бях назначен на работа нощна смяна в екип с двамата колеги, които са днес тук като свидетели.

Работих тогава като командир на отделение в специализирани полицейски сили, старши на екипа и работим в централна градска част на С., която обслужва четири районни плюс централна гара и автогара. Обхождахме маршрута в тъмната част на денонощието, около 22.00 часа и нещо правихме обход на централна жп гара. Движейки се по локалното, площад П., на около 50-60 метра пред нас забелязахме две лица - момче и момиче, които ни направиха впечатление с особеното си поведение – прибързано, оглеждаха се и пресичаха платното. С двамата колеги решихме да ги проверим. Спряхме зад една сграда, за да не ни виждат и двамата колеги, които са днес тук, слезнаха от служебния автомобил, аз останах в него и след малко дойдоха само с момичето. Доколкото разбрахме от нея момчето като ни е видяла е минало през ротондата, подлеза на централна гара и е избягало в незнайна посока, а от другата страна е много тъмно, има голям паркинг и колегите не са го видели в каква посока е отишъл. От проведения разговор с момичето разбрахме, че същото преди време е имало някакви взаимоотношения с този мъж, след това той е заминал за Германия и тя не е знаела за него нищо и отива в Благоевград, в някакъв „Изипей“ да тегли пари с нейна приятелка. В същия момент, в който е в изипея, същият младеж се появява с такси, насила я вкарва в таксито и доколкото имам спомен от нея й е ударил 1 или 2 шамара, имаше по спомен цепка лека на устната. Качил я е във влака и я докарал в С. насила, това ни каза тя. Предадохме информацията на дежурната ни в С., като в същото време я качихме в служебния автомобил, тя беше видимо разстроена. Предадохме тази информация по телефона, те са се свързали, ако не се лъжа по спомен, с 2-ро РУ в Благоевград и ни отговориха да изчакаме с нея на място, тъй като в момента нейният баща пуска жалба за отвличане в Благоевград. През времето докато чакахме дежурните части какво да правим ние и как да съдействаме на нейния телефон няколко пъти, не мога да се сетя точно колко, звъня приятелят й, този, който беше избягал. Той я заплашваше по телефона, искаше да я пуснем, да я оставим, да не се занимава с нас. На високоговорител дори ние говорихме с него да се върне, да изясним случая, той отказа да се върне. Заплахите бяха от нещо от рода, че дори ако се наложи нещо ще я намери, ще я убие и ще я излежи. Може би три или четири пъти проведохме разговор както аз, така и колеги с него по телефона да се върне да 3 установим цялата ситуация, той отказа, не се върна и след това по разпореждане на нашата дежурна я закарахме във Второ РУ на СДВР, там си съставихме нужните документи, чакахме около два часа и нещо и я предадохме на нейни близки с разписка, доколкото си спомням мисля, че на брат й, в добро здравословно състояние. Това е.

Когато ги видях на гарата момичето вървеше на една крачка пред него и си личеше, че беше притеснена, имаме си наши подходи, по които тръгваме да проверим някого. Там имаше неща – той се оглеждаше наляво, надясно, след като видя служебния автомобил се забързаха, тя беше със свити ръце отпред и пресякоха платното, локалното, пред жп гарата, там има магазин за левче и там се влиза към ротондата, колегите са я намерили на първите стъпала за влизане към ротондата, младежът го нямаше, видели сме го само странично.

Тя не е носила никакъв багаж в нея.

Явява свид. Е. Д., като същата беше изведена от залата.

СВИД. А. П.: Аз останах в служебния автомобил, тъй като вътре има въоръжение, което не може да остава без надзор, двамата колеги излязоха. Аз се намирах със служебния автомобил зад сградата, просто спряхме там, за да не се набиваме на очи, но явно той се беше притеснил и беше избягал.

По телефона на високоговорител ние разговаряхме с него, представихме се кои сме да се върне да изясним случая и тогава чухме, че я заплашва.

Заплахите му бяха „Не ме интересувате вие, пуснете я да се върне при мен, да дойде при мен. Ако трябва ще я намеря, ще я убия и ще я излежа“.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля, не възразяваме същият да бъде освободен.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля А. П..

4

На същия ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътни разноски за явяването му в днешното съдебно заседание в размер на 37,46 лева.

СВИД. Б. К.: Колегите ми казаха за кой случай съм тук, но нямам никакви спомени.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на свидетеля и процесуална икономия правя искане за прочитане показанията на този свидетел от ДП.

СВИД. Б. К.: По това време съм работил в СПС и СДВР.

АДВ. Б.: Не възразяваме да се прочетат показанията.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се прочетат показанията.

Като взе предвид становището на страните, включително и това на подсъдимия, че са съгласни да се прочетат показанията на свидетеля предвид неговото изявление, че не помни нищо за случая, съдът намира искането за основателно, поради което и на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, предл. второ от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЧЕТАТ се показанията на свид. Б. К., дадени в ДП, том 2, л.33 СВИД. Б. К.: Поддържам това, което съм казал на ДП. Отчасти си спомних някои неща.

Най-вероятно аз и колегата Г. сме отишли при момичето, защото колегата П. паркира служебния автомобил и ние първи сме отишли. Нямам спомен те как са се движили, беше тъмната част на денонощието. Вървяха заедно и явно 5 като ни е видял е побягнал, спомням си, че бързо промени посоката си на движение и забърза крачка, затича се, точно не си спомням как беше.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля, не възразяваме същият да бъде освободен.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля Б. К..

На същия ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътни разноски за явяването му в днешното съдебно заседание в размер на 36,25 лева.

СВИД. К. Г.: Спомням си случая. Работих тогава към специализирани полицейски сили при Столична дирекция като старши полицай. Имаме си маршрут, който обслужвахме в централна градска част и прилежащите й територии. При обход на гарата видяхме момче и момиче, не мога да кажа като час колко беше. Ние направихме завой и след това видяхме само момичето и тя каза, че някакво момче е побягнало.