Определение № 60 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600017 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивен протест на прокурор при РП-Варна подаден по реда на чл. 243, алр.7 от НПК пред ОС – Варна, срещу Определение № 1937/ 2025 год. по ЧНД 2025110203144 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 2 състав.

С обжалваното определение, по жалба на Адв. П.Н.М. – пълномощник на пострадалия Ж.Т.Ж., районният съд в гр. Варна е отменил постановление на Районна прокуратура гр. Варна, за прекратяване на досъдебно производство № 3170 / 2021 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, пр.пр. № 14726/ 2021 год. по описа на РП- Варна. За да прекрати досъдебното производство, прокурорът при РП – Варна приел наличието на изключващо обществената опасност, респ. престъпния характер, на деянието обстоятелство/неизбежна отбрана/. За да отмени прекратителното постановление на РП – Варна, РС- Варна приел за установено, че такова обстоятелство не е налице.

Досъдебно производство № 3170 / 2021 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, пр.пр. № 14726/ 2021 год. по описа на РП- Варна е било образувано по реда на чл. 212 ал.1 от НПК /с постановление на прокурор/, на 29.10.2021 г. и е било проведено за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, а именно за това, че на 05.09.2021 год. в село Г.Ч., общ. Д.Ч., обл. В., била причинена средна телесна повреда на Ж.Т.Ж., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота му.

1

В качеството на обвиняем по делото бил привлечен Л.Г.М..

Несъгласен с определението на РС – Варна останал прокурорът по производството.

Прокурорът – представител на Районна прокуратура Варна протестира определението на РС-Варна. В протеста срещу определението се навеждат доводи за неговата неправилност, като се твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за деяние на М., което е извършено в условията на неизбежна отбрана.

Прокурорът набляга, че на обстоятелството, че според събраните по делото доказателства, пострадалият Ж.Ж. пръв е нанесъл удар в областта на лицето на обвиняемия М.. Според наблюдаващия прокурор този факт изключително „накланя везните“ към извод за правомерна неизбежна отбрана осъществена от обвиняемия Л. М., която била навременна и рамките на необходимите предели.

С оспорваното Определение РС – Варна прави задълбочен правен анализ на прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство, вкл. на неговата обоснованост и приема за установено, че на 05.09.2021 год. в село Г.Ч., общ. Д.Ч., обл. В. e била причинена средна телесна повреда на Ж.Т.Ж. с извършител Л.Г.М., но не в условията на неизбежна отбрана.

Районният съд приема, че поради това не би следвало да се приеме, че деянието на Л. М. е лишено от обществена опасност и наказуемост.

От направения в първоинстанционния съд подробен анализ на доказателствата става несъмнено ясно, че съставът на РС – Варна в достатъчна степен внимателно и детайлно се е занимал с всяко едно от приетите за установени обстоятелства, чрез подробен анализ на събраните за него доказателства.

Настоящият въззивен състав при ОС – Варна направи собствен анализ на събраните по делото доказателства, като по този начин подложи на проверка възприетата от първоинстанционния фактическа обстановка и направените във връзка с нея правни изводи.

Към 05.02.2021 год. пострадалият Ж.Т.Ж. живеел заедно с родителите си З.Б.Т. и баща си Т.Ж. в село Г.Ч., ул. „О.к.“, №**, тел. **********. Тогава в домът на горепосочения адрес дошли за да помагат сестра му Д.Т.Ж. и нейния 2 приятел – обвиняемият Л. М.. Около 13.00 часа Ж. започнал караница със сестра си, според него изяснявали отношенията си. Обвиняемият Л. М. се присъединил към караницата на страната на приятелката си. Той поканил Ж. да излезе с него вън от къщата, за да се разберат във връзка с възникналия конфликт. Навън, на двора, двамата – пострадалият Ж.Ж. и обвиняемият Л.

