Решение № 4371 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4371 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110136806 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от .... обективно съединени главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът С. К. К. дължи следните суми:

- сума в размер на 1600.00 лв. – главница по сключен между страните договор за заем с № ../08.07.2019г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;

- сума в размер на 210.71 лева – възнаградителна лихва за периода от 08.07.2019г. до 23.03.2020г.;

- сума в размер на 260.63 лева – обезщетение за забава за периода от 18.09.2019г. до 01.02.2022г.

В ИМ се релевира, че между страните по делото е сключен договор за заем с № ../08.07.2019г., по силата на който ответникът в качеството си на заемополучател получил сума в размер на 1600.00 лева, която ответникът се задължил да върне, ведно с възнаградителната лихва в размер на 264.88 лева на 37 равни седмични погасителни вноски, в размер на 1864.88 лева всяка. Ищецът заявява, че крайната падежна дата на вземанията настъпила на 23.03.2020г. /съобразно УМ на л. 13/.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил отговор от ответника. Същевременно в депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът заявява, че е платил сумата от 433.00 лева, представляваща част от претендираната главница в размер от 1600 лева.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.

Предявени са установителни искове с правна квалификация 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по сключен договор за заем с № ../08.07.2019г., с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на заемополучателя;

4. настъпила изискуемост на вземането;

5. основание, размер на дължимата възнаградителна лихва и настъпила изискуемост;

6 . парично задължение на ответника и 2.настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

С изготвения по делото доклад /л. 17, стр. 2 и сл./ настоящият съдебен състав е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявените искове.

По отношение на възражението на ответника, че е заплати сумата от 433.00 лева, поради което главницата следва да бъде приспадната с тази сума, следва да се посочи, че същото е неоснователно, поради следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е заплатил част от дължимата главница в размер на 433.00 лева. Ето защо съдът възприема тезата на ищеца, че със заплатената сума, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД са заплатени част от вземанията за възнаградителна и за мораторна лихва.

С оглед изложеното предявените искове са основателни и доказани изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

По отговорността за разноските:

На основание чл.78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква за ищеца. На 2 последния следва да се присъди сума в общ размер от 222.57 лева, от която сумата от 122.57 лева – държавна такса и сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 91.43 лв. по гр. д. № 11637/2022год. по описа на СРС, 34 състав.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД от ......, с ЕИК .........., с адрес: гр. ... срещу С. К. К., с ЕГН **********, с адрес:

....., че С. К. К. дължи следните суми: сума в размер на 1600.00 лв. – главница по сключен между страните договор за заем с № ../08.07.2019г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 210.71 лева – възнаградителна лихва за периода от 08.07.2019г. до 23.03.2020г.; сума в размер на 260.63 лева – обезщетение за забава за периода от 18.09.2019г. до 01.02.2022г.

ОСЪЖДА С. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ......, с ЕИК .........., с адрес: гр. ... сума в размер на 222.57 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сума в размер на 91.43 лв. – разноски по гр. д. № 11637/2022год. по описа на СРС, I ГО, 34 състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3