Решение № 497 от 23.04.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ IV –

86

23.04.2020 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря Тодорка Стоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С.П., ЕГН ********** и С.Г.П., ЕГН **********, двамата с адрес:*****, чрез адвокат

Божурин – с приложено пълномощно (л. 6 – гръб), със съдебен адрес: гр.

София,,Кирил и Методий” № 68, ет. 2, ап. 6, против Решение № 115 от

12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТИТЕ, с които: е ОТХВЪРЛЕН предявеният от А. С.П. и С.Г.П. иск за приемане на установено по отношение на ответника Община Поморие, че ищците са собственици на едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 280 кв. м., построена в имоти общинска собственост с № 000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, общ. Поморие на основание давностно владение; е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.

С.П. и С.Г.П., че „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е собственик на 193 кв. м. от масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 278, 50 кв. м., която част попада в поземлен имот № 000066 по КВС на с.

Каменар, общ. Поморие, с площ 34, 716 дка на основание чл. 92 от ЗС; са ОСЪДЕНИ са А. С.П. и С.Г.П. да предадат на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД 193 кв. м. от едноетажна стопанска сграда със застроена площ 278, 50 кв. м., попадаща в поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар, общ. Поморие, с начин на трайно ползване – друга производствена база, в землището на с. Каменар.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен изводът на съда, че изградената от ищците стопанска постройка има временен характер. Позовават се на Наредба № 20 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи. Намират, че съдът неправилно е приел, че в заключението си вещото лице е посочило, че проектът е за временна стопанска сграда. Излагат се съображения, че главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД не се легитимира като собственик на сградата по силата на договора за продажба, тъй като неговият праводател не е считал тази сграда за своя собственост, а и освен това сградата не е включена изрично в договора. Поддържа се, че данните за статута на сградата позволяват да се направи извод, че тя има самостоятелен режим и не е приращение към земята, което изключва възможността дружеството да се легитимира като неин собственик по силата на чл. 92 ЗС.

Въззивниците молят съда да отмени решението и да уважи предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община Поморие и да отхвърли предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС от главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД. Правят искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, чрез адвокат Цветков – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 112), е депозирало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорват се доводите на въззивниците относно самостоятелния характер на стопанската постройка. Излагат се подробни съображения, че разрешението за строеж е нищожен административен акт. Навеждат се доводи, че не е налице основание за възникване на собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята. Посочват се аргументи, че ищците не са станали собственици на сградата по силата на давностно владение, тъй като същата е изградена в имот общинска собственост, а съгласно Закона за собствеността давността за придобиване на имоти, които са частна общинска собственост, е спряла да тече до 31 декември 2022 г. Освен това се поддържа, че ищците не са били владелци, а държатели на чужд имот, доколкото са съзнавали, че следва да уредят за в бъдеще отношенията си с ответната община относно личните средства, които са вложили в построяването на сградата. Излагат се доводи, че когато собственикът на застроен поземлен имот, прехвърли правото на собственост върху него, без изрично да отбележи, че построените в имота сгради не са предмет на прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението - чл. 92 от ЗС, новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея.

Позовава се на съдебна практика.

Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените разноски във въззивното производство.

В законовия срок по чл.

263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Община Поморие, която е получила препис от жалбата на 22.07.2019 г. чрез адвокат Ангелова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л.

32).

По делото е постъпила частна жалба от Община Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Солна № 5, представлявана от кмета Иван Атанасов Алексиев, чрез адвокат Ангелова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 32), против Определение № 547 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. на Районен съд – Поморие, с което е оставена без уважение молбата на Община Поморие за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на Решение № 115/12.06.2019 г. по гр. д. № 828/2017 г. по описа на Районен съд – Поморие в частта му относно присъдените разноски.

В частната жалба се навеждат оплаквания, че съдът неправилно е приел, че Община Поморие не е депозирала отговор и че не се е явил в съдебно заседание неин представител. Излагат се доводи, че Община Поморие не е оспорвала правото на собственост на главно встъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, с оглед на което е налице признание на исковата претенция.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за изменение на решението в частта за разноските, като отмени решението в частта, с която Община Поморие е осъдена да заплати на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД разноски по делото. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

По делото не са постъпили отговори на частната жалба от въззиваемите страни, които са получили преписи от нея чрез процесуалните си представители.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от адвокат Божурин, който поддържа въззивната жалба. По отношение на частната жалба намира, че по делото не е налице признание на иска на главно встъпилото лице от страна на Община Поморие.

