Решение № 145 от 10.04.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Смолян, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500160 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435,ал.1от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 61432/01.03.2023г. от Д. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Л., ул.“Търговска“ № 1 чрез пълномощника му адв. И.К. срещу Разпореждане от 09.02.2023г. на ДСИ при РС-Смолян, в частта му, с която е отказал да включи като разноски по изпълнението сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. В жалбата е поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, което счита за постановление относно разноските. Излагат се доводи, че с молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за правна помощ, в който е уговорена безплатна правна помощ, тъй като взискателят е адвокат и в този случай е допустимо предоставяне на безплатно процесуално представителство, което не означава, че на адвоката не се дължи заплащане за извършената работа, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Според чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК - поради плащане, направено преди започване на изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени.

Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението от длъжника. В случая длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи заплащане на разноските съгласно чл. 79 ГПК. Към настоящия момент е налице плащане от страна на длъжника след образуване на делото и предприемане на съответните действия от страна на взискателя. Направено е и изрично искане за определяне и присъединяване на адвокатско възнаграждение за извършените процесуални действия.

1

Необосновано ДСИ е отказал да включи като разноски сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство от адв.К., като в получено от взискателя съобщение за отказа липсва каквито и да е било мотиви. Моли да бъде отменен отказа да бъдат включени като разноски по изпълнението сумата от 400,00 адвокатско възнаграждение и същото бъде включено в разноските по изпълнението, които следва да бъдат платени от длъжника.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника „Х.А.“ ЕООД.

Постъпили са мотиви от ДСИ, в които се излага становище за неоснователност на жалбата.

Сочи се, че изпълнителното производството по изп.д. № 17/2023 г. е образувано на основание изпълнителен лист от 25.07.2019 г., издаден по гр.д. № 747/2017г. на Районен съд гр.Смолян за присъдено адвокатско възнаграждение. В молбата си за изпълнение пълномощникът на взискателя е посочил способи за изпълнение и е направил искане да му се определи и адвокатски хонорар за образуване и водене па изпълнителното дело в размер на 400 лв. на основание чл.38 ЗА. Видно от представеното пълномощно от 25.01.2023г. е договореното безплатно процесуално представителство на основание чл.38 ал.2 от ЗА. В случая взискателят или неговият пълномощник не е представил доказателства за платен адвокатски хонорар, който да бъде включен като разноски по изпълнението, поради което такъв не му се дължи. Разноски за адвокатско възнаграждение, за които страната не е представила доказателства за изплащането им не могат да се включат като разноски по изпълнението. Само когато в договора за правна помощ е указан и вида и начина на плащане и е доказано такова, разноски в производството могат да се включат като такива, в който смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че нормата на чл.38 ал.2 ЗА е неотносима за изпълнителният процес и по този ред разноски могат да се присъждат от съда в рамките на исковото производство, но не и от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, в който смисъл е и практиката на Окръжен съд гр.Смолян в Решение № 371/24.08.2917 г. по В.гр.д. № 309/2017г. Моли да бъде отхвърлена жалбата и бъде направения отказ.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ и след преценка на събраните по делото доказателства счита,че частната жалба е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Макар в чл.435 от ГПК да не е предвидена изрично възможността на взискателя да обжалва постановлението за разноски на същия не може да му се отрече това право и той има правен интерес от обжалването.

Изпълнително дело № 17/2023г. по описа на СИС при РС-Смолян е образувано по молба вх.№ 61209/36.01.2023г., депозирана от адв.Д. Д. Н., чрез пълномощника му адв.Ирен К. въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2019г., издаден по влязло в сила Решение № 661/28.12.2018г., постановено по гр. дело № 747/2017г. по описа на Районен съд – Смолян, с което „Х.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.Д. Д. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 496,57 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и Договор за правна защита и съдействие № 0000012156/25.01.2023., съгласно който страните договорили безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.

С Разпореждане от 09.02.2023г. ДСИ е разпоредил да се образува изпълнително дело и се изпрати на длъжника Покана за доброволно изпълнение,като се включат разноските по 2 изпълнението, да се изиска удостоверение за наличие на публични задължения на името на длъжника и е отказал да включи като разноски по изпълнението сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение.

До взискателя е изпратено съобщение, получено лично от него на 22.02.2023г. ,че ДСИ отказва да включи като разноски по изпълнението сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение.

До длъжника по изпълнението „Х.А.“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която не е включено като разноски адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. Същата е получена от длъжника на 15.02.2023г.

В срока за доброволно изпълнение с преводно нареждане от 27.02.2023г. длъжникът е превел директно по сметна на взискателя сумата от 520,57 лева, от които 496,57 лева дължимата неолихвяема сума по изпълнителния лист и 24 лева държавна такса за образуване на изпълнително дело.

Единствено по реда на чл.458 от ГПК на 13.02.2023г. ДСИ е изискал от НАП удостоверение за дължимите от длъжника публични вземания. Други действия по изпълнението не са извършени.

При така изложеното Въззивният съд счита, че жалбата е частично основателна по следните изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева, а съгласно т.2 от същия член - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

При анализ на материалите по делото съдът счита, че в конкретния случай е дължимо присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от посочената Наредба, тъй като не се установява да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установява процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил на взискателя дължимата сума по изпълнителния лист и разноските за държавна такса за образуване на изпълнителното производство. След като в конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, то на същия не се дължи възнаграждение по чл.

10, т.2 от Наредба.

Неоснователни са изложените от ДСИ мотиви, че разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА е приложима само в исковото производство и е неприложим в изпълнителнотоТези мотиви не се основаван на никакви законови забрани. Ако страната, която има право да получи направените по 3 делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлящия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1 ЗАдв случаи, в чията хипотеза несъмнено попада настоящият случай, като посочената разпоредба намира приложение и за оказано процесуално представителство и в изпълнителното, ане само в исковото производство. В представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие страните изрично са договорили, че процесуалното представителство е безплатно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде платено по реда на чл.38,ал.2,във вр. с ал.1,т.3 от ЗАдв.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика на Върховния касационен съд, в хипотезата на чл.38, ал.2, във вр. с ал. 1,т.3 от ЗАдв, за да бъде уважено искането за присъждане на възнаграждение, е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ, без данни за договорен в тежест на страната размер на възнаграждението по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото.

Приема се, че при липса на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38 ЗАдв за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. Ако противната страна, в тежест на която съгласно чл.

78 ГПК попадат разноските, твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи доказателства. В конкретния случай няма данни длъжникът по изпълнително дело да е ангажирал доказателства за липсата на предпоставките на чл. 38 ЗАдв, с което да се доказва, страните по договора за адвокатска помощ да са договорили предоставянето на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗАдв.

От представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие се установява, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъди в полза на адвоката, представлявал взискателя, което следва да бъде извършено от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, каквато е и константната съдебна практика.

Неоснователно е позоваването на ДСИ в изложените от него мотиви на Решение № 371/24.08.2917 г. по В.гр.д. № 309/2017г. по описа на ОС-Смолян, тъй като разгледания казус не е идентичен с настоящия. По цитираното дело принципно в мотивите на решението си съдът е приел, че чл.38,ал.2 от ЗА е приложим и в изпълнителното производство, но в конкретния случай е било представено само пълномощно, като не е бил представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установява, че е договорено оказване на безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА.