Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 04.10.2022, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 444/2022
Вид
Решение № 220
Подписан
04.10.2022
В сила
24.10.2022
Състав
Мирослав Стефанов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. С., 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20223420200444 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят М. С. М., ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 22-1099-000886/ 21.06.2022г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОД МВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, депозира писмено становище по жалбата чрез проц.представител.

Жалбоподателят М., редовно призован, явява се лично и с адв.В.П. при АК-С.. Заявява, че не са налице нарушения по горепосоченият текст от ЗДвП от негова страна, тъй като управляваното от него ППС се води по спецификация „електрически велосипед“. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, представител, не депозира становище по делото.

1 не се явява

По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в качеството му на свидетел, свидетелят по акта- А. В. Р.. Същият даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.

Редовно призования актосъставител- А. И. П. не се яви, като по данни на неговия колега- св.Р., същия е в командировка на границата с Република Турция. Съда след като изслуша жалбоподателя и разпита в качеството на свидетел А. Р., счете, че фактическата обстановка е изяснена и без разпита на актосъставителя, поради което с протоколно определение го заличи от списъка за призоваване на свидетели.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се направиха нови искания за приобщаване към доказателствата по делото на представени от негова страна нови писмени такива. Съда след като се запозна с представените нови доказателства счете, че протокол от съдебно заседание по АНД № 342/2022г. по описа на РС-С. и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя М. не е относимо спрямо предмета на делото и с мотивирано протоколно определение отхвърли искането на проц.представител на жалбоподателя.

По делото беше представено и друго ново доказателство- извадка от сайта на Българския институт за стандартизация- Проекти и стандарти, свързан с Директива 2006/428ЕС относно велосипеди, велосипеди с помощно електрическо задвижване и велосипеди ЕРАС, което съда счете за относимо спрямо предмета на спора и с мотивирано протоколно определение го прие като доказателство по делото.

Бяха направени и нови искания от страна на проц.представител на жалбоподателя за отправяне на запитване към АНО относно обстоятелството дали превозното средство, управлявано от жалбоподателя подлежи на регистрация, както и да се допуснат свидетели, които са се опитвали да регистрират подобни превозни средства, но им е било отказано. Съда счете тези искания за неотносими спрямо предмета на спора и ги отхвърли с мотивирани протоколни определения.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

2

На 26.05.2022г. в 12,44 часа жалбоподателя М. управлявал електрическия си велосипед по ул.“П.Б.“ в гр.С., посока бензиностанция „Шел“, когато бил спрян от органите на КАТ. При извършената проверка на управляваното от него ППС и документите му, органите на КАТ установили, че жалбоподателя управлявал електрически мотопед „TDL02Z“ с номер на рама **, без да притежава СУМПС.

Предвид установеното нарушение на жалбоподателя М. бил съставен АУАН, препис от който му бил връчен по надлежния ред, въпреки, че още тогава обяснил на органите на реда, че по всички спецификации управляваното от него ППС се води „електрически велосипед“, а не „електрически мотопед“. Въпреки депозираните документи, АНО е издал обжалваното НП № 22-1099-000886/ 21.06.2022г. срещу жалб.М. за извършено от него нарушение по чл.150 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

АУАН № GA652132/ 26.05.2022г. и обжалваното НП № 22-1099000886/ 21.06.2022г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят М. е било квалифицирано по чл.150 от ЗДвП, за това, че на 26.05.2022г. в 12,44ч. в по ул.“П.Б.“ в гр.С., посока бензиностанция „Шел“ е управлявал електрически мотопед без да притежава СУМПС, т.е. жалбоподателя М. е неправоспособен водач.

Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят М., но същият счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и обжалваното от него НП.

След като се запозна подробно с всички материали по делото, съда намира, че извършването на съставомерното деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото, доколкото в конкретния случай презумптивната доказателствена сила на АУАН се явява изцяло опровергана от събраните по делото доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство- дали процесното МПС се явява електрически мотопед или електрически велосипед.

3

Така в непосредствения си разпит пред съда св.Р.- служител на Пп при ОДМВР-С. заяви, че в АУАН е отразено, че процесното МПС е мотопед, тъй като са измерили с ролетка референтната точка за седене и са го обсъдили по телефона с техния началник, който им е наредил да бъде съставен АУАН.

Освен това от представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства- фактура № 0000001023 и Атестационен сертификат, преведен на български език от лицензиран преводач се установява по несъмнен начин, че процесното превозно средство в действителност е електрически велосипед.