В съдебно заседание въззиваемото дружество „Блек Сии

Спортс България“ ЕООД се представлява от адвокат Цветков, който поддържа отговора на въззивната жалба. По отношение на частната жалба заявява, че Община Поморие е придобила качеството на ответник по предявения от дружеството иск не защото е оспорвала правото му на собственост, а защото правилата за главно встъпване изискват ответници по иска на главно встъпилото лице да са двете първоначални страни.

В съдебно заседание въззиваемата Община Поморие се представлява от адвокат Ангелова, която оспорва въззивната жалба. По отношение на частната жалба се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на А. С.П. и С.Г.П., с която искат да бъде признато за установено по отношение на Община Поморие, че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот – масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 280 кв. м., построена в имоти общинска собственост с № 000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, община Поморие. В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.05.1993 г. Община Поморие и ищецът А. С.П. са сключили договор, по силата на който община Поморие му предоставила право на ползване върху терен от 1000 кв. м. общинска собственост в Депо за отглеждане на животни в с. Каменар на основание Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г. за усъвършенстване на системата за задоволяване на населението със селскостопански продукти. Твърди се, че с цел изпълнение на задълженията си по договора ищците са поискали от общината разрешение за изграждане на стопанска сграда в предоставения им за ползване терен и след като получили такова съгласие се снабдили с необходимите строителни книжа – одобрен проект от 16.07.1993 г. и издадено разрешение за строеж № 3 от 20.07.1993 г. Посочва се, че строителството било завършено до края на 1993 г. и от началото на 1994 г. до момента ищците упражняват фактическа власт върху сградата, като я владеят явно, несъмнено и непрекъснато по предназначение и съгласно договора в продължение на повече от 20 години, като по този начин по давност са придобили правото на собственост върху сградата в режим на СИО. Твърди се, че в сградата съхраняват произведената стопанска продукция, инвентар и фуражи за животните, които отглеждат в друга сграда. Изложени са твърдения, че през м. септември 2017 г. ищците са получили писмо от Община Поморие, с което ги е уведомила за започнала административна процедура по изработване на ПУП – план за регулация и застрояване на ПИ № 000066 по КВС на с. Каменар. В края на 2017 г. ищците разбрали, че на 16.11.2017 г. Общинският съвет на Община Поморие е взел решение, с което е дал съгласие за продажба чрез публичен търг с явно наддаване за имот № 000066, целият с площ от 34, 716 дка, ведно с построената стопанска сграда, от която 193 кв. м. попадат в него. Ищците сочат, че останалите 87 кв. м. застроена площ попадат в имот № 000073 – 28 кв. м., и в имот № 000052 – 59 кв. м., също собственост на Община Поморие. Твърди се, че до момента всички искания на ищците към общината за уточняване на статута на изградената постройка са били отлагани, а ищците и до момента изпълняват задълженията си по договора, като ползват имота по предназначение и не са прекратили извършването на стопанска дейност.

Предявени са активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответната Община Поморие е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита ги за недопустими поради това, че не е конституиран като ответник „Блек Сии Спортс България“ ЕООД, което е придобило собствеността върху ПИ № 000066 въз основа на договор за продажба на частна общинска собственост от 08.01.2018 г, вписан на 10.01.2018 г. – преди вписване на исковата молба на 11.01.2018 г.

Поддържа се, че договорът от 05.05.1993 г. е нищожен: поради невъзможен предмет, тъй като депото за отглеждане на животни е с площ около 60 дка, а предметът а договора не е индивидуализиран; евентуално поради противоречие със закона, тъй като в договора не е посочено нормативното основание за сключването му. Оспорват се представените от ищците строителни книжа – виза за проектиране, решение за строеж, архитектурен проект; твърди се, че липсва протокол за строителна линия. Посочва се, че с протокол от 30.01.2013 г. Експертният съвет при Община Поморие е постановил отказ по подадената от ищеца молба за закупуване на прилежащ терен в депо за отглеждане на животни в землището на с.