Решение № 1219 от 01.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Бургас, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501459 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР(ГДПБЗН-МВР),представлявана от гл.комисар Николай Н.-директор, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова, отдел ПНО, с адрес за призоваване: гр.Бургас,ул.“Александър Велики“№37“Б“РДПБЗН- Бургас, срещу Решение № 191 от 08.08.2022г., постановено по гр.д.№ 449/2022г.по описа на Айтоски РС, с което въззивната ГДПБЗН към МВР е осъдена да заплати на въззиваемия Г.

Н. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, чрез адв.

Златина Билянова, сумата от 465.06 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за 56.06 часа положен от въззиваемия и неплатен му от работодателя извънреден труд през периода 01.04.2019г.-10.07.2020г.,като служител в *****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от предявяването на исковата молба, до окончателното плащане, както и сумата от 93,55лв. мораторна лихва за периода от 30.10.2019г. до 26.05.22г., като въззивникът е осъден да заплати по сметка на съда разноски за експертиза и държавна такса, дължима за първоинстанционното производство, а също и разноските на ищеца, сторени по делото в РС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на РС. Моли се за отмяната му и за постановяването на друго, с което главният и акцесорните искове бъдат отхвърлени.

Решението се сочи за постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР, обн ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.). Неоснователно било допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (НСОРЗ) с аргумент, че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището, че КТ не намира 1 субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР, а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ за „съответно“ прилагане при неуредените в тези закони случаи, а точно обратното. Счита приложението на общите правила на ЗДСл за отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, делегиращ на Министъра на МВР издаването на особен подзаконов нормативен акт, който да детайлизира посочения специален закон.

Сочи, че чл.142 от ЗМВР предвижда в системата на МВР да работят и лица по трудово правоотношение( за тях е приложим КТ) и такива, чийто статут се урежда в ЗДСл. Обаче ищецът имал качеството на държавен служител в **** по смисъла на чл.142, ал.1,т. 1 от ЗМВР, спрямо който нормите на общото законодателство не намират приложение.

Поддържа, че по отношение на него не намират приложение и съответните подзаконови нормативни актове, поясняващи и детайлизиращи приложението на горепосочените общи нормативни актове от по-висша степен.

НРВПО и НСОРЗ били приети на основание разпоредби от КТ, а НЗСДА, на основание разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния период били приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121з-776/29.07.2016г.и №8121з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Видно от техния предмет, ясно дефиниран в чл.1 на посочените две наредби,НСОРЗ и НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация. Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му. Прави се довод,че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР –Министъра на вътрешните работи, както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на коефициента, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Подобна разпоредба с прилагането на коефициент 1.143, не съществува в наредбата, относима към исковия период и отсъствието й е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това отсъствие неправилно се тълкува от съда като празнота в правната уредба, а означава,че такъв коефициент не е уреден, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и съотношението между двете величини е единица.

Позовава се и на последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в който е създадено изречение трето, гласящо, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия закон.Счита, че дори да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, регулираща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е предвиден, а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв./час.

Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи извода на съда, че за положения нощен труд на ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд, който извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за извънреден труд за време, попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по график. Посочва,че нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите,когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма в ЗМВР, нито в КТ.

Страната няма доказателствени искания. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението, уговорено и заплатено за защитата на другата страна, предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса.

В депозирания писмен отговор въззиваемият ищец Г. Г. чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, излагайки правни доводи за неоснователността й.

2

Решението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а изводите на съда за съобразени със събраните по делото доказателства и приложимото право. Не се намират за допуснати и процесуални нарушения.

Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая, като посочва, че ЗМВР, ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони, уреждащи специфични правоотношения, засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче, че те могат да регламентират отношения, различни от тези, уредени в КТ, но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат в неравнопоставено и в по-неизгодно положение от останалите, полагащи труд субекти, което в случая би се получило, ако не се приложи НСОРЗ. Подробно се аргументира тезата, че празнотата в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ, включително и на чл.9, ал.2 от същата наредба. Сочи, че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно правно положение в сравнение с тях.

Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, което има пряко отношение към предмета на настоящото дело. Обсъдено е обстоятелството, че визираната в решението на СЕС необходимост да се предвидят мерки за защита и компенсиране на държавните служители в системата на МВР, поставени в положение да полагат нощен труд с по-голяма продължителност от тази на останалите трудещи се лица и държавни служители в страната, чийто статут е подчинен на режима на КТ и ЗДСл, не се покрива от наличните към момента компенсаторни механизми.

Съществуващите сега привилегии за лицата, работещи в системата на МВР са общи и свързани с цялостната специфика и естество на полагания от тях труд изобщо, а не са предвидени конкретно да овъзмездят служителите от категорията на ищеца, за полагания от тях по-дълъг от предвидения в КТ нощен труд. Позовава се и на обстоятелството, че в действащите след 2014г.наредби, без обосновка отпада предвиденото дотогава преизчисляване на часовете нощен труд, положен от служителите в МВР, попадащи в категорията на ищеца, с коефициент 1,143- в дневен. Затова намира неоснователно твърдението на ответника за съществуваща забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен в действащото след 2014г. законодателство и поддържа, че възникналата празнота в специалната правна уредба следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ.Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Не прави доказателствени искания и претендира сторените в производството разноски.

Извършената проверка на БОС по чл.267 от ГПК е определила подадената въззивна жалба като допустима, а служебната проверка на въззивния съд по чл.269 от ГПК, сочи за валидно и допустимо първоинстанционното съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените възражения за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и по чл.86, ал.1 ЗЗД, заявени от Г. Н. Г., чрез адв. Златина Билянова, против ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със съд.адрес: гр.Бургас, ул. Ал.Велики № 37б.

Ищецът е твърдял, че заема длъжността **********, като за периода 01.04.2019г.10.07.2020г. работил на 24–часови смени, положил труд и през нощта по утвърдени графици – 7 или 8 смени месечно – общо 720 часа нощен труд. Той следвало да бъде преизчислен с коефициент за нощен труд 1,143 и възлизал на 882 часа, като за разликата от 102 часа положен извънреден труд, ответникът не му заплатил допълнително трудово възнаграждение(ДТВ). Всеки извънреден час следвало да се компенсира с поне по 7 лв., поради което е искал ответникът да бъде осъден да му плати /след направено изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 19.7.22г./ сумата от 465,06 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 56,06 часа за периода 01.04.2019г.-10.07.2020г., както и сумата от 93,55 лева – мораторна лихва за периода от 30.10.2019 г. - 26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 3 предявяване на исковата молба, до окончателното плащане.

Ответникът е представил в срока по закон отговор на исковата молба , с който оспорва иска по основание и размер. Наличието на служебно правоотношение между страните не е предмет на спор. За неоснователно се сочи искането за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент 1,143. Страната счита, че в случая не е налице законова празнота, а има специфична нормативна уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Уредбата се сочи за изчерпателна и пълна касателно правоотношенията по полагането на труд в системата на МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите правоотношения и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а чл. 187, ал.9 ЗМВР не предвиждал превръщане на нощния труд в дневен и чл. 187, ал.1 и ал.3 ЗМВР постановявал еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд(по 8 часа).В случая приложение намирали специалните норми, изключващи действието на общите- така се оспорва приложимостта на НСОРЗ към спорния предмет. Ищецът не разграничавал извънредния и нощния труд, а претендираното от него възнаграждение не му се следвало. Намира за правилно отчетен и вече заплатен положеният от ищеца труд в процесния период .Счита за неоснователен и акцесорния иск за мораторна лихва. Молил е за отхвърляне на исковете.