Решение № 2471 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Д. ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20211110216655 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба на ИВ. П. С. срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332020435/08.10.2021 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ при СДВР (О „ПП”СДВР), с което му е наложено административно на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.I-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и наказание на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като издадено в нарушение на закона, явно необосновано, при неправилно определени наказания.

За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество е депозирал писмено становище. Със същото се претендират сторени разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

За органа, издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител и не е депозирано становище по жалбата.

1

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 11.09.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 17:20 часа по Автомагистрала „Струма“ с посока от гр. София към гр. П. управлява товарен автомобил „М. 4143“, с ДК № -------- с прикачено ремарке „ШВ.М. ТУ 3080“, с рег. №-----, регистриран на фирма „ИНФ.СТР.“ ЕООД, като при извършена проверка при с. Мало Бучино било установено, че МПС-то е без валиден технически преглед, е спряно от движение и е технически неизправно, с разкъсани и износени гуми на задния и средния мост.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят М. няма спомен за процесния случай. При предявяване на АУАН потвърждава съдържанието му, както и че същият е изготвен от него.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на т. 1.2. от Заповед № 8121з-515/2018 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно лице М. – мл. автоконтрольор при О „ПП“-СДВР. В АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На същото място и по същото време бил съставен на жалбоподателя още един АУАН от Цветомир Матейков за нарушение по чл.139 от ЗДвП.

Въз основа на този втори акт е издадено НП №21-4332-020546 от 11.10.2021 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР за нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 11.09.2021 г. около 17:20 часа по Автомагистрала „Струма“ с посока от гр. София към гр. П. управлява товарен автомобил „М. 4143“, с ДК № -------- с прикачено ремарке „ШВ.М. ТУ 3080“, с рег. №-----, регистриран на фирма „ИНФ.СТР.“ ЕООД, като при извършена проверка при с. Мало Бучино било установено, че се движи със значителна техническа неизправност: липсва енергийно скачване на товарния автомобил и ремаркето, не работят никакви светлини по него и е със силно износени гуми ремаркето.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР. Същата е преназначена като началник на 03 сектор „Административно обслужване“ 2 към О „ПП“ при СДВР, което се установява от заповед № 8121К13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-4332-005249/13.09.2021 г. на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Липсват данни за връчване на заповедта.

Приложени са изготвените фотоснимки при проверката на МПС-то товарен автомобил „М. 4143“, с ДК № -------- и прикаченото към него ремарке „ШВ.М. ТУ 3080“, с рег. №-----.

Приложена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1801/07.08.2020 г. на основание чл.107, ал.1 от ЗАвП, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗАвП временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на товарен автомобил „М. 4143“, с ДК № --------, собственост на „ИНФ.СТР.“ до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Липсват данни кога е връчена заповедта и кога е влязла в законна сила.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на М..

В настоящото съдебно производство допустими са доказателствените средства, събрани и изготвени по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на основание чл. 105, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Приложените снимки по естеството си представляват веществени доказателствени средства, тъй като възпроизвеждат визуално състоянието на заснетия лек автомобил.

Съгласно чл. 126, ал. 1 от НПК: „Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия.“, а ал. 2 на същата разпоредба пояснява, че „когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник“, като не се предвижда възможност за изготвянето им от друго лице. Съдът намира, че посочените снимки не са годно доказателствено средство и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като същите не съдържат данни за времето и мястото на изготвянето им.

3

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи, за които са приложени заповеди за оправомощаване и назначаване на издалия НП, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По т.1 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.I-во от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП:

Съдът намира, че в тази му част наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради следното:

От събраните по делото доказателства, които се кредитират не се установи осъществяването на нарушението: управление на МПС, което е спряно от движение. По делото се установи, че е издадена заповед за спиране на автомобила от движение, но липсват данни същата да е връчена и да е влязла в сила, което е важен факт, тъй като изрично в нея е предвиден срок не по-дълъг от 12 месеца. Не следва да се подминава факта и че в акта и в НП не се сочи правното основание за спиране на автомобила, както и датата на която това е станало. Единствено е налице голословно твърдение, че се касае за управление на МПС, което е спряно от движение. Жалбоподателят, който не е собственик на МПС-то не е бил уведомен за спирането на МПС-то от движение. Поради което не е налице у него знание, че МПС-то, което управлява е спряно от движение. Т.е. не са налице основания за възникване на административна отговорност за водача по посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.

Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради липса на субективната страна на деянието. С оглед горното и наложеното наказание по административен ред, а именно глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, 4 ал.1, т.4, пр.I-во от ЗДвП се явява незаконосъобразно наложено.

Като в случая е налице неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.

По т.2 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата 11.09.2012 г. МПСто, описано в същите, е било управлявано от жалбоподателя и същото е без валиден технически преглед. За този факт при съставянето на АУАН и жалбоподателя е потвърдил като е вписал: „ за прегледа знам“.

За това нарушение в АУАН и в НП се сочи като нарушена нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва извода, че законовата разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, се следва извода, че задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният 5 за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на товарен автомобил „М. 4143“, с ДК № -------- и прикаченото към него ремарке „ШВ.М. ТУ 3080“, с рег. №----, не е собственик на същите, поради което и за него не е съществувало задължение да го представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика. Поради което в тази му част НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По т.3 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/ урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в чл. 10, ал. 1, т. 6 е посочено, че технически неизправно МПС с неизправност по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване има, когато: в/ има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.