Определение № 1598 от 16.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501024 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК , вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба с вх. № 4701/16.05.2023 г. на БРС, подадена от процесуалния представител на "Първа инвестиционна банка " АД гр. София, ЕИК 831094393, против разпореждане № 989 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д.318/2023 г. по описа на Несебърски районен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. Д. С. ,ЕГН ********** от гр.*** ,с настоящ адрес – гр.***, за сумата от 147,60 лв, представляваща разходи при изискуем кредит.

Твърди се, че разпореждането на НРС в обжалваната част е неправилно.

Твърди се, че претендираната от заявителя сума от 147,60 лв представлява разход по изискуем кредит, регламентиран в т.15 от договора за кредит ,съгласно която всички разходи ,произтичащи от евентуалното неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя са за негова сметка , а не представлява такса, свързана с управлението на кредита, както е приел заповедният съд. Излагат се твърдения, че този разход е във връзка с правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя и именно в тази връзка банката е възложила на ЧСИ връчването на поканата за предсрочната изискуемост ,като ЧСИ са извършили справки ,за да установят постоянния и настоящ адрес на длъжника ,адреса на работодателя му и за тези им 1 действия банката е заплатила дължимите им такси по ТТР към ЗЧСИ,за които е представила съответни писмени доказателства .. Твърди се, че с тази клауза се предвижда заплащане на разходи по обявяване кредита за предсрочно изискуем , поради което не попада в ограничителния режим по чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и управление на кредита. На следващо място се твърди, че сумата от 147,60 лв. не представлява по съществото си „такса“ и не само заради наименованието си, но и заради това, че не се дължи във връзка с предоставяна от Банката услуга, за която клиентът да дължи възнаграждение. Излагат се съображения, че таксите по управление на кредита представляват такива такси, които кредиторът събира за обслужване на кредита докато задължението се обслужва съгласно договореното, съотв.сумата от 147,60 лв не представлява такава такса, тъй като е свързана с надлежното упражняване на преобразуващото право на Банката по чл.60 от ЗКИ при неизпълнение на задълженията на кпредитополучателя.

Претендира се отмяна на разпореждането на НРС в обжалваната част и уважаване на претецията на сумата от 147,60 лв – разходи при изискуем кредит.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана неоснователна. по същество, съдът намира частната жалба за

Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по заявлението на „Първа инвестиционна банка „АД -гр. София, ЕИК 831094393 срещу длъжника Е. Д. С. ,ЕГН ********** от гр.*** ,с настоящ адрес – гр.*** издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка против длъжника за следните суми: 2500 лв, представляваща остатък от главница по договор за кредит от 08.06.2020 г.;сумата 25,56 лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания ,дължимо на осн.раз.6 от договора за кредит за периода от 28.04.2022г. до 26.01.2023 г.;мораторна лихва в размер на 54,72 лв. – начислена за периода от 27.01.2022 г. до 05.04.2023 г. ; 147,60 лв, представляваща разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост ; законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 54,56 лв, представляваща платена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на 2

„ПИБ“АД , Договор за кредит от 08.06.2020 г. ,приложение към него и погасителен план ,Уведомление до длъжника, с което Банката обявява кредита за предсрочно изискуем,копия от фактури и констативни протоколи .

По подаденото заявление НРС е издал Заповед № 188 от 26.04.2023 г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 147,60 лв. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на „ПИБ” АД, в частта, с която се претендира да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение са сумата в размер на 147,60 лв. представляваща разходи при изискуем кредит, срещу длъжника Е. Д. С. . Съдът изложил съображения, че претенцията за заплащане на тази сума се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, какъвто е длъжника, поради което, съгласно чл.411, ал.2, т.З от ГПК, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана. Съдът се е позовал на Решение № 345 от 09.01.2019 г. по търг. дело № 1768/2018 г. на ВКС, II търг.о., в което е прието, че предвиждането на такса, свързана с неизпълнение от страна на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно характера на претендираната сума от 147,60 лв, съотв.за това, че за нея не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

На първо място, независимо от даденото от заявителя наименование на претенцията ,дължимостта на сумата от 147,60 лв, е залегнала в т.15 от договора за кредит , съгласно която разпоредба, „всички разходи от евентуалното неизпълнение на договора от кредитополучателя-държавни и нотариални такси ,такси за принудително изпълнение и съдебни разноски ,са за сметка на кредитополучателя“ .

При така направеното в частната жалба уточнение на основанието на вземането („връчване на уведомление на длъжника“), настоящият състав намира, че същото противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, тъй като извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита. Според съда, разходите на кредитора по уведомяването на длъжника за допусната от него забава, предупреждението за последиците от нея, се генерират при осъществяването на действия, които по своята правна същност представляват действия по управление на "лош кредит", за които законът забранява да се събират такси и комисионни – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Същите съставляват присъщ разход за основния предмет на договора, а не допълнителен разход, като този вид дейност на кредитора се компенсира с основното му възнаграждение по договора (възнаградителната лихва) като цена на самото рисково кредитиране (без предварително обезпечаване) и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителната лихва. В този смисъл, процесната сума, макар и наречена разход, е свързана с договора за 3 потребителски кредит и е обусловена от забавеното изпълнение на потребителя, поради което уговарянето й заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.Както се сочи в цитираното по-горе и от районния съд решение № 345/09.01.2019 г. по т.д. № 1768/2018 г. на ВКС ,“ Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 З. и чл.33, ал.1 З.“. Уговорката, с която отнапред се предвиждат разходите, дължими при изискуем кредит, обуславя фактическо оскъпяване на ползвания кредит и позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Ето защо, по същество начислената сума от 147,60 лв. – разход при изискуем кредит е в противоречие с ограничението в чл.33 ЗПК, тъй като предвижда различен от разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение, поради което е недължима.

С оглед горните съображения, въззивният съд намира, че искането на заявителя за присъждане на сумата от 147,60 лв е в противоречие и заобикаляне на закона (чл.10а и чл.33 ЗПК), поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

По изложените съображения, разпореждането на НРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 989 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д.318/2023 г. по описа на Несебърски районен съд, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. Д. С. ,ЕГН ********** от гр.*** ,с настоящ адрес – гр.***, за сумата от 147,60 лв, представляваща разходи при изискуем кредит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5