Решение № 39 от 07.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20211800500654 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение от 03.08.2021 г., постановено по гр. дело № 96/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Етрополе, М. И.Ц.. с ЕГН: ********** от гр. Е., кв. „О.“, бл..., ет.., ап. . е осъден да заплати на И.. В. В. с ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“ № ... сума в размер на 3500, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1300, 00 лева за сторени разноски. Искът до пълния предявен размер от 20 000, 00 лева е отхвърлен като неоснователен.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищеца И.. В.

В., чрез адв. А. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че при установяване на фактическата обстановка, РС-Етрополе не е съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, както и негативните емоционални преживявания, които е претърпяла и продължава да търпи ищцата, вследствие на преживяното отвличане и нанесената й с нож прободна рана. Излага, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не съответства на принципа на справедливост. Не било взето предвид, че 1 се касае за тежко престъпление, за което в НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 7 до 15 години. От разпита на свидетелите П. и В. се установявало, че ищцата е преживяла изключително силни негативни емоции вследствие на преживяния стрес, които са рефлектирали отрицателно върху живота й и които не са отшумяли и към днешна дата. При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не отчел в достатъчна степен и заключението на вещото лице Г.. Липсва задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по делото, поради което е постановено немотивирано решение. По същество моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част и исковете уважени изцяло.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М. И.Ц.., чрез адв. Д. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения, че са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че начинът на живот на ищцата не се е променил съществено, поради което би било в сериозно противоречие с принципите на справедливостта да се присъди претендираното обезщетение в размер от 20 000 лева. По същество моли решението на РС-Етрополе да бъде потвърдено.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Ищцата И.. В. В. е предявила срещу М. И.Ц.. искове, с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 20 000, 00 лв.

/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на престъпно деяние от 18.08.2019 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 42/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019 г. ответникът отвлякъл ищцата, като я качил насила в колата си, заплашвайки я с нож. По пътя я заплашвал, че ще я убие и я наръгал по ръката с ножа.

Ответникът бил признат за виновен със Споразумение по НОХД № 42/12.02.2020 г. по описа на Софийски окръжен съд. Ищцата 2 изпитвала болки и страдания в резултат на деянието –силен страх, когато излиза от дома си, психически стрес.

В срока за отговор ответника М. И.Ц.. е оспорил исковете по размер. Заявява, че ищцата след случилото се не е променила начина си на живот. Не било вярно твърдението, че се е изолирала от социалния живот, а напротив – продължила да излиза с приятели по всяко време на денонощието, забавлявала се, без видимо да изглежда притеснена и депресирана.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

Със споразумение по НОХД № 42/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ответникът М. И.Ц.. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019 г. около 16,00 часа в гр. Е., в района на бул. „А. С.“ е отвлякъл И.. В. В., като е бил въоръжен с нож, поради което на осн чл.

142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.

66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години.

Установява се от психологическа информация, че И.. В. В. е посещавала психолог в МЦ „С.“ ООД в периода 19.08.2019 г. – 22.08.2019 г. При първата среща И.В. била силно тревожна и отказала да остане насаме в кабинета, помолила да присъства и баща й, защото така се чувствала по-сигурна. На емоционално равнище И. преживявала страх, безпомощност, обърканост, тревога, срам и плачела през цялото време.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели. Свидетели на ищцата – П. В. П. и В. Г. В.. Свидетели на ответника –С.Н.С. и Ц.Д.А..

Свидетелката П. П. познава страните по делото и заявява, че И. и М. имали връзка около две години, която приключила месец юли 2019 г. След приключване на връзката между двамата, М. постоянно звънял по телефона на И. и искал да се съберат отново, но тя отказвала.

Ищцата разказала на свидетелката какво се е случило на 18.08.2019 г.

М. качил ищцата насилствено в колата си, с бутане и с ритане, като й опрял нож в гърлото. В кв. „О.“ успяла да отвори вратата, за да извика за помощ и в този момент М. я наръгал с ножа в дясната ръка. След случката И. посещавала психолог в гр.С., била уплашена, разстроена и не искала да излиза с приятели в продължение на два месеца. След срещи с приятели никога не се прибира сама, защото се страхувала от ответника. След случилото си И. пиела успокоителни и до сега изпитва страх от М..

3

Свидетелят В. В. /баща на ищцата/ посочва, че дъщеря му се познавала с М. около две години преди случилото се. Вечерта преди случката, М. нахлул в дома им, като се качил по астмата и заплашил И., че ще я убие. След случилото се на 18.08.2019 г., И. се затворила в себе си, страхувала се да излиза, нощно време плачела и не можела да заспива. Посетили психолог в гр.С., който й предписал лекарства за успокоение. След известно време получила и диабет и започнала да пие лекарства и за това заболяване. Половин година след инцидента И. започнала работа, като в началото ходела и се прибирала от работа с придружител. След като И. започнала да излиза, не е имало нов инцидент, но ако е на заведение с приятели, М. сядал на съседна маса.

Родителите я накарали да си намери работа, за да се събира с хора, да се успокои.

От разпита на С.Н.С. /майка на ответника/ се установява, че И. живяла близо две години у тях. През това време не имало инциденти, скандали, побои между И. и М.. След инцидента свидетелката е виждала И. да посещава заведения.

Свидетелят Ц.А. посочва, че И. и М. имали връзка, която продължила две години. Свидетелят не е присъствал на скандали между тях, след инцидента през 2019 г., не е виждал И. за известно време да посещава заведения, което не е било за по-дълъг период.

Съдебно-психиатричната експертиза, неоспорена от страните, дава заключение, че И.. В. В. е получила остро стресово разстройство, преминало впоследствие в посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност. Може да се твърди, че има причинно – следствена връзка с произшествието на 18.08.2019 г. и вредите.

Същите се изразяват първоначално с интензивен стрес и вцепененост, преминаващи впоследствие в прояви на страх и повишена тревожност, затруднения в съня, кошмари, свързани с психотравмата. В съдебно заседание, проведено на 30.06.2021 г., в.л. д-р Г. заявява, че разстройството продължава и към момента, но е с намаляващ интензитет на симптомите и ако няма други силни стресови ситуации най-вероятно ще отзвучи напълно с времето, дори и без медикаменти.

Доказано било, че при много силен стрес в млада възраст, човек може да се разболее от диабет.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, к ато липсата 4 на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

По делото е установено, че със споразумение, което има характер на влязла в сила присъда, е прието за установено, че ответникът М.

И.Ц.. е извършил престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване за свобода“ за срок от три години. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД- налице е първата предпоставка, а именно противоправното виновно поведение, в резултат на което на ищцата е причинена вреда, изразяваща се в причинени болки и страдания от отвличането й. Този извод се налага от приетата съдебно-психиатрична експертиза, установяваща състоянието на ищцата след инцидента както и състоянието й понастоящем, така и от гласните доказателства чрез разпита на свидетеля В. В. /баща на ищцата/, който има преки и непосредствени впечатления от състоянието на дъщеря си. На следващо място съдът прави извода, че нанесените вреди са в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение размера на иска и при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на отвличането й.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на 5

Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. В., /баща на ищцата/, тъй като същият има непосредствени и преки впечатления върху състоянието на дъщеря си след инцидента, но и след това.