Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1813 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2311/2025
Вид
Решение № 1813
Подписан
12.05.2026
Състав
Нела Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110102311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искови претенции от ищеца Х. Х. М.- И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: град В., улица „Г. В. Д."№**, ет. *, ап.

**, чрез процесуалния си представител адвокат А. Р., срещу ответника В. В. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: град В., улица "Д." № **, като следва:

-с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД/главен иск/, за осъждане на ответникът В. В. М., ЕГН ********** да заплати на Х. Х. М. И. ЕГН **********, сумата от 6 188.00 лв. /шест хиляди сто осемдесет и осем лева/, заплатена без основание в периода 12.11.2024 г. - 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.02.2025г. до окончателното й изплащане.

-с правно основание чл.59 ЗЗД/евентуален иск/, в случай, че съдът приеме, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, да се постанови съдебно решение, с което да на основание чл.59 от ЗЗД, да се осъди ответницата В. В. М., ЕГН **********, да заплати на ищцата Х. Х. М. И., ЕГН **********, сумата от 6 188.00 лв. /шест хиляди сто осемдесет и осем лева/, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата в периода 12.11.2024 година - 21.01.2025 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.02.2025г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК, се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищцата всички сторени разноски в производството включително адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 10.11.2024 година, Х. Х. М., сочи, че е попаднала в интернет на обява, която давала възможност за придобиване на допълнителни доходи. Свързала се с посочения телефонен номер в чат приложението „У.". Лицето, с което се свързала й обяснило възможността да се извършва 1 консултантска работа и да се печелят комисионни, като се обработват групови поръчки за платформи за електронна търговия, като „И.", „А." и други, с цел подпомагане на търговците да увеличават продажбите си. Същото лице обяснило на ищцата, че последната трябва да го подпомага при обработката на поръчките, срещу което ще получава комисионни. За целта ще ползва нейния акаунт, докато си регистрира свой такъв на платформата ***. В началото, ищцата излага, че е влизала в акаунта на лицето, с което комуникира, за да обработва поръчки, както се е уговорила с лицето. Следващите дни, докато се опитвала да обработва поръчки, вече със собствения си акаунт, се появили съобщения, че следва да зареди пари в акаунта си. Първоначално сумата е 22 лева, след това сайта поискал сумата от 110 лева, 35 лева. Лицето, с което кореспондирала ищцата, й обяснило, че сумите трябва да се внесат от нея, за да може след това да й бъдат върнати, заедно с комисионните. Това продължило няколко дни, като платформата поС.но искала нови и нови суми, а ищцата, поради притеснение, че може да загуби внесените суми до момента, продължила да внася суми, но не по сметка на платформата, а по предоставената й от лицето, с което кореспондирала сметка в „Ю. Б." ЕАД -BG***, с титуляр В. В. М. ЕГН **********.

На 12.11.2024 г., ищцата сочи, че е превела по сметка на ответницата В. В. М. в „Ю. Б." ЕАД - BG*** сумите от: 23/двадесет и три/ лева, с референция ***; 110 /сто и десет/ лева, с референция ***; 35 /тридесет и пет/ лева, с референция ***.

На 13.11.2024 г., ищцата е превела по сметка на ответницата В. В. М. в „Ю. Б." ***-BG*** сумите от: 60/шестдесет/ лева, с референция ***; 155 /сто петдесет и пет/ лева, с референция ***; 350 /триста и петдесет/ лева, с референция ***; 85 /осемдесет и пет/ лева, с референция ***; 270 /двеста и седемдесет/ лева с референция ***.

На 14.11.2024 г., ищцата е превела по сметка на ответницата В. В. М. в „Ю. Б." ЕАД - BG*** сумите от: 750/седемстотин и петдесет/ лева, с референция ***; 950 /деветстотин и петдесет/ лева, с референция ***.

На 15.11.2024 г., ищцата е превела по сметка на ответницата В. В. М. сумата от: 1500 /хиляда и петстотин/ лева, с референция ***.

На 21.01.2025 г.,ищцата е превела по сметка на ответницата В. В. М. в „Ю. Б." ЕАД - BG*** сумата от: 1900/хиляда и деветстотин/ лева.

Така в периода 12.11.2024 г. - 21.01.2025 г., ищцата е превела по сметка на ответницата В. В. М. сумата от общо 6 188.00 /шест хиляди сто осемдесет и осем/ лева.

Кореспонденцията между ищцата и лицето в „У.", се сочи, че е продължила до 07.12.2024 година, като ищцата многократно е искала да се откаже от работата и да си върне обратно парите, но е получавала уверение, че всичко е наред, и като се достигнат броя поръчки, ще си получи парите, заредени в акаунта, заедно с комисионните.

