Решение № 44 от 27.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. гр. Хасково, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200646 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Б. Н. М. от с. З., обл. Кърджали, чрез адв. Д.Г. срещу Наказателно постановление № 25-1253-001710 от 14.07.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение, като излага конкретни фактически твърдения във връзка с целта и обстоятелствата около предприетото управление, което обосновавало извод, че макар 1 формално действията му да осъществявА. белезите от състава на нарушение, липсвал субективният елемент. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощения си процесуален представител - адв. Д.Г. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни съображения в подкрепа доводите за нейната основателност. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, след отстраняване на констатираните недостатъци във връзка с активната процесуална легитимация и представителната власт.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 05.03.2025 г., следобед, свидетелите З. Т. И. и Р. Н. Р., двамата на длъжност „******“ в РУ на МВР – Хасково били на работа и извършвА. обход със служебен автомобил в с. Царева поляна, общ. Стамболово, обл Хасково, където забелязА. на една от улиците МПС марка „******“, модел „******“, номер на рама ********, без поставени табели с регистрационни номера с работещ двигател, като свид. З. Т. И. след проверка на документите, издадени за превозното средство, предупредил жалбоподателя да не предприема управление, тъй като автомобилът не бил регистриран за движение по 2 републиканската и общинската пътна мрежа. Малко след като продължили с дейността си по обход на с. Царева поляна, обл. Хасково, свидетелите З. Т. И. и Р. Н. Р. възприели движение на същото МПС - марка „******“, модел „******“, без поставени табели с регистрационни номера, по една от съседните улици на селото, което спрели за извършване на проверка.

В хода на проверката, след справка в информационната система, установили, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя Б. Н. М., а заедно с него в превозното средство било и лице от женски пол – свид. С. А.

М., в този момент без поставени табели с регистрационен номер на определеното за това място, не било регистрирано в Република България на името на лицето, което го управлявало, нито на името на друго лице. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. З. Т. И. Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 884132 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят Б. Н. М. подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписала, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. При самото съставяне на акта за установяване на административно нарушение, обяснил пред полицейските служители, че бил закупил превозното средство от Кралство Дания без регистрационни номера, като представил талон, все още не го бил регистрирал, а в момента отивал да го ремонтира в негов гараж, тъй като трябвало да го представи в изправност пред КАТ за регистрация в Република България.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 05.03.2025 г., според отразеното в приложената разписка, а с мотивирана резолюция административнонаказателното производство било прекратено и материА.те изпратени на РП – Хасково за преценка нА.чието на предпоставки за образуване на ДП

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2025 г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр.

№ 244/2025 г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началник Сектор 3

„ПП“ при ОД на МВР – Хасково по компетентност за реА.зиране на административнонаказателна отговорност.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, уточнявайки, че санкционният акт се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с цитираното постановление на РП – Хасково, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З. Т. И. и Р. Н.

Р. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и опосредено, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и липсата в момента на проверката на табели с регистрационен номер, поставена на определеното за целта места. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително и най – вече относно направеното извънпроцесуално изявление от страна на жалбоподателя относно целта и обстоятелствата по поемане и осъществяване на управлението на моторно превозно средство, в която част се кредитира с доверие и изложеното от свид.

С. А. М.. Дава се вяра на изложеното от нея и относно останА.те факти с изключение на изявленията от страна на контролните органи и в частност, отправените от свид. З. Т. И. към жалбоподателя в по – ранен момент, които тя е възприела опосредено от съпруга си, в която част се възприемат за достоверни показанията именно на актосъставителя относно съдържанието на отправените от него изявления.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по 4 пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Следва да се отбележи за пълнота на изложението и че съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, въпреки, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дА. в процеса на реА.зиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че наказващият орган с мотивирана резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Б. Н.

М. относно нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материА.те са били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реА.зиране на 5 основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Това е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административнонаказателното е реА.зирано без колизия с принципа non bis in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реА.зиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от отпочване първоначално на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок, надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и реА.зиране по този начин на административнонаказателната отговорност. На следващо място, при описание на деянието е възприета изложената в съставения акт за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, като са възпроизведени единствено възможните индивидуА.зиращи процесното МПС белези – марка, модел и номер на рама.

Липсва несъответствие на съдържанието на санкционния акт с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и поради това не е допуснато процесуално нарушение, което да окачестви като съществено, съобразно въведения от законодателя и развит от съдебната практика критерий за това, свързан с обезпечаване правота на защита на жалбоподателя в пълен обем и възможността за осъществяване на съдебен контрол.