Решение № 1266 от 02.10.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван. Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204185 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4840758, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на В.Т.Ю.., ЛНЧ: ***, представител на “Картобу“ ЕООД, ЕИК: 160114283 с адрес в гр.Пловдив, ул.“**** на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Р., който прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш поради изтекла погасителна давност. Моли Съда да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище до Съда се иска оставяне на жалбата без разглеждане, тъй като електронния фиш е бил анулиран. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за размера на адвокатския хонорар на представителя на жалбоподателя, като при уважаван е на жалбата се иска намаляването му до минималния предвиден в наредбата размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР – Пловдив е издаден електронен фиш К № 4840758 за това, че на 23.04.2021г. в 18:01 часа в гр.Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“ на надлеза в южно платно, посока изток било заснето движение на МПС "“Шкода “ с рег. № **** със скорост от 67 км/ч., като бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. Нарушението е било заснето с АТС ARH CAM S1 № 11743са. Констатациите били определени като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалВ.ия електронен фиш, с който на осноВ.ие чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.Т.Ю.. – законен представител на „Картобу“, ЕИК:

160114283, ЛНЧ: ***, чиято собственост било заснетото МПС, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като относими към предмета на доказВ.е и допринасящи за разкриВ.е на обективната действителност.

При извършената служебната проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалВ.ият електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършВ.е на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Следва да се отбележи, че в електронния фиш е посочено и името на дружеството, собственик на процесното МПС, както и ЕИК на последното и не става ясно дали наказанието е наложено на законния представител или на дружеството – собственик.

В случая е налице нарушение, установено със АТС ARH CAM S1 № 11743са, за което в административната преписка са представени снимки на установеното нарушение и на разположението на АТСС. В административната преписка е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерВ.е № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на посочената АТСС, като последната е вписана в регистъра на одобрените за използВ.е типове средства за измерВ.е под № 11743са. Представен е и протокол за използВ.е на мобилна система за видеоконтрол № 1030р-12311/26.04.2021г. По така съставения електронен фиш е подадено възражение от жалбоподателя за неговото погасяВ.е по давност, по което е изготвена справка от началник Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив до директора на последното, с предложение за анулиране на 2 посочения електронен фиш. Приложена към административната преписка е и справка АИС АНД, видно от която електронният фиш е съставен на 19.05.2021г., връчен на 04.06.2024г. и като статус е отразено – „Анулиран“, „Погасено по давност наказателно преследВ.е в АИС АНД“ и „Не е изпратен към НАП“. В преписката не е приложен акт, с който обжалВ.ия електронен фиш е анулиран.

След анализ на събраните по делото доказателства Съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 23.04.2021г. в 18:01 часа в гр.Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“ на надлеза в южно платно, посока изток било заснето движение на МПС "“Шкода “ с рег. № **** със скорост от 67 км/ч., като бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. Нарушението е било заснето с АТС ARH CAM S1 № 11743са. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно – собственикът на МПС, в случая законният представител на юридическото лице, което отговаря за извършеното с него нарушение. Освен това жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По отношение на приложената санкционна норма, Съдът счита същата за правилно определена, като на осноВ.ие чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП наказващия орган е наложил наказание глоба в размер на 50 лв. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

Въпреки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице осноВ.ие за отмяна на електронния фиш, поради настъпила погасителна давност за административнонаказателно преследВ.е. Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления. По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите от общата част на НК, доколкото в

ЗАНН не се предвижда друго, т.е. в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в

НК.

Обстоятелство, изключващо отговорността е давността.

В разглежданият случай Съдът констатира, че към момента на настоящото произнасяне е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследВ.е. Административнонаказателното производство е 3 започнало с установяВ.е на административното нарушение, извършено на 23.04.2021г., за което е издаден ЕФ, връчен на жалбоподателя едва на 04.06.2024г., т.е. от датата на извършВ.е на нарушението до датата на връчВ.е на ЕФ е изминал период повече от 3 години. Според чл. 80 ал.1 т.5 от НК от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. По делото липсват данни, че в този период са правени опити за връчВ.е на ЕФ и са били извършВ.и действия, прекъсващи изтичането на давността, т.е. липсва осноВ.ие, на което да се приеме, че давността е прекъсВ.а и същата губи правното си значение. Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този давностен срок следва да е доказано прекъсВ.ето на относителната давност. Същевременно с връчВ.ето на ЕФ на 04.06.2024г. не може да се приеме, че се прекъсва давността, тъй като към датата на връчВ.е на ЕФ, предвиденият от закона три годишен срок за погасяВ.е на наказателното преследВ.е е бил изтекъл. Следва да се отбележи, че в административното производство не е приложен надлежен акт, с който се анулира процесния електронен фиш, както се твърди в становището.

Гореизложеното налага извода, че обжалВ.ият електронен фиш е незаконосъобразен поради изтичането на погасителната давност и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора, на осноВ.ие чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е направена с жалбата, като е представен договор за правна защита от 11.09.2024г. сключен за процесуално представителство и обжалВ.е на процесния електронен фиш с договорено възнаграждение 400 лв. Наред с това е представен и списък с разноски, в който е посочено, че жалбоподателят е направил разноски в размер на 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по обжалВ.е на процесния електронен фиш. Следва да се отбележи, че в настоящото производство не са с фактическа и правна сложност, в хода на административното производство явно е уважено възражението на жалбоподателя, като в АИС АНД е отразено, че електронния фиш е погасен по давност, но въпреки това жалбоподателя е подал и процесната жалба, като процесуалният представител е подал бланкова жалба, не е ангажирал допълнителни доказателства и не е правил други искания.

Съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и може да прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Предвид на това Съдът счита, че възнаграждението на адв.Р. следва да бъде определено в размер от 100 лв. с оглед естеството на производството, неговата сложност, уваженото възражение за анулиране на фиша и участието на представителя в процеса.

Мотивиран от изложеното, и на осноВ.ие чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4840758, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на В.Т.Ю.., ЛНЧ: ***, представител на “Картобу“ ЕООД, ЕИК: 160114283 с адрес в гр.Пловдив, ул.“**** на осноВ.ие чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на В.Т.Ю.., ЛНЧ:

***, с адрес в гр.Пловдив, ул.“**** сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалВ.е в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5