Решение № 9 от 06.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ботевград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. П.А при участието на секретаря Лидия Б. Панева като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. П.А Административно наказателно дело № 20241810200144 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 144 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ФИРМА“ ООД, с ЕИК №, представлявано от управителя С. Т. С., чрез процесуалния си представител адв. Х. Я. от САК, срещу НП № ДАИ-0000138/11.01.2024 г. на В.П. – Началник отдел АНД в ДАИ, с което на „ФИРМА“ ООД, ЕИК №, със седалище и адрес на управление АДРЕС, заизвършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 104а от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и че неправилно не е приложен чл. 28 ЗАНН.

Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалният си представител адв. Х. Я. от САК, който поддрържа жалата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – Началника на отдел АНД в ДАИ – В.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

1

Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателят "ФИРМА" ООД осъществявал дейност като превозвач и притежавал издаден лиценз на Общността за извършване на товарни превози с № 2544, валиден до 11.01.2027 г.

Н а 11.09.2023 г. настъпила промяна в обстоятелство, вписано в лиценза, издаден на жалбоподателя, като били променени седалището и адреса на управление на дружеството от превозвач от с. Джурово, общ. Правец, обл.

Софийска, ул. „Генерал Илис“ № 5, на гр. Ботевград, обл. Софийска, ул.

„Трети март“ № 47, вх. Б, ет. 1, ап. 2.

Д о 12.10.2023 г. жалбоподателят "ФИРМА" ООД, не подал заявление по образец съгласно приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с което да заяви за отразяване така настъпилата промяна в седалището и адреса му на управление.

Н а 06.12.2023 г. жалбоподателят подал в ИА „Автомобилна администрация“ София, заявление, прието с вх. № 30-1400-7878/06.12.2023 г., с което заявил за отразяване настъпили промени в обстоятелствата, вписани в лиценза му за международен превоз на товари.

Въз основа на подаденото от жалбоподателя заявление, свид. Р. Т. – държавен инспектор в отдел „Контрол и статистика“ при ГД „Автомобилна инспекция“, ицвършила проверка и установила, че жалбоподателят не е заявил за отразяване в предвидения 30- дневен срок от настъпването й промяната в седалището и адреса си на управление като обстоятелства, вписани в лиценза му на Общността за международен превоз на товари.

Жалботодателят у подал такова заявление на 06.12.2023 г., т.е. след изтичане на 30-дневния срок, който е бил до 12.10.2023 г.

Въз основа на установеното, на 14.12.2023 г. свид. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 337751 срещу жалбоподателя "ФИРМА" ООД, в присъствието на негов пълномощник и на един свидетел. Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление

№

ДАИ2

0000138/11.01.2024 г..

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. и свид. Н.. От тях се установява обстоятелството, вписано в лиценза на Общността за международен превоз на товари, чиято промяна жалбоподателят не е заявил за отразяване в срок – промяна в седалището и адреса на управление на дружеството. Изяснява се още, че АУАН е съставен след като жалбоподателят сам е уведомил контролния орган за настъпилата промяна във вписаните в лиценза обстоятелства. Показанията на свидетелите се ползват с доверие от съда, тъй като са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. Ценят се и за добросъвестно дадени от незаинтересовани свидетели, узнали известните им по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.

От Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз с вх. № 3014-007878/06.12.2023 г. по описа на ИА "АА" – София, представляващо приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, се установява, че същото е подадена от жалбоподателя "ФИРМА" ООД на дата 06.12.2023 г. и с него се декларират настъпили помени в обстоятелствата, вписани в лиценз на Общността за извършване на превоз на товари № 2544.

От справка в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на "ФИРМА" ООД се изяснява, че на 11.09.2023 г. е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството (от „АДРЕС“).

От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (лист 2 4 от делото) се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се 3 установява по несъмнен начин да е извършено съставомерно от обективна страна деяние по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. На първо място жалбоподателят "ФИРМА" ООД е титуляр по лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари с № 2544. Доказва се, че е настъпила промяна в обстоятелство, вписано в лиценза, а именно седалището и адреса на управление на дружеството, като същите са променени от „АДРЕС“. За тази промяна се доказва да е настъпила на дата 11.09.2023 г. С осъществяването в обективната действителност на тези факти са изпълнени всички обстоятелства от хипотезата на нормата по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и за жалбоподателя е възникнало материалноправното задължение в 30-дневен срок от настъпването на промяната да подаде заявление за нейното отразяване.

Задължението си жалбоподателят е следвало да изпълни като подаде заявление по образец съгласно приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в което да декларира настъпилата промяна във вписаните в лиценза обстоятелства. Тридесет дневният срок за изпълнение съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП започва да тече от настъпването на промяната в обстоятелствата, тоест о т 11.09.2023 г. Съгласно правилата за броене на срокове жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си най-късно до 12.10.2023 г., поради което правилно в наказателното постановление е определена датата на извършване на нарушението. Като превозвач и притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари, което обстоятелство е декларирано в Заявление с вх. № 30-14-007878/06.12.2023 г., а и не е спорно по делото, дружеството "ФИРМА" ООД е годен субект на нарушението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, като до края на предвидения 30-дневен срок, изтичащ на 12.10.2023 г., жалбоподателят не е подал заявление за отразяване на настъпилата промяна във вписаните в лиценза обстоятелства по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г.

Нарушението е формално и от обективна страна е довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, в случая с безрезултатното изтичане на срока за изпълнение.

Установява се и че жалбоподателят е подал необходимото заявление за отразяване на настъпилите промени на дата 06.12.2023 г., която обективно попада след изтичането на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, като заявлението е прието с вх. № 30-14-00-7878.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е налице хипотеза по чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП, като макар да има промяна и в личността н а управителя на дружеството, то не е осъществено прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде 4 прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Прехвърлянето на предприятието е различна сделка от прехвърлянето на дружествен дял.

Сделката по чл. 15, ал. 1 от ТЗ е формална. По партидата на търговеца "ФИРМА" ООД не е обявен такъв акт. Вместо прехвърляне на предприятието на търговеца в случая е налице промяна в седалището и адреса на управление.

По тези съображения процесната промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза на жалбоподателя, не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП, според която разпоредба промените се заявяват за отразяване в тримесечен срок пред лицензиращия орган.

Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.

Правилата за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН намират приложение към всички видове административните нарушения – формални и резултатни, тъй като разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не прави подобно разграничение. Следователно всеки случай подлежи на конкретна, самостоятелна преценка.

Наказващият орган е следвало да съобрази, че деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид. Този си извод съдът прави въз основа на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято количествена характеристика значително надхвърля обикновените случаи. За смекчаващи отговорността настоящият съдебен състав приема следните обстоятелства: нарушението е отстранено в кратък и разумен срок, а забавата при изпълнението не е съществена. Промяната в обстоятелствата е настъпила на 11.09.2023 г., от който момент за жалбоподателя е започнал да тече 30 дневният срок за нейното заявяване за отразяване. Нарушението се счита за извършено едва след изтичането на този срок. В случая последният ден от срока е 12.10.2023 г., поради което нарушението е извършено на 13.10.2023 г., а заявлението за деклариране на промяната е подадено на 06.12.2023 г.

Следователно нарушението е отстранено в срок, по-кратък от два месеца. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че забавата на жалбоподателя да изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП не е съществена и деецът в един разумен срок е отстранил възникналата от бездействието му противоправна ситуация - в този смисъл Решение № 2153 от 29.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1687/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;