Решение № 68 от 04.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. в присъствието на прокурора Д. Й. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 178/29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 856/2022 г. по описа на РС-Костинброд, Софийски районен съд е осъден заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 26953/2014 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба ( 10.06.2022 г.) до окончателното заплащане. Със същото решение СРС е осъден да заплати сторените от ищцата разноски, а именно: 10,00 лева за заплатена държавна такса; 800,00 лева за възнаграждения за вещите лица и 2 3000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Посочва се, че от събраните по делото доказателства не се установявало настъпване на твърдените вреди, като също липсвала и причинно-следствена връзка между забавеното разглеждане на делото и претендираните от ищеца вреди, доколкото било възможно същите да са били причинени от други фактори, извън поведението на ответника. В тази връзка се акцентира, че настъпилите вреди за ищцата не се дължат единствено на продължителността на 1 производството, доколкото причината за инициирането му е предхождащия процес за развод между ищцата и бившия й съпруг, във връзка с което е възникнала необходимостта от водене на дело за делба. Това се доказвало от изслушаната експертиза, като според жалбоподателя именно разводът е повлиял негативно на психологическото състояние на ищцата, което не било обсъдено от първоинсатнционния съд. Цитирана е практика на ЕСПЧ и ВКС, според която е възможно, дори при установена неразумна продължителност на съдебно производство, да не се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ако страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже своето твърдение. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение, който според жалбоподателя е прекомерен и значително завишен. По същество моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен, а при условията на евентуалност - размерът на присъденото обезщетение, да бъде намален.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Т. К. П., чрез адв. И. Ц. от САК, с който се оспорва жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание, контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура, изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да се отмени.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Предвид твърденията в исковата молба, искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е допустим, доколкото се претендира обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на неприключило с окончателен акт производство.

Според изложеното в исковата молба ищцата е претърпяла неимуществени вреди, поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гр. д. № 26953/2014 г. по описа на 73-ти състав на СРС. Твърди се, че посоченото производство е образувано по повод искова молба подадена от Т. К. П. срещу Н. Г. К. на 21.05.2014 г., с искане за делба на имуществото, придобито от страните в режим СИО, по време на прекратения им с развод брак. Посочва се, че след извършената размяна на книжа съдията-докладчик по делото не е предприел никакви процесуални действия, поради което ищцата е депозирала две молби по реда на чл. 255 ГПК за определяне на срок, в който делото да бъде насрочено за открито заседание, съответно на 01.09.2016 г. и на 27.01.2017 година. Поради бездействието на съда, ищцата сезирала и Инспектората към ВСС (ИВСС), от който била уведомена, че по отношение на съдия Л. – председател на състава разглеждащ делото й, е предложено образуването на дисциплинарно 2 производство. Твърди се още, че за периода от 03.04.2020 г. до 22.11.2021 г. съдията-докладчик отлагал разглеждането на делото 4 пъти, без да има причина, задължително налагаща това. Поради това била подадена нова молба до ИВСС с искане за отвод на съдията-докладчик и информация за конкретно предприетите действия по повод на предходната й молба. Твърди се също така, че съдията-докладчик по делото твърде късно е дал указания за предоставяне на кадастрални схеми за имотите, чиято делба се иска, като същото е сторено в проведеното по делото първо съдено заседание на 28.05.2018 г. – четири години след образуването му, а било възможно подобни указания да бъдат дадени още с постъпване на исковата молба. Посочва се също, че от 18.02.2022 г., когато делото е било обявено за решаване, до 10.06.2022 г., когато е подадена исковата молба по настоящото производство, не е постановено съдебно решение, като продължителността от 8 години и 20 дни (от 21.05.2014 г. до 10.06.2022 г.) за производство по делба – първа фаза, надхвърляла без съмнение разумния срок. По отношение на търпените във връзка с продължителността на производството вреди са изложени подробни аргументи, както във връзка с физическото и психическото здраве на ищцата и нейната възраст, така и с оглед значението на воденото дело върху целия й живот. Претендирано е обезщетение в размер на 10 000,00 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в получените и продължително търпени отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв, унижение и безсилие, продължително главоболие, виене на свят, безсънни нощи, затваряне в себе си, сърцебиене, астма, обостряне на астмата и ставните заболявания, проблеми с кръвното налягане и страдания от продължително проточилото се гражданско производство, което обстоятелство поставило в риск и цялостното съществуване на ищцата.

На етапа на настоящото въззивно производство безспорно е обстоятелството, че гр. д. № 26953/22014 г. по описа на СРС е образувано на 21.05.2014 г. по искова молба на Т. Т. К. П. срещу Н. Г. К. с искане да бъде поделено имуществото на страните, придобито по време на прекратения им брак.

