Определение № 1876 от 17.10.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2318/2023
- Вид
- Определение № 1876
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Даниела Йорданова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1876 гр. гр. Хасково, 17.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Й. Банкова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. П. Б. против М. А.
Г., К. Т. и П. Ж. Т., с която се предявява отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на всеки един от ответниците сумата от 67,67 лева, представялваща обезщетение за ползването на Поземлен имот с идентификатор *** в периода 05.10.2023г. до 25.10.2023г. с адрес на поземления имот: ******************, с площ по скица 696 кв. м.
Твърди се, че с искова молба с per. № 12546 от 03.10.2023 г. на Районен съд - Хасково тримата ответниците М. А. Г., К. Т. и П. Ж. Т. са завели иск за делба на Поземлен имот с идентификатор ***, който съобразно скица № 15-562113-25.05.2022г. се намира в гр. Хасково, общ. Хасково, обл.
Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот:
******************, с площ по скица 696 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 67А, съседи по скица: ***; ***; ***; ***, в който имот съсобственици са Ж. П. Б. - 5/8 ид. ч., М. А. Г. - 1/8 ид. ч., К. А. Т. 1/8 ид. ч., П. Ж. Т. - 1/8 ид. ч.Като особено искане (т. III от исковата молба) ответниците са отправили покана до ищцата да им заплаща обезщетение за ползване на имота, от което ползване те смятат, че са лишени като претендират месечно обезщетение в размер на 300 лева месечно, от които по 100 лева за всеки един от тях - М. А. Г., К. А. Т., П. Ж. Т..
Така направеното искане от страна на ищцата счита за напълно неоснователно и счита, че за нея се поражда правния интерес от завеждането на настоящия отрицателен установителен иск, с който да се установи, че не дължи на ответниците обезщетение, тъй като ответниците не са лишени от правото да ползват съсобствения имот, в този смисъл изпратената покана за плащане на суми е достатъчна, за да обоснове правния интерес от завеждането 1 на настоящия отрицателен установителен иск.
Сочи се, че поземлен имот с идентификатор *** представлява незастроен парцел, който частично е засаден с овощни дръвчета и е ограден с телена мрежа, без нарочна врата, ключалка или катинар, които да подлежат на заключване. Имотът се намира на ъгъл на между две улици и е напълно достъпен от всяка една от тях.
По смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС ограничаването правото на ползване следва да е от такова естество, че да възпрепятства или ограничава ползването на другия съсобственик съобразно неговите права /Тълкувателно Решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Твърди се, че ищцата по никакъв начин не е ограничила правото на ответниците да ползват съсобствения имот, тъй като ищцата не посещава редовно имота;не охранява имота лично или чрез трето лице;не е заключвала имота или ограничавала достъпа до него по друг начин;не е забранявала на никого достъпа до имота, още по малко на съсобствениците М. А. Г., К. А. Т., П. Ж. Т.; няма оставена нито една вещ в този имот - имотът е напълно празен (единствено частично насаден с малки овощни дръвчета) и с напълно свободен достъп; няма никаква представя кой ползва и посещава имота, тъй като тя го посещава около 2-3 пъти месечно за по няколко часа и през останалото време няма представа, какво се случва в имота.Освен това била жена на 73 години, трудно подвижна и живее на няколко километра от този имот.
Паралелно на вече изпратена покана до ответниците, както и с настоящата искова молба прави изявление, че призовава (кани) ответниците да посещават, стопанисват и съхраняват имота, за което ги насърчава и приветства
Сочи, че съобразно задължителна съдебна практика правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва. Въпреки че ищцата притежава най-голям дял от Поземлен имот с идентификатор *** (5/8 идеални части), тя не била ограничила по никакъв начин възможността на всеки един от ответниците да ползва целия имот и такава възможност те са имали винаги, имат и сега.
Предвид това моли да бъде постановено решение, с което установено, че Ж. П. Б. не дължи на М. А. Г. месечно обезщетение за ползването на поземлен имот с идентификатор ***, от което последната твърди, че е лишена в размер на 100 лева месечно; не дължи на К. А. Т. Г. месечно обезщетение за ползването на поземлен имот с идентификатор ***, от което последната твърди, че е лишена в размер на 100 лева месечно; не дължи на П.
Ж. Т. Г. месечно обезщетение за ползването на поземлен имот с идентификатор ***, от което последната твърди, че е лишена в размер на 100 лева месечно.
В уточнителна молба сочи, че размера на претенцията е 66,67 лева, като обосноваваа и по какъв начин е определила същия.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците. Считат иска за недопустим, а по същество – и неоснователен по 2 подробно изложени мотиви. Не оспорват, че между страните се води делбено производтво за същия имот – гр.дело № 2154/2023г. по описа на РС Хасково.
Твърдят, че отправянето на покана за обезщетение за ползването на имота с исковата молба по него не обуславя наличието на правен спор за дължимо обезщетение по чл. 31 ЗС. Сочат и че предявяването на установителен иск цели защита на вещни права.
След анализ на материалите по делото, съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на правен интерес от неговото предявяване.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно – както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. В случая съдът намира, че липсва правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск.
Не е спорно, че между страните е образувано делбено производство – гр.д. № 2154/2023г. по описа на РС Хасково за същия имот, по което с исковата молба е отправена покана до ищцата Ж. Б. от ответниците в настоящото производство за обезщетение за ползването на въпросния имот.
Именно в делбеното производство и в частност втора фаза от делбата, следва да бъде направено и възражение срещу така твърдяната претенция по чл. 31 ЗС, поради което и предявяването на отрицателен установителен иск на отправена покана за заплащане на обезщетение по чл. 31 ЗС с исковата молба за делба се явява както преждевременно направено, така и липсва правен интерес от същото.
Видно също така от исковата молба на ищцата, прави се изявление, че ищцата не само не ползва и не лишава ответниците от право за ползват имота, а ги призовава (кани) да посещават, стопанисват и съхраняват имота. В решение №129/1986г. на ОСГК на ВС е прието, че претенцията по чл.31,ал.2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана,при което последният има право да предложи на този,който му е отправил поканата да му предостави възможност да ползува общата вещ,за да се освободи от отговорност. Прието е,че няма право на обезщетение този,който отказва да приеме такава възможност,т.е. не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува вещта,а ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползуващия такава възможност,която последният да е отказал да приеме. Аналогично разрешение 3 се съдържа и в решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС,в което е прието,че при отправена по реда на чл.31,ал.2 ЗС писмена покана,ако ползуващият съсобственик отговори,че предоставя ползуването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика,който не я ползува и той откаже, обезщетение не се дължи.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2318/2023г. по описа на Районен съд – Хасково и ВРЪЩА искова молба на Ж. П. Б. против М. А.
Г., К. Т. и П. Ж. Т., с която се предявява отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на всеки един от ответниците сумата от 67,67 лева, представялваща обезщетение за ползването на Поземлен имот с идентификатор *** в периода 05.10.2023г. до 25.10.2023г. с адрес на поземления имот: ******************, с площ по скица 696 кв. м.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
4