Решение № 86 от 18.11.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Котел, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от М. В. Грунова Гражданско дело № 20242210100854 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане искове, както следва: установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумите от 400.22 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № № 40018940415/26.07.2023 г., 56,38 лева, представляващи неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2023г. до 15.06.2024г.; 69,42 лв. представляващи лихва за забава от 16.08.2023г. до 15.06.2024г.; 22,58 лв., представляващи законна лихва от 15.06.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.08.2024г.. Ищецът предявява и осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 149,59 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ и осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 229,08 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. И. А., като за част от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2024 г. за сумите, както следва: 400,22 лева, представляващи неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 40018940415/26.07.2023г.;

56,38 лева, представляващи неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2023г. до 15.06.2024г.; 69,42 лв. представляващи лихва за забава от 16.08.2023г. до 15.06.2024г.; 22,58 лв., представляващи лихва от 15.06.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.08.2024г.; законната лихва, 1 считано от подаване на заявлението 27.08.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението разноски в размер на 71,25 лева.

Същевременно с разпореждане 01.10.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението на заявителя за част от заявените суми, а именно за: 149,59 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 15.06.2024г.; 229,08 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 15.06.2024г.; 30 лв., представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.09.2023г.; 200 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.03.2024г.; както и претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 281,25 .лева.

С оглед направеното от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си, като го е предупредил за последиците от непредявяване на иска.

В срок „Профи Кредит България” ЕООД депозират иск пред РС Котел е се образува ГД № 854/2024г, по описа на РС Котел.

Ищецът, твърди че на 26.07.2023 г. - А. И. А. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Последната е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации.

Получила е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 40018940415 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Излагат се доводи, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 26.07.2023г. с ответника А. И. А. е сключен Договор за потребителски кредит № 40018940415, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си. Клиентът А. И. А. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.

2

Твърди се, че А. И. А. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е подписала.

Ответницата не изпълнила задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни искове за допълнителни услуги. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съдът да уважи предявения установителен и съединените с него осъдителни искове за посочените суми.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове.

Сочи, че сключеният договор за кредит включва неравноправни клаузи. Счита, че в договора не е отразен по ясен и недвусмислен начин действителният размер на ГПР, съобразявайки и услугите „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че кредиторът не може да събира такси, свързани с усвояването и управлението на кредита с оглед забраната на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Отделно, счита, че уговорената цена на допълнителните услуги е прекомерна и противоречи на добрите нрави. Потвърждава направеното в заповедното производство признание за дължимост на част от главницата, но оспорва всички други претенции на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: ъдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи претендираното вземане на ищцовото дружество, както и осъждане на ответника да заплати сума в претендирания от ищецa размер.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и А. А., в качеството на заемател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените услуги в претендирания размер; изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения.

3

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за потребителски кредит №40018940415/26.07.2023г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и А. И. А., се установява в производството, в качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит при следните параметри: Сума на кредита 600.00 лв; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 65.23 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 47.96;

Годишен лихвен процент: 40.90; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 717.52лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 240.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 360.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.55лева;

С оглед служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и А. А. в качеството на заемател, на процесния договор за потребителски кредит /арг. от чл. 7, ал. 3 от ГПК/.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО.

Националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени 4 проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 11, както и техният размер. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане.

Условие е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения.