Определение № 3194 от 26.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3194 гр. Варна, 26.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100501746 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, като срещу решение № 1593 от 23.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 3558 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, тридесети състав, като са постъпили следните жалби:

1/ от Е. М. А. против частта на решението, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415 от ГПК във връзка с член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът „Е.-про п.“ АД му дължи в качеството му на частен правоприемник на В. С. К. сумата за разликата над 1 676,15 лева до предявените 2 300 лева, представляваща част от недължима и без правно основание заплатена на 19.11.2019 г. сума от цедента в полза на длъжника „Е.-про п." АД, за което е издадена фактура № ....... от 13.05.2019 г. на обща стойност от 4 463,68 лева, начислена при първоначална липса на основание по констативен протокол №.... от 02.04.2018 г., представляваща корекция на сметка за изминал период, с период на корекцията от 03.01.2018 г. до 02.04.2018 г., издадена и на основание становище за начисление на електрическа енергия на партида с клиентски № ....., абонатен № ...... за адрес на потребление, находящ се в град Варна - ул. „П. С." бл.12 вх. 6 с титуляр на партидата В.

С. К., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението /25.01.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 857/2021 г. на ВРС, тридесети състав; както и е осъден А. да заплати на „Е.-про п.“ АД сумата от 256,50 лева разноски по делото пред първата инстанция;

2/ от „Е.-про п.“ АД против частта, на решението, с която е прието, че дружеството 1 дължи на Е. М. А. в качеството му на частен правоприемник на В. С. К. по предявения от него иск с правно основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415 от ГПК във връзка с член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД сумата от 1 676,15 лева, представляваща част от недължима и без правно основание заплатена на 19.11.2019 г. сума от цедента в полза на длъжника „Е.-про п." АД, за което е издадена фактура № ....... от 13.05.2019 г. на обща стойност от 4 463,68 лева, начислена при първоначална липса на основание по констативен протокол №.... от 02.04.2018 г., представляваща корекция на сметка за изминал период, с период на корекцията от 03.01.2018 г. до 02.04.2018 г., издадена и на основание становище за начисление на електрическа енергия на партида с клиентски № ....., абонатен № ...... за адрес на потребление, находящ се в град Варна - ул. „П. С." бл.12 вх. 6 с титуляр на партидата В. С. К., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението /25.01.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 857/2021 г. на ВРС, тридесети състав; както и е осъдено дружеството да заплати на Е.А. сумата от 760 лева, представляваща разноски по делото пред първата инстанция.

Жалбата на А. е основана на оплаквания за необоснованост на решението, като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, тъй като районният съд не е приложил правилно относимите правни норми, както и не се е съобразил със съдебната практика. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло иска.

В жалбата си „Е.-про п.“ излага също доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната от него част на решението. Твърди, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството-доставчик и се дължи заплащане на потребеното количество електроенергия; спазена е нормативно установената корекционна процедура и е използвана одобрената от ДКЕВР методика при извършване на математическите изчисления по член 48, алинея 2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговори на жалбите са постъпили от всяка от насрещните страни, като в него се излагат съображения за неоснователността на съответната жалба и се иска потвърждаване на решението в съответната му атакувана част като правилно и законосъобразно.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбите не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2022 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3