Решение № 934 от 05.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502882 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. В. К. чрез адв.

В.П. и адв. С.П., против решение № 262220 от 13.08.2021 г., постановено по гр.дело № 7842/2020 г. по описа на РС-Пловдив, І бр. състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. И. К. на майката Н. С. Б., с адрес: ************, като е определено местоживеене на детето при майката, определен е режим за лични отношения между детето Б. И. К. и бащата И. В. К., както следва: до навършване на 4годишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица в месеца в събота от 10.00 часа до 13.00 часа и в неделя от 10.00 часа до 13.00 часа, като и всяка втора и четвърта седмица в месеца в сряда от 17.00 часа до 19.00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице в дома на детето или извън него според метеорологичните условия. След навършване на 4-годишна възраст на детето до 6-годишна възраст - всяка първа и трета седмица в месеца в събота от 10.00 часа до 18.00 часа и в неделя от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване, без присъствието на майката; както и една седмица през лятото. След навършване на 6-годишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване; три часа на рожденият ден на детето; един месец през лятото по договорка между родителите, и ако такава не бъде постигната - от 1

1-ви до 31- ви юли; на Коледните празници през четна година, а през нечетна година - на Новогодишните празници и на Великденските празници. Първа седмица от месеца е тази, която има седем дни от съответния месец. Осъден е И. В. К. да заплаща на Б. И. К., чрез неговата майка и законен представител Н.

С. Б., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на исковата молба – 06.07.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 500 лева, както и е осъден И. В. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата от 504 лева, представляващи дължими държавни такси по производството.

Решението се обжалва в частта, касаеща режима на лични отношения между бащата и детето, както и в частта, в която е определена издръжката на Б.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт, като се излагат подробни съображения в тази насока, както и, че решението противоречи на практиката на ВКС. Сочат се нововъзникнали обстоятелства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно, немотивирано и в противоречие на закона и практиката, и да постанови друго съгласно приложените варианти на режима на лични отношения, както и да бъде намалена присъдената издръжка в размер на 180 до 200 лв. месечно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка и със становищата на страните, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е налице спор между родителите за режима на лични отношения между родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете, и самото дете. В този случай съдът 2 служебно следи за интересите на детето.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от СК, предявени от Н.Б. против И.К.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Б.

Заживели на самостоятелен етаж в жилището на ответника след преждевременното раждане на детето на 23.06.2019 г. На Б. била поставена диагноза **********, като имал нужда от засилени грижи. В следствие на това отношенията между ищцата и ответника се усложнили. Страните се разделили от 28.09.19 г. до 23.12.19 г. От 12.06.20 г. ищцата и детето живеели в гр. Х. Бащата идвал да се вижда със сина си. Отглеждането на детето било свързано с много разходи. Прави се искане да бъде предоставено упражняването на родителските права, претендира издръжка в размер на 500 лева. Предлага режим на лични отношения между Б. и бащата.

В постъпилия отговор ответникът изразява становище родителските права да се упражняват от майката. Предлага режим на лични отношения, който да бъде определен със сина му. Моли да бъде определен размер на издръжката, равен на минималния - 152,60 лева. Оспорва твърдените в исковата молба разходи за детето. Бащата работел като продавач – консултант и получавал 750 лева месечно възнаграждение. Имал разходи, както и задължение по кредит за сумата от 336.34 лева месечно.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Между страните няма спор, че родителските права върху детето следва да се упражняват от майката, както и, че същото следва да се отглежда от нея.

От показанията на свидетелката В. Б., майка на ищцата, се установява, че детето на страните се родило недоносено. Било в кувьоз.

Трудно се хранело. Необходими били специални грижи за здравето му.

Първата раздяла на страните била на 28.09.19 г., а окончателната им - на 12.06.2020 г. Някои здравословни проблеми детето израснало. За други майката все още полагала усилия да бъдат преодолени. Всеки ден правила на детето гимнастика, масажи. Детето започнало да седи на едногодишна възраст. Не можел да се храни самичък. Рехабилитатор научил ищцата какви масажи да прилага. Майката с детето идвали на рехабилитация в П. Момчето 3 не било свикнало да стои без майка си. Свидетелката работела като ********** в детска градина. Бащата два-три пъти в месеца се виждал с детето. Пускал го да ходи само, но то не можело още. Ищцата уведомявала ответника за здравословното състояние на Б. Бащата живеел в гр. П., майката с детето - в гр. Х., а бабата по бащина линия - в гр. К. Месечните разходи за детето възлизали на 500-600 лева. Ищцата се грижила да осигури подходяща среда за отглеждане на детето, взимайки пред вид респираторните усложнения. Полагала усилия за подобряването на имунитета на детето.