На 06.12.2024 година, след опит да влезе в платформата, ищцата установила, че няма достъп до сайта и домейна не работи. Опитала да се свърже с лицето, което комуникира в У., но никой не отговарял на съобщенията й. Ищцата се обадила на телефонния номер в У., като на обаждането й отговорила жена, която й казала „Да не си е давала парите, нищо няма да ти се върне", след което прекъснала връзката.

На 21.01.2025 година, след последния превод, ищцата сочи, че е установила, че е жертва на измама, след като извършила проверка в интернет и видяла в сайта на „ГДБОП" интернет сайта на платформата сред домейните, свързани с инвестиционни измами.

С гореизложеното се обосновава правният интерес от предявените искови претенции.

Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да извърши плащане на дължимото: IBAN : BG***, с титуляр: Х. Х. М. И..

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът В. В. М., ЕГН **********, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но основателност на исковите претенции. Според изнесеното в отговора, както ищцата, така и ответницата, са станали жертви на измамна схема с посредници. При нея измамниците подвеждат жертвите да превеждат суми на лица, които от своя страна несъзнателно стават част от измамната схема, без да извличат никаква изгода от това и без да се облагодетелстват от превежданите им парични средства, защото накрая всички превеждани суми попадат при организаторите на измамата. Настоява се с отговора, че ответницата е въвлечена в измамната схема по абсолютно същия механизъм, който е описан в исковата молба. По този алгоритъм, ответницата до септември месец 2024 година, е превела около 13 000 лева на различни физически лица, посочени от платформата, които е придобила чрез т.н. бързи кредити, като е вярвала, че извършва обработка на поръчки на други търговци за „А.“ и „И.“. Започнала е да си иска парите обратно, но платформата е отговаряла само, че има незавършени поръчки. Според изнесеното в отговора, ответницата не се е обогатила по никакъв начин със средствата, преведени от ищцата по нейната сметка, като нито ги е задържала за себе си, нито ги е използвала за лични нужди. Цялата сума е била използвана за закупуването на криптовалута, която е била преведена в портфейл, посочен от лицето, което е убедило ответницата, че работи като финансов асистент. Ответницата е била убедена, че сумите, които постъпват по нейната сметка са превеждани от лицето, което я е въвело в платформата и което в последствие й е предложило да работи като финансов асистент. Едва след като ищцата се свързала с ответницата по „В.“ и започнала да я заплашва, че ще я съди, ответницата се сочи, че е разбрала, че тя и Х. Х. М. са станали жертва на измама.

Предвид гореизложеното, като се настоява, че ответницата не се е обогатила по никакъв начин за сметка на ищцата, защото нито е задържала за себе си получените средства, или част от тях, нито е реализирала лична облага, нито е действала с умисъл за вредоносно поведение, се сочи, че не е налице нито един от фактическите състави на хипотезите, предвидени в чл.55, ал.1 или чл.59 от ЗЗД.

В този смисъл, се отправя искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Претендират се за присъждане сторените разноски в производството.

В с.з., страните поддържат становищата си, изложени в исковата молба и в отговора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че е превела процесната сума по банковата сметка на ответника, по описание в исковата молба начин, т. е. наличието на имущественото разместване между нея и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.

В тежест на ответника по делото, е да установи всички положителни 3 възражения срещу предявените искове, в т. ч., че е налице годно правно основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума, в случай, че ищецът установи първото.

Успешното провеждане на иска по чл. 59 от ЗЗД предпоставя кумулативната наличност на няколко предпоставки: намаление патримониума на ищеца, нарастване на имуществената сфера на ответника, като тези два юридически факта трябва да са правна последица от общ юридически факт. За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че е намалял активът на имуществото му, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил пасива й. Той следва да докаже, че ответницата се е обогатила без основание, че обогатяването и обедняването произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях. По отношение на размера ищеца следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е стойността на обогатяването на ответника.

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: разпечатка на чат разговори от W. – 5л., банково извлечение за извършен превод на стойност 23 лева от дата 12.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 110 лева от дата 12.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 35 лева от дата 12.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 60 лева от дата 13.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 155 лева от дата 13.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 350 лева от дата 13.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 85 лева от дата 13.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 270 лева от дата 13.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 750 лева от дата 14.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 950 лева от дата 14.11.2024 г., банково извлечение за извършен превод на стойност 1500 лева от дата 15.11.2024 г., информация за извършен превод на стойност 1900 лева от дата 21.01.2025 г., разпечатка от сайта на „ГДБОП“, от които по несъмнен начин се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка.

Същевременно представената от ответната страна разпечатка от платформа ***, с обясненията, че съдържа записи на взаимоотношения, последващи случая, предмет на настоящото дело, касаещи ответницата и трети лица, не е релевантна към установяване относими по спора факти и обстоятелства, като не доказва и наличието на правно основание за получаване на паричните суми, преведени от ищцата в полза на ответницата по настоящото дело.