Решение № 76 от 14.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.ва Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500450 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 450/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Х. М. М., М. М. М., К. С. М. и И.

С. М., всички представлявани от адв.Б., против решение №105/03.06.2022г. по гр.дело №309/2021г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от тях частични искове против ЗАД “ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.

М. М.. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излага се механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че по делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и виновния за произшествието водач. Счита за недоказани твърденията на ответника, че починалият А. М. не е ползвал обезопасителен колан. Намира ги и за ирелевантни за настъпването на смъртта, съобразно механизма на ПТП и изводите на назначените по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Считат за установена причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните от тях неимуществени вреди. Поддържат своите твърдения за особено близка връзка с покойния,близостта на родствената им връзка, която сочат като трайна и емоционална. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е приел обратното, въз основа на общи изводи и непосочване на обстоятелства, 1 които да обосноват този извод. Сочат, че са израснали съвместно с техния загинал брат, продължили са живота си в общо домакинство и са изградили помежду си отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ. Смъртта му ги е лишила от помощ и опора, прекъснала е връзка на обич, взаимопомощ и приятелство, съкрушила ги е и е потопила семейството във вечна скръб.

Посочените обстоятелства са установени от събраните по делото свидетелски показания и не са опровергани от свидетеля на ответника. Оспорва се становището на застрахователя за установен лимит на застрахователната отговорност до сумата от 5000 лв. като противоречащо на националното законодателство и на правото на ЕС. Оспорва се и становището за липса на основание за ангажиране отговорността му за заплащане на обезщетение за забава.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗАД “ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че въпреки наличието на влязла в сила присъда за водача, застрахован при него, доказано е, че преимуществена вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил Сеат “ИБИСА“, нарушил множество разпоредби на ЗдвП – спрял в дясната лента, вместо в наличната аварийна, в тъмната част на денонощието, на автомагистрала без включени габарити и аварийни светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник. Приносът на водача на този автомобил е установен от свидетелските показания по делото и назначените експертизи.

Установено е, че братът на въззивниците А. М. М. е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и, че ако беше поставил такъв, леталният изход би могъл да бъде избегнат. Намира,че не са установени твърдяните от ищците болки и страдания, отношениятя със загиналия, ненадхвърлящи обичайните и сочените негативни преживявания за тях. Счита исковете за недоказани и по размер, който освен това не е съобразен с обективните икономически критерии за справедливост и обществено – икономическите условия, размера на минималