Присъда № 12 от 28.09.2022, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 12 от 28.09.2022 г. по нохд № 125/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат

Кубратска районна прокуратура е обвинила подсъдимата Т.К.Я. – ** ЕГН **********, в това, че в периода 01.11.2017г. - 01.01.2018г. в гр. Бурос, Кралство Швеция, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Ф.С.К. от гр. **, че ще му продаде имот с площ от 2.5 дка. на стойност 20 000.00 евро в гр.Варна, като му показала неистински документи – предварителен договор от 08.12.2017г. за продажба на 20 дка. земя с посочен продавач Т.К.Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.2017 г. за внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в ОББ - **, с посочени в бележката счетоводител и касиер; че майка й трябвало да бъде оперирана и че тя самата е претърпяла пътно-транспортно произшествие, и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 22 857,39 лева /19 922,98 лв. - представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 2 934,41 лв./ – престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимата е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата по нейно искане, при което тя признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представител на РП – Кубрат поддържа в съдебно заседание повдигнатото обвинение, сочейки че то е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като намалено с една трета, бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимата, редовно призована, се явява и защитава от упълномощен защитник – адв. С. Вели, АК – Разград; признавайки фактите по обвинението и вината си, се ползва от правото си да не дава подробни обяснения за случилото се.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Посочения от обвинението като свидетел Ф.С.К. е гражданин на ** Подсъдимата Т.К.Я. е родена на ** ЕГН **********.

За времето от 01.11.2017 г. до 01.01.2018 г., подсъдимата живеела с родителите си в с.

Брестовене, общ. Завет, и в дома им в гр. Кубрат, обл. Разград.

През месец ноември 2017 г. свидетелят Ф.К. видял в интернет обява за продажба на 2,5 дка недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Република България, в близост до морето, на стойност 20 000 евро. Обявата била публикувана от подс.Т.К.Я.. Във връзка с видяната обява, св. К. се свързал с подс. Я. чрез социалната мрежа „Фейсбук“, впоследствие разговаряли и чрез мобилните си телефони, като Я. ползвала тогава тел. № **. Освен К. с обвиняемата контактувал чрез „Фейсбук" и неговият приятел св. М.Х.. Двамата се свързали и комуникирали с подс. Я. относно закупуването на недвижимия имот в гр. Варна.

Подсъдимата разказвала на К., че обявения за продажба имот е нейн и иска да го продаде.

По този начин, представяйки му за действителни несъществуващи факти от обективната 1 действителност, успяла да заблуди К., който повярвал и заявил пред нея интерес да купи имота, обявен за нейна собственост. Разбирайки, че е успяла да привлече интереса му, подс.

Я., като се възползвала от заблуждението, в което го е въвела, под предлог, че: майка й е болна и има нужда от операция, като за целта и са необходими парични средства, с които тя не разполагала; че тя самата е претърпяла пътно-транспортно произшествие и има нужда от средства, започнала да му иска пари – настоявала той авансово да й изпрати пари за покупката на имота, за операцията на майка й, и за свои нужди във връзка с претърпяното ПТП. Именно след като бил убеждаван и мотивиран от обвиняемата, К. изпратил в периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018 г. 13 броя преводи по системата „Уестърн Юнион“ за общо 22 857,39 лева (19 922,98 лв. - представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 2 934,41 лв.) на подс. Т. Я.. Парите били получени лично от подсъдимата Т.

Я. в офиси в гр. Кубрат – офис на ЕТ „Колинс – Кольо Митев“ и „Мираела“ ЕООД, и един превод в офис в гр.Завет на „РУМ-Румен Димитров“ ЕООД гр.Силистра.

Въпреки направените преводи, през месец януари 2018 г. подс. Т. Я. уведомила К., че не може да му продаде имота си в гр. Варна, тъй като била принудена да го продаде на друго лице. За да докаже думите си му изпратила следните документи: предварителен договор от 08.12.17 г. за продажба на 20 дка земя с продавач Т.К. Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.17г. за внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в „ОББ“ АД-**. Тези документи, видно от събраните по делото доказателства са неистински, защото посочените в тях лица купувач и служители в банката не съществуват. Подс. Т. Я. съобщила на св. К., че е претърпяла ПТП и ще може да възстанови парите едва след като се възстанови. Но в действителност на 10.01.2018 г. Я. изключила телефона си и от тогава К. не могъл да осъществи контакт с нея, спряла да отговаря и на съобщенията във „Фейсбук.

В приложената по делото снимка на изпратения на пострадалия от подс. Т. Я. нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2017г. е изписано като продавач лицето ** от Република България с ЕГН ** и лична карта № **, с постоянен адрес в гр. **, а като купувач е посочено лицето С.И. лична карта № ** ** изписани на латиница, лице с ЕГН - ** не фигурират в масивите на МВР, както и лична карта № **. от МВР Разград. В изготвената и приложена по делото справка от ОДМВР-гр.** е посочено, че не е възможно да бъде издадена лична карта от МВР-Разград, ако постоянния адрес на лицето е в гр.**. Купувача в предварителния договор е изписан само с две имена-С.И., не фигурира ЕГН, а посочената лична карта № 65489321, издадена на 17.01.2013г. не съществува в масивите на МВР. Данните на Я. в горепосочените документи ЕГН,Л.К./ са също неверни - тя се е опитала да скрие своята самоличност от пострадалия.

От събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че действителност Т.К.Я. в инкриминираният период живеела в гр.Кубрат и с.Брестовене, обл.Разград. Я. никога не е притежавал недвижим имот – земя гр.Варна, който да има възможност да продаде. Никога не е бил сключван предварителен договор от 08.12.2017 г. за продажба на 20 дка. земя с посочен продавач Т.К.Я. и купувач С.И., като видно от приложените доказателства не е извършвано нотариална заверка от нотариус Башева-Йорданова. Не са внасяни с вносна бележка от 08.12.2017г. от Т.К.Я. 250 000 евро в ОББ-**. Сочените документи са неистински. Майката на подс. Я. не е имала нужда от парични средства за операция, а и самата Я. не е претърпявала ПТП. Историите, които разказвала тя на потърпевшия, били единствено с цел да набави за себе си имотна облага по незаконен начин.

Видно от показанията на св. Ф. К., след като не успял да се свърже по телефон и „Фейсбук“ с подс. Т. Я., св. Ф.С.К. пристигнал в Република България, за да се срещне с нея и да уредят отношенията си, като очаквал тя да му върне изпратените й от него пари. Св. К. не успял да се срещне с подсъдимата, тъй като на посочения от нея адрес не я намерил и разбрал, че там не живее такова лице. По този повод разбрал, че най -вероятно е станал 2 жертва на измама и с помощта на адвокат подал жалба в ГД „БОП“ – гр.София.

От заключението на изготвената финансово-икономическа експертиза е видно, че общият размер на изпратените от св. Ф.С.К. суми възлиза на 22 857,39 лева (19 922,98 лв. представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 2 934,41 лв.).

Не се твърди и не се установява причинената вреда да е възстановена.

От заключението на изготвената в ДП съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите за „получател" на разплащателни разписки MTCN № №: 615-856-6187/08.11.201 г. за 386,82 евро; 462-962-5761/01.01.2018г. за 1 600,69 евро; 376-640-2862/28.11.2017г. за 90,21 евро; 703-588-2755/15.12.2017 г. за 2 000,37 евро; 284-394-5078/23.11.2017 г. за 1 439,45 евро; ***/21.11.2017 г. за 2 934,41 нов български лев; 276-572-0303/25.12.2017 г. за 90,32 евро; 203-113-8235/18.11.2017 г. за 143,16 евро; 955-459-8330/18.12.2017 г. за 1 650,47 евро; 985-727-1945/24.11.2017 г. за 500 евро; 770-725-2549/16.12.2017 г. за 2 000,14 евро; 365423-1509/02.12.2017 г. за 89,82 евро; 650-801-5444/10.11.2017 г. за 195,01 евро, са положени от Т.К.Я..

От заключението на изготвената в досъдебното производство, приобщена към доказателствата по делото, съдебно финансова експертиза се установява, че общият размер на изпратените от св. Ф. К. в полза на подсъдимата парични суми възлиза на 22 857,39 лева.

Причинената вреда не е възстановена.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимата, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: постановление за образуване на ДП от 15.11.2018 г.; показанията и представените от св. Ф.

К. писмени доказателства за извършените парични преводи; копия от платежните нареждания; справки от телефонните оператори, установяващи, регистрация на телефонните номера, предоставени за ползване от подсъдимата; писма – удостоверения, изходящи от "Western Union", съдържаща данни от регистрите на банката и нейните под агенти, отразяваща действително направените от св. Ф. К. в полза на подсъдимата парични преводи, както и получаването им от нея в размерите, твърдяни от обвинението; протоколи за разпити на обвиняема, ведно с приложена, издадена Справка за съдимост, и протоколи за разпити на посочените от обвинението свидетели; всички цитирани по – горе заключения по извършени в хода на досъдебното производство експертизи, както и приложените веществени доказателства. Използваните доказателства са изцяло безпротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги намира за достоверни и въз основа на тях установи фактическата обстановка по делото.

Подсъдимата Т. Я. е български гражданин, с основно образование, омъжена, неосъждана – съгласно Справка за съдимост, безработна в Република България.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъпление по 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна е установено, че подс. Т. Я. в периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018 г., в гр. Бурос, Кралство Швеция, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Ф.С.К. от гр. **, че ще му продаде имот с площ от 2.5 дка. на стойност 20 000.00 евро в гр.Варна, като му показала неистински документи – предварителен договор от 08.12.2017г. за продажба на 20 дка. земя с посочен продавач Т.К.Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.2017 г. за внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в ОББ - **, с посочени в бележката счетоводител и касиер; че майка й трябвало да бъде оперирана и че тя самата е претърпяла пътно-транспортно произшествие, и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 22 857,39 лева (19 922,98 лв. - представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 3

2 934,41 лв.) – изпълнително деяние на престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Подсъдимата е годен субект на престъплението, в чието извършване е обвинена.

Видно е от събраните по делото доказателства, тя е пълнолетно физическо лице, в периода на извършване на деянията безспорно в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, при липса на каквито и да е било индиции или доказателства, обуславящи извод тя да е действал при условията на някоя от хипотезите на невменяемост, посочени в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК.