Определение № 247 от 07.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Монтана, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500154 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на „П.к.Б“ ЕООД против определение № 51/03.02.2026 г. по описа на РС – *, с което съдът е оставил без уважение искане за изменение на решение № 161 от 08.12.2025 г. по гр.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд – * в частта за разноските.

Жалбоподателят „П.к.Б“ ЕООД развива доводи, че съдът при определяне размера на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗАдв не е извършил преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото. Делото не се характеризира с голям обем доказателства, не са провеждани повече съдебни заседания, не са били въвеждани разнопосочни възражения и искания. Като се позовава на съдебна практика, изтъква, че в законодателството са въведени два различни режима на възнаграждение при оказване на безплатна правна помощ: от адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв и при предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП. В първия случай се определя възнаграждение по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а във втория – по Наредбата за заплащането на правната помощ, като първата определя значително по-високи възнаграждения. Налице е съществено икономическо неравенство при оценяване на един и същи труд. Това неравновесие може да бъде преодоляно чрез прилагане на критериите за фактическа и правна сложност на делото и присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗАдв под минималния размер. Жалбоподателят моли определението на МРС да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да намали присъденото възнаграждение от 1681.28 лв на 100 евро .

В отговор на частната жалба ответната страна Д. И. чрез адв. М. взема становище за неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че определеното от МРС с решението възнаграждение е съответно на положения труд, като дейността на пълномощника по изготвяне на искова молба и явяване в съдебно заседание винаги е предшествана от запознаване с казуса, проучване на съдебната практика, събиране на доказателства – дейности, които също следва да бъдат отчетени при определяне на хонорара.

Развива доводи, че възнагражденията за адвокатска работа са по-високи по размер в сравнение с тези за юристконсулт, тъй като освен дейността по запознаване с делото и 1 изготвяне на книжа по него, адвокатът е ангажиран и с административно-техническа дейност, която извършва сам или възлага на технически сътрудник, но и в двата случая тя следва да е остойностена и включена в разходите. Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното определение,като му бъдат присъдени и разноски на основание чл.38 ЗА.

МОС като обсъди довдите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, но по същество е частично основателна.

Предмет на гр. д. № 679/2023 г. по описа на РС –* са били два установителни иска, предявени от Д. И. и един осъдителен , касаещи два договора за кредит против „П.к.Б“ ЕООД. Ищцата е била представлявана в процеса от адвокат М. при условията на чл. 38 от ЗАдв. С решението по спора съдът е определил на адв. М. 1681.28 лв адвокатско възнаграждение и го е възложил в тежест на ответника.

С определението си по чл. 248 от ГПК МРС е приел, че възнаграждението е съответно на положения труд и е оставил без уважение молбата на „П.к.Б“ ЕООД за намаляване размера на възнаграждението.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на РС по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение, съдът е приел,че с решението при определяне на разноските е определил адвокатско възнаграждение към минимума, което от своя страна съответства и на фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска дейност . Настоящата инстанция не споделя тези изводи на МРС по следните съображения:

Както правилно е приел РС,с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед така постановеното решение е изменена и от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) ,в НАРЕДБА № 1 която са определени адвокатските възнаграждения, но не е посочен минимум. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на 2 възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящата хипотеза се касае за правен спор,който не се отличава с фактическа и правна сложност,делото е решено на практика в едно съдебно заседание, което е протекло без присъствието на процесуалния представител на ищеца. Нещо повече, касае се за правен спор, по който има утвърдена съдебна практика . Действително, атакуват се два договора за кредит,но с едни и същи твърдения. Предвид гореизложеното съдът намира, че определеното от първоинстанционният съд възнаграждение не е съобразено изцяло с всички обстоятелства,имащи значение за определяне на определяне на адвокатското възнаграждение, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 500 евро с включено ДДС .

В жалбата се излагат доводи,че поради различен режим на заплащане на правна помощ, оказвана при условията на чл. 38 от ЗАдв и по реда на ЗПП, трябва да се постигне изравняване чрез намаляване на възнагражденията при безплатно представителство по ЗАдв. Настоящата инстанция намира същите за неоснователни .Трудът на адвоката следва да се оценява според реално положените усилия и е несправедливо да бъде ощетяван във възнаграждението поради наличие на друг режим на плащане за сходна хипотеза. Въпросът относно икономически различното третиране на еднакъв по вид труд трябва да бъде разрешен чрез законодателно изменение, а не чрез практическо омаловажаване на квалифициран труд, какъвто е адвокатският. Предвид горното и искането за определяне на адвокатски хонорар в размер на 100 евро е неоснователно .

Направено е искане от процесуалният представител на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.Съдът,съобразявайки се с посочените по-горе критерии и с оглед отхвърлената част на частната жалба ,намира,че на основание чл.38 ЗА следва да се присъди на адв.М. възнаграждение в размер на 50 евро.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 51/03.02.2026 г. ,постановено по гр.дело № 679/2023 г. по описа на РС – * ,с което е оставена без уважение молбата на „П.к.Б” ЕООД – град *за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение над размера 500 евро с ДДС до размера на 859,48 евро с ДДС .

ИЗМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № № 161 от 08.12.2025 г. ,постановено по гр.д. № 679/2023 г на БРС в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „П.к.Б“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: град *, район *, ж.к. „*“, бул. „*“ № *, бл. *, вх. * да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. с ЕИК *със съдебен адрес: гр. *, ул. * № *, ет. *, офис *, действащо чрез управителя адвокат М. М., ВМЕСТО СУМАТА 859,48 евро с ДДС сумата 500 евро с ДДС , дължимо на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА „П.к.Б“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: град *, район *, ж.к. „*“, бул. „*“ № *, бл. *, вх. * да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. с 3

ЕИК *със съдебен адрес: гр. *, ул. * № *, ет. * офис *, действащо чрез управителя адвокат М.

М., сумата 50 евро с ДДС , дължимо на основание чл.38 от ЗА.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4