Решение № 9163 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9163 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110110526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от Н. Н. Н.ова, ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, искове за прогласяване за нищожността на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, от Договор за потребителски кредит от разстояние № 972513006/23.01.2023 г. и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1 ЗЗД в размер на 76,89 лева, представляващи недължимо платена сума по Договор за поробителски кредит от разстояние № 972513006 от 23.01.2023 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 972513006/23.01.2023 г., съгласно който е получил заемна сума в размер на 300 лева, която следвало да върне на кредитора до 22.02.2023 г. Излагат се доводи, че клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 76,89 лева (която няма цифрова номерация) от процесния Договор за потребителски кредит е нищожна.

Твърди се, че ищцата изцяло е погасила задълженията си по договора, включително и таксата за експресно разглеждане. Навежда доводи, че договорът не отговаря на изискванията по чл. 10а вр. чл. 22 от ЗПК. Посочва се, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради грешно посочен размер на ГПР, доколкото действителният размер многократно надхвърлял посочения в договора. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща годишния процент на разходите. Твърди, че клаузата за такса за експресно разглеждане не спада в хипотезата на чл.10а, ал. 1 ЗПК и поради това обстоятелство е нищожна съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор 1 за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния договор. Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане не противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, като поддържа, че същите били валидни и отговарящи на всички изисквания на действащото законодателство. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5лева (частичен иск от 76,89 лева), представляваща недължимо платени сума по договор за потребителски кредит от разстояние № 972513006/23.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността на клаузата от Договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на заявлението.

По реда на чл. 214 ГПК размерът на исковата претенция е увеличен до сумата от 76,89 лева, представляваща пълния размер на осъдителния иск.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите.

Настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. въз основа на сключен договор за потребителски паричен 2 кредит № 972513006/23.01.2023 г, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца сумата от 300 лева. Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието

„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.

Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните – в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.

По отношение на клаузата предвиждаща, че при сключване на договора потребителят дължи сумата от 76,89 лева, представляваща такса за бързо разглеждане, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин такса е включена наред с основното задължение по погасителния план и представляваща скрито възнаграждение, т.е. без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената такса се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката 3 на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПК. Поради което настоящият състав на съда приема, че така уговорената клауза, предвиждаща такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК (ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора относно цената на отпуснатия кредит. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно приетото заключение по допуснатата ССчЕ при включване на това скрито възнаграждение в изчисляването на ГПР, размерът му възлиза 211.21 %, при посочен от кредитора ГПР в размер на 42,58 %.

Съгласно заключението по допуснатата СЧЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания писмен доказателствен материал, се установява: 1) длъжникът е погасил изцяло задължението по процесния договор на кредит, плащайки на кредитора сумата от 377,90 лева; 2) погасеното вземане за такса за бързо разглеждане се равнява на 76,89 лева.

Фактическият състав, правопораждащ притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 55 ЗЗД, включва: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване. От съвкупният анализ на доказателствения материал се установява, че сумата от 76,89 лева, представляваща вземане за такса за бързо разглеждане, включена в процесния договор, е престирана на кредитора при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане. Поради което осъдителният иск с правна 4 квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя за двата иска в общ размер на 100 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение е съобразено с основателността и размера на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Настоящият състав не е обвързан от минималните размера на НМРАВ. Определеното възнаграждение е справедливо и съобразено с фактическата и правна сложност на делото.