С определение без номер от 27.05.2014 г. съдията-докладчик е дал указания след вписване на исковата молба, същата да бъде изпратена на ответника за отговор в едномесечен срок. Исковата молба е вписана на 28.05.2014 г., а препис от нея е получен ответника на 22.08.2014 година.

Депозираният по пощата отговор е от 20.09.2014 г., получен в СРС на 23.09.2014 година.

Следващото действие по делото е извършено на 25.03.2018 г. и се изразява в насрочване на делото за разглеждане в открито заседание на 28.05.2018 година. Междувременно ищцата е подала молба по реда на чл. 255 ГПК (вх. № 2550714/01.09.2016 г. по описа на СРС), молба с оплакване за забавено администриране на молбата по чл. 255 ГПК и искане за разглеждането й и произнасяне по същество (вх. № 10414/27.01.2017 г. по описа на СГС) и жалба до Инспектората на ВСС.

В проведеното на 28.05.2018 г. открито заседание ход на делото не е даден, а исковата молба е оставена без движение, като на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата са дени указания за представяне на скици на недвижимите имоти, чиято делба се иска. Съдът е предоставил едномесечен 3 срок за изпълнение на горните указания, като е посочил, че санкцията в случай на неизпълнението им се изразява във връщане на исковата молба, в частта, касаеща тези имоти. Делото е отложено за 29.10.2018 година. Указанията са изпълнени от ищцата в срок.

На 29.10.2018 г. ход на делото отново не е даден, като отново исковата молба е оставена без движение с указания да бъде уточнена конкретна претенция, а именно за делбата на 3/24 ид. ч. от поземлен имот, описан в исковата молба. В предоставения 7-дневен срок, ищцата с писмена молба е заявила, че оттегля иска си делба в посочената част. От протокола от проведеното на 29.10.2018 г. заседание е видно също, че производството е прекратено в друга част – относно имот в с. Ц., а делото е насрочено за 22.02.2019 г., когато производството е прекратено и в други негови части (съгласно искане на страните), като на практика е останало висящо по отношение на един недвижим имот и находящите се в него движими вещи.

Въпреки това делото е отложено за нова дата – 31.05.2019 година.

В проведеното на посочената дата заседание, след изслушване на становището на страните и исканията им за събиране на доказателства, съдът отново е отложил делото, като е посочил, че ще се произнесе в закрито заседание по всички доказателствени искания. Делото е отложено за 04.11.2019 г. до която дата акт в закрито заседание не е постановяван.

Видно от протокол от проведеното на 04.11.2019 г. открито заседание, съдът се е произнесъл по част от исканията на страните, допуснал е изготвяне на СТЕ и е отложил делото за 03.04.2020 година.

С определение от 12.03.2020 г. делото е отложено за дата 01.06.2020 г., предвид заповед на председателя на СРС, с която е указано да не се провеждат открити съдебни заседания до 10.04.2020 година.

На 18.05.2020 г. с определение, делото отново е отложено за дата 31.07.2020 година.

Съгласно протокола от посочената дата, в проведеното заседание съдът е изслушал заключението на вещото лице по допусната експертиза и е допуснал събирането на гласни доказателства, чрез разпит на по двама свидетели на всяка от страните, поради което е отложил делото за 30.11.2020 година.

С Определение № 20263002 от 24.11.2020 г. съдът е отменил определението си за отлагане на делото за 30.11.2020 г., като го е насрочил за 19.04.2021 г. с мотив, че епидемичната обстановка е много влошена и провеждането на открито съдебно заседание представлява необосновано висок риск за здравето на участниците в процеса.

Със сходни мотиви делото е насрочвано за 22.11.2021 г. с определение от 06.02.2020 г., след което и за 18.02.2022 г., с определение от 05.11.2021 година.

В проведеното открито заседание на 18.02.2022 г. страните са посочили желанието си делото да се прекрати по отношение на всички движими вещи, като единствената претенция е за делба на един недвижим имот. Съдът е разпитал допуснатите свидетели, приел представените писмени доказателства и счел, че делото е изяснено от фактическа страна. След изслушване на устните състезания съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

4

Към 10.06.2022 г., когато е подадена иницииращата настоящото производство искова молба, решение по делото за делба – първа фаза, разглеждано от 73-ти състав на СРС, все още не е било постановено.

При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.

Решението на районния съд освен валидно и допустимо е и правилно.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите (имуществени и неимуществени), причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.

Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно отговорността на държавата е обективна и се носи от нея, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Тази отговорност се реализира чрез държавните органи – в случая Софийски районен съд. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Димитров и Хамънов срещу България от 10 май 2011 г.). Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.