М. започнали караница помежду си. Най напред М. нападнал с думи Ж., като го нарекъл гостенин в къщата в която живее и по този начин го провокирал към ескалация на конфликта. Това продължило в поредица от взаимни обиди.

В един момент на конфликта, пострадалият Ж. ударил в лицето с юмрук обвиняемия М.. Тогава М. отвърнал с два или три удара в лицето на Ж., поради което последният залитнал, не успял да се задържи прав и паднал на земята. При падането затиснал лявата си ръка и изкълчил лявата си раменна става. Непосредствено след това Ж. се свил от болката в ставата, а М. спрял да му нанася удари. С това конфликта приключил. Изкълчването на лявата раменна става на Ж. определя трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 5-6 седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес/средна телесна повреда/. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота/лека телесна повреда/.

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с направения от обективна страна анализ на събраните доказателства направен от първоинстанционния съд и поради това ще се задоволи да не го преповтаря, а да коментира доказателствата единствено в аспекта на направените от прокурора възражения. В настоящия казус, в основата на тези възражения, стои първото физическо съприкосновение. Според прокурора за наличието или не на неизбежна отбрана е основополагащо установяването на авторството на първия удар, като в случая няма спор че негов автор е пострадалия Ж.. Това обстоятелство се установява вкл. от показанията на самия Ж..

Тук обаче, с несъмнена категоричност се установява, че преди да нанесе удара Ж. е бил провокиран вербално от обвиняемия М., а провокиращия не може да се позовава на неизбежна отбрана. Поради това при развилото се в следствие на провокацията сбиване и взаимно нападение, няма как да се определи нападател и нападнат - аргумент от т. I. 3. на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС.

3

На базата на събраните по делото доказателства, от субективна страна трудно може да се твърди, че М. е причинил изкълчването на рамото на Ж./средната телесна повреда/ с пряк или поне евентуален умисъл. Пряк умисъл е безспорно доказан относно причиняването на лека телесна повреда с юмручни удари в лицето на Ж.. За разлика от пряко нанесените удари, изкълчването е настъпило в следствие на стечението на обстоятелствата, при падането на Ж.. Данни за това развитие на каузалния процес се откриват в показанията на пострадалия Ж., в обясненията на обвиняемия „спъна се и падна“ и в приложената съдебномедицинска експертиза № 848 / 2024 год.

Действително без нанесените от обвиняемия удари пострадалият Ж. нямаше да загуби равновесие и да падне, но тук по-скоро се касае за форма на вина – непредпазливост, проявена като небрежност.

В случая това обстоятелство не представлява основание за прекратяване на наказателно производство, тъй като пострадалият е подал оплакване до прокуратурата, което на практика е станало причина за образуването на настоящото досъдебно производство – арг. от чл. 161 ал.2 вр. с чл. 133 от НК.

Изразявайки това свое мнение настоящият въззивен съдебен състав не подлага не съмнение правилото, че единствено в прерогативите на прокурора е правомощието да прецени за какво престъпление да повдигне обвинение.

Съставът на ВОС счита, че така постановеното Определение рег.№ 1937/ 25.11.2025 г. на Районен съд - Варна, 2 състав, по Частно наказателно дело № 20253110203144 по описа на съда за 2025 година, с което съгласно чл.243, ал.6 т.3 от НПК е било отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3170 / 2021 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, пр.пр. № 14726/2021 год. по описа на РП- Варна, следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното и на основание 243 ал.8 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение рег.№ 1937/ 25.11.2025 г. на Районен съд Варна, 2 състав, от 25.11. 2025 год. по Частно наказателно дело № 20253110203144 по описа на съда за 2025 година, постановено по реда на 4 чл.243, ал.5 от НПК, с което съгласно чл.243, ал.6 т.1 от НПК, е било отменено постановление на ВРП пр. пр. № 14726/ 2021 год. по описа на РПВарна, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3170 / 2021 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна.

Изпраща делото на РП-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5