Решение № 147 от 11.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. К., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101392 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД и при условията на евентуално осъдителен с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№247/2021 г. по описа на Районен съд- К., му била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което обусловило правният му интерес от предявяване на иска. Твърди, че на 28.10.2016 г. между „Б.П.П.Ф.“ и Д. Д. Й., с ЕГН-********** е сключен договор за потребителски паричен кредит №********, по който страните постигнали съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на *** лева, за срок от 60 месеца, за периода от подписването на договора до 20.11.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на *** лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е 1 датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл.4 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по *** лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените процента в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит №******** на 20.12.2017 г., като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф." ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.01.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като длъжникът не е извършил погашения по дълга било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен съд-К. за дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №******** както следва: *** лева главница, *** лева възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.11.2021 г., *** лева мораторна лихва от 20.01.2018 г. до 15.01.2021 г. и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на „Б.П.П.Ф.“ СА. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. по договор №******** за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№247/2021 по описа на Районен съд - К., за сумите:

*** лева главница, *** лева възнаградителна лихва от 20.12.2017г. до 20.11.2021г., *** лева мораторна лихва за периода от 20.01.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита 2 преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то предявява осъдителен иск за същите суми и моли съда да го уважи.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че е сключен Договор за потребителски кредит ********/28.10.2016г. между „Б.П.П.Ф."С.А., клон Б., ЕИК:********, в качеството на кредитор и ответника Д. Д. Й., с ЕГН-********** в качеството на кредитополучател, с размер на кредита за потребителски цели, съобразно договора в размер на *** лева, застрахователната премия в размер на *** лева, такса ангажимент в размер на *** лева, с брой на погасителните вноски – 60 броя, с месечната погасителна вноска в размер на *** лева, годишен процент на разходите по кредита – 46.09 %, лихвен процент – 36.55 %, и обща стойност на плащанията по кредита – *** лева. Сумата от *** лв. предмет на договора, била усвоена от кредитополучателя, (поле Удостоверение на изпълнението на последната страница от Договора).

Според твърдението на ищеца ответникът преустановил плащанията си по договора на 20.12.2017 г., като към тази дата били погасени 12 месечни вноски или сумата от *** лева. Според погасителния план на кредита, длъжникът бил длъжен да внесе следващата вноска на 20.12.2017 г., като видно от счетоводните записвания на банката, такова плащане не било извършено. Не била погасена и следващата парична вноска от *** лева, която е следвало да се погаси на 20.01.2018 година. Предвид т.5 от Условията по договора за кредит (общите условия по договора за кредит), при забава на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. Общите условия по договора за кредит били подписани от кредитополучателя. Предвид неплащането на две поредни вноски, банката - кредитор предявила вземането си по Договора за кредит пред РС-К., като подадено заявление по чл.410 от ГПК за дължимите суми по кредита, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №247/2021 г. и издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 и сл. от ГПК. Сочи, че заявителят не е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Нямало доказателства приложената "Последна покана" за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да е достигнала до ответника преди подаване на заявлението. Позовава се на т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно предсрочната изискуемост. Исковата молба й била връчена в качеството на назначен особения представител на ответника на 18.08.2021 г.

Заявява, че в Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. се приемало, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променял изискуемостта на вноските, които не били подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но нямало за последица изменение на основанието, от което произтичало вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, 3 станали предсрочно изискуеми, били вземания, възникнали на едно и същ основание - договора за кредит. По тези съображения, позоваването на предсрочната изискуемост не било определящо за основанието на претенцията предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В Решение №139/05.11.2014 г. по т.д.№67/2012 г., I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, били разгледани четири хипотези, в които е възможно кредитодателят да упражни правото си да направи цялото вземане по договора за банков кредит предсрочно изискуемо с правните последици за страните, като била отчетена спецификата на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Тези хипотези обхващали случаите, когато: - волеизявлението на кредитодателя не е получено от длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - волеизявлението на кредитодателя се съдържа в заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК; волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство. Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото бил обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Трайна и последователна била съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендирал по общия исков ред. Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е банка, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/82013 г., разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че считал кредита за предсрочно изискуем, било задължително условие за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Уведомяването на длъжника, че кредитодателят считал кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението в рамките на заповедното производство, включително в хода на исковото производство, имало за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променяло основанието, на което била издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтичало вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.Б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, обуславяло извода, че искът за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК следвало да се отхвърли на предявеното основание. В постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приемало, че в случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, че на длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове следвало да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно ТР №8/02.04.2019 г. по тълк.дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС разбирането е, че решението на съда трябвало да отразява правното положение между страните по делото, каквото било то в момента на приключване на съдебното дирене. (Решение №3/17.04.2019 г. по т.д. №1831/2017 г. на ВКС, II т.о.). В случая предявеният 4 главен иск по чл.422, ал.1 от ГПК се явявал неоснователен, поради липса на обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на вземането. Съдът следва да счита, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.08.2021 г. с получаването на исковата молба от особения представител на ответника. Моли съда да отхвърли предявения от „Б.П.П.Ф.“ С.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Евентуално, ако съдът уважи частично предявеният осъдителен иск, считано от датата на предявяване на осъдителния иск -18.08.2021 г., то при постановяване на съдебното решение в частта за разноските, същите следвало да бъдат разпределени в зависимост от изхода на спора и съразмерно с уважената част от иска - чл.294, ал.2 от ГПК.