Определение № 19157 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71281/2023
- Вид
- Определение № 19157
- Подписан
- 08.05.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19157 гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110171281 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 126723/16.04.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 15.04.2024 г./, с която от името на от името на „*====*“ ООД, чрез адвокат Б. С., се иска изменение на Определение № 9467/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се за изменение на посоченото определение, като бъде „отменено“ присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение в производството по по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а в условията на евентуалност – същото да бъде намалено до размера от 50,00 лева.
Насрещната страна по молбата – адвокат М. О. /процесуален представител на ответника Н. Н. В., ЕГН: ********** в производството по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, изразява становище за неоснователност на искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по 1 разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за изменение на определението в частта за разноските.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Производството по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е образувано по искова молба, предявена от името на „*====*“ ООД (с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД), ЕИК *====*, чрез пълномощника адв. С., срещу Н. Н. В., ЕГН **********, с която „*====*“ ООД (с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД), ЕИК *====* е предявило срещу Н. Н. В., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове, обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 125,00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит SO № 3208, сключен на 22.08.2022 г. между „*====*” ООД, в качеството на заемодател и Н. Н. В., в качеството на заемополучател, представляваща 4 (четвърта) погасителна вноска за главница с падеж 28.12.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 18,00 лева (осемнадесет лева), представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит SO № 3208, сключен на 22.08.2022 г. между „*====*” ООД, в качеството на заемодател и Н. Н. В., в качеството на заемополучател, представляваща 4 (четвърта) погасителна вноска за договорна лихва с падеж 28.12.2022 г., за които суми на 20.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Действително такъв е депозиран в съда на 07.02.2024 г., но в хода на производството /към молба вх. № 144922/30.04.2024 г./ са представени доказателства, че пратката е предадена за връчване, чрез куриерска служба Еконт, на 05.02.2024 г., тоест спазен е срокът по чл. 131 ГПК.
С молба вх. № 67551 от 28.02.2024 г., подадена от името на „*====*” ООД, ЕИК *====* е направено изявление от страна на ищцовото дружество за оттегляне на предявените в настоящото производство искове.
2
С определение от 01.03.2024 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е обезсилил изцяло Заповед от 20.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на „*====*“ ООД, ЕИК *====* срещу Н. Н. В., ЕГН **********.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
От името на ответника Н. Н. В., ЕГН ********** се претендират разноски в исковото производство по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.01.2024 г., сключен между Н. Н. В., ЕГН ********** и адвокат М. М. О., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в исковото производство, се дължи възнаграждение, което да отговаря в пълна степен на характера на производството и предоставената в него защита на правата на ответника, а именно в размер от 300,00 лева, колкото е посочил и съдът в определението си от 01.03.2024 г. При произнасянето си съдебният състав е съобразил приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, като е приел размер на възнаграждението понисък от минималния предвиден такъв, за съответния вид работа, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се има предвид, че определеното в полза на адвокат М. М. О. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника в настоящото исково производство /изразяваща се в депозиране на подробен и обоснован отговор на исковата молба/ е в по-нисък размер от претендирания от ищеца дори в заповедното производство по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в което производство от името на ищеца е претендирано адвокатско възнаграждение за депозиране на бланково заявление за издаване на заповед за изпълнение по типов вид дела, в размер на 480 лева.
Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на Определение № 9467/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, обективирано в молба с вх. № 126723/16.04.2024 г. /с 3 дата на пощенско клеймо 15.04.2024 г./, подадена от името на „*====*“ ООД, чрез адвокат Б. С., следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Определение № 9467/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, обективирано в молба с вх. № 126723/16.04.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 15.04.2024 г./, подадена от името на „*====*“ ООД, чрез адвокат Б. С..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от Определение № 9467/01.03.2024 г. по гр.д. № 71281/2023 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4