В българското право по настоящем не е налице изрична правна уредба на електрическите велосипеди. Тяхната техническа и правна същност обаче е достатъчно подробно изяснена в стандарт EN 15194: 2017. От една страна този стандарт е приет въз основа на Директива 2006/42/ЕО относно машините и представлява единна и хармонизирана уредба на техническите изисквания към електрическите велосипеди, приложима на територията на целия Европейски съюз, а по този начин и в България.

От друга страна в представения Атестационен сертификат изрично е отбелязано, че при производството и пускането в продажба на процесния електрически велосипед са съобразени изискванията, както на Директива 2006/42/ЕО, така и на стандарт EN 15194: 2017.

От текста на стандарта е видно, че електрическите велосипеди се отличават със следните технически характеристики:

-притежават педали и в този смисъл са с основно мускулно задвижване - снабдени са със допълнителен/ спомагателен електрически мотор (в английската версия на стандарта auxiliary motor), който подпомага (assists) мускулната сила, като й придава допълнителна мощност (power).

- в нито един момент електрическия велосипед не може да се движи само въз основа на действието на електрическия мотор. Електрическия мотор само спомага мускулната сила, като увеличава мощността й, но не може самостоятелно да приведе в движение или да поддържа движението на превозното средство. В този смисъл електрическия мотор е спомагателен (auxiliary) източник на енергия и мощност, допълващ основния източникмускулната сила. Сам по себе си електрическия мотор не е самостоятелен източник на енергия и въртящ момент.

4

-максимална мощност- 0, 25 kW

-максимална скорост- 25 км/час

-електрическия мотор се изключва при натискане на спирачката.

Доколкото в Атестационния сертификат изрично е отбелязано, че при производството на процесния електрически велосипед модел TDL02Z са съобразени изискванията на стандарт EN 15194: 2017, то следва да се приеме, че управляваното от жалбоподателя М. превозно средство отговаря на посочените по-горе технически характеристики.

Доколкото се установява, че процесното превозно средство представлява електрически велосипед със спомагателен/допълнителен електрически мотор, то се поставя въпросът подлежи ли същия на регистрация и попада ли в обхвата на изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно която са изключени от приложното поле на наредбата, респективно от задължението за регистрация велосипедите с допълнително монтиран двигател. Според настоящия състав отговорът е еднозначен и той е, че процесното превозно средство не подлежи на регистрация, поради което и не е необходимо да бъдат изисквани каквито и да било други доказателства в тази насока.

Според настоящия състав превратното тълкуване на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. от страна на АНО, влиза във флагрантно противоречие с изричния текст, а и с целта на актовете на Европейския съюз, които имплементира Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

В параграф 21 от Допълнителните разпоредби на Наредбата изрично е посочено, че тя въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства.

Съгласно консолидирания текст на Директива 1999/37/ЕО (отразяващ измененията с Директива 2014/46/ЕС) в приложното й поле попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки.

В чл. 2 от Директивата ( посредством специфичната законодателна 5 техника на препращането) са уредени категориите МПС, за които следва да се издават документи за регистрация, а именно всяко превозно средство по смисъла на член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО на европейския парламент и на съвета от 18 март 2002 година относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО.

В чл. 1 от Директива 2002/24/ЕО е посочено, че тя се прилага за всяко всяко дву- или триколесно моторно превозно средство, с двойни или единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите компоненти или технически устройства.

Съгласно чл. 1, т. 1, изр. 2, б. "з" от приложното поле на директивата изрично са изключени колесни средства с помощни педали, оборудвани със спомагателен електрически двигател с максимална номинална постоянна мощност от 0,25 kw, на които захранването се намалява постепенно и накрая прекъсва, когато превозното средство достигне скорост от 25 км/ч или преди това, ако водачът спре да върти педалите.

Видно, че така описаното превозно средство по смисъла на чл. 1, т. 1, изр. 2, б. "з" от Директива 2002/24/ЕО изцяло отговаря на дефиницията за електрически велосипед по смисъла на стандарт EN 15194: 2017.

Налага се извод, че при употребената техника на препращане от Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, изменена с Директива 2014/46/ЕС, извън нейното приложно поле, остават електрическите велосипеди по смисъла на стандарт EN 15194: 2017.

Доколкото, както вече се отбеляза Наредба № I-45 от 24.03.2000г. изцяло имплементира Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС, то при съмнение в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата, тя следва да се тълкува с оглед текста и целта на конкретния член от Директивата, който дадената разпоредба въвежда в българското право.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. въвежда изключение от режима на задължителна регистрация по отношение на велосипеди с допълнително монтиран двигател.