Видно е от разказа на свидетелката Н. К., че отношенията на страните се влошили след раждането на Б. Ответникът полагал нужните грижи за детето до момента на фактическата раздяла - както финансово, така и чрез лични усилия. Изтеглил кредит, за да закупи жилище, а месечната вноска за това е около 300 лева. Работел като ********** на машини за строителството. Бащата поддържал нормален стандарт на живот. Средствата му стигали за дрехи и храна. К. работела като детска учителка.

Съдът е приел за обективни и достоверни показанията на свидетелките.

От социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” – Х. е видно, че детето се отглежда от майката, с помощ от нейния роднински кръг.

Потребностите са адекватно посрещнати. Създадена е спокойна среда.

От социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” – П. се потвърждава, че детето се гледа от майката. Режима на контакт между бащата и детето се спазва. Жилищните условия, с които разполага бащата, са добри.

Установените от първоинстанционния съд факти са правилно възприети.

Въззивният съд, в съответствие със задълженията си по чл.59, ал.6 СК, тъй като се касае за интересите на дете, изслуша обясненията на въззиваемата страна (с.з. на 28.02.2022 г. – л.411 – гръб – от делото) по реда на чл.176 ГПК. От дадените такива се установи, че е закупувала по – големи количества дрехи и памперси, както и лекарства, за да се възползва от намаления. Закупуването на повече дрехи обяснява с факта, че няма сушилня, а предвид зимния сезон са необходими повече комплекти, за да може да осигурява нуждите на детето. В друго съдебно заседание (02.02.2022 г. – л.204) е посочила, че е допускала промяна в графика на режима на лични отношения, правила е компромиси, но дори и от обясненията се установява, че се касае за инцидентни случаи.

По същия ред в съдебно заседание на 02.02.2022 г. се изслушаха обясненията на въззивника (л.203 от делото), от които се установява, че между родителите съществува уговорка при лоши метеорологични условия срещите на бащата с Б. да се осъществяват в дома на майката, като присъстват само тримата. При срещите навън присъстват и негови родственици и приятели, както и близки на майката. В началото на раздялата е имало случаи, 4 в които бащата не е ходил на срещите, тъй като отношенията са били обтегнати и е имал притеснения. Подарената от бащата за кръщенето на детето кола е съхранявана при него по съвместно решение с майката.

По делото пред настоящата инстанция се извърши преразпит на св. В. Б. (с.з. на 02.02.2022 г. – л.204 и сл.), като се установи, че дъщеря не е пречила детето да се вижда с баща си. Установяват се изключително влошени отношения и липса на комуникация между свидетелката и въззивника.

Според свидетелката състоянието на детето не му позволява да се качва и да слиза по стълби без помощ, от проблемите с лявото краче пада и си удря главата. При една от срещите на Б. с баща му, в присъствието на други лица, въпреки че майката е казала на И.К. да хване детето, той не го е направил, а това е направено от друго лице. Имало е и случай, в който Б. е искал баща му да го прегърне, а той е отказал – заявил, че е голям и ще ходи. Според свидетелката не е подобрена комуникацията между родителите.

Св. Г. О. – С. посочва, че след раздялата на страните три пъти заедно с въззивника са ходили, за да се срещнат с Б., като са присъствали и на кръщенето. За събитието бащата е узнал няколко дни преди същото. Според свидетелката не е участвал в организацията на тържеството или избора на кръстници. След ритуала гостите не са се събрали, за да се почерпят. И. е направил предложение, но му е отказано. Според свидетелката след изтичане на времето, през което бащата има право да се среща с детето, майката заявява, че си тръгват и го прави. Детето не е имало нужда да го държат за ръка, но когато майката е казала на бащата, че трябва да го хване, а той не го е направил, е изразила недоволство, че К. не държи сина си, въпреки че детето е било хванато за ръцете от децата на свидетелката. Предлагали са на майката да заведе детето заедно с техните за посрещане на Дядо Коледа, но им е отказано.