Решение № 4263 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4263 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110104337 по описа за 2025 година

Производството образуването по искова молба от „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр. *********** № 81 В, представлявано от управителите *********** срещу Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8 дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.

*********** № 81 В, представлявано от управителите *********** следните суми, за които е издадена Заповед № ****/03.12.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: сумата от 400 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********** сключен на 21.10.2019 г. между „***********“ АД, ЕИК ***********, Заемодател, и Ж. Б.

Б., ЕГН **********, Длъжник, вземането по който е прехвърлено от „***********“ АД на „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г., сумата от 12 лв.

- договорна лихва по Договора за кредит, дължима от 21.10.2019 г. до 1

15.11.2019 г., сумата от 257,80 лв. - законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 15.11.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с разпореждане на съда по ч.гр.д.****/2024г., с което на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. На 21.10.2019 година ответникът сключил Договор за потребителски кредит № *********** със „***********“ АД, по силата на който получил сумата от 400 лв., срещу което се съгласил да я върне на 1 вноска в размер на 400 лв. в срок до 15.11.2019, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.7 %.

Твърди се, че съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Договорът бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ по договора длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***********“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответникът била предоставена цялата информация изискуема по закон преди сключването на договора.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „***********“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания 2 към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***********“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и на имейл адрес.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника: В него се твърди, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Недопустимостта произтичала от липсата на активна и пасивна процесуална легитимация. Оспорва достоверността на датите на договора за кредит, на Общите условия, на Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити „**** **** до 400 лв.“, на уведомлението за цесия, както и авторството на всички тях. Счита, че всички тези документи били съставени за нуждите на настоящия процес и не съответствали на действителната фактическа обстановка.

Твърди, че процесният договор бил недействителен, защото бил неясен относно задълженията, които поема потребителят по него, включително и относно това дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Посочените в договора размери на дължими проценти не били обвързани с ясни и точни размери (към момента на сключването на договора), от които те да се дължат. В рамките на договора била осъществена заблуждаваща нелоялна търговска практика.

В процесния договор липсвало подписи на страните и липсвало достоверна дата в него. Имало противоречия в погасителния план и текста посочен в договора.

Заявява, че дори процесният договор да бил сключен между страните той бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото калузата за възнаградителна лихва е нищожна на това основание.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, а именно кои компоненти точно са 3 включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42,7% било в пряко противоречие с императивните изисквания на ЗПК и на съдебната практика.

В наименованието и в съдържанието на договора следвало да бъде отразено, че той бил сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На ответника не му била предоставена ясна и коректна преддоговорна информация, той не давал валидно съгласие за сключването и изпълнението на договор за потребителски кредит. Между „***********“ АД и ответника не били разменяни електронни съобщения, които да отговарят на императивните норми на закона По делото не се доказвало наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и „***********“ АД, нямало доказателства ответникът да се е приел предложението на това дружество, поради това ответникът не бил длъжник на ищеца. Липсвало задължителни елементи в СЕФ – не бил посочен адрес за кореспонденция, липсвало подпис и печат на формуляра, липсвало електронен подпис на кредитора под формуляра, условията по кредита в СЕФ, противоречали на условията по сключения договор. Иска се отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищеца не изпраща представител, в писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Договор за паричен заем № *********** от 21.10.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити и Погасителен план към договора за кредит, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него, Уведомление за цесия, Разписка за усвоена сума установява, че на 21.10.2019г. ответника сключва Договор за потребителски кредит № *********** кредитна линия със „***********“ АД, по силата на получава в заем от кредитора сума в размер на 400 лева чрез Изи Пей, със срок на 4 ползване една година от датата на сключване на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Според чл. 2. кредитът се отпуска на кредитополучателя след представяне на Заявление за кредит, попълнено онлайн или чрез средство за комуникация от разстояние в сайта на дружеството ******. Лихвата по първия транш е 10 лева за 25 дена. В случай че на падежа на лихвеното плащане кредитополучателят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и главницата, дължимата лихва за ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплаща на всеки 25 ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане.

Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.7 %.

Според т.13 от договора „…ГПР по т. 12 се изчисляват при следните допускания: при сключване на Договора за потребителски кредит „******** до 400 лева“ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ усвоява максималната сума на кредита в размер на 400 /четиристотин лева/ лв. при срок на първия транш 30 дни, като погасява главницата по кредита след 1 година. „ Според чл. 17. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава на основание Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на КРЕДИТОРА за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *********** АД всички задължения на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *********** АД за заплащане на тези задължения.

В чл.19 от договора са посочени условията, на които следва да отговаря третото лице част, от които са: Навършена възраст – 21 години; 2. Минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; 3. Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; 4. Липса на 5 записи в ЦКР относно просрочия,под наблюдение,загуба и т.н. 5. Да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция.

Според чл.20 от договора при неизпълнение на чл.17 от него кредитополучателя дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0.9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

Неустойката се дължи заедно с всяко лихвено плащане.

Договорът е сключен при действието на ОУ, след заявка от страна на ответника на сайта на кредитора „***********“ АД.

На 20.10.2019г. кредиторът „***********“ АД е превел чрез Изи Пей на ответника по процесния договор сума в размер на 400 лева.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „***********“ ООД като цедент прехвърля своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***********“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

По делото няма данни ответникът да е уведомен за цесията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8 дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.

*********** № 81 В, представлявано от управителите *********** следните суми, за които е издадена Заповед № ****/03.12.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: сумата от 400 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********** сключен на 21.10.2019 г. между „***********“ АД, ЕИК ***********, Заемодател, и Ж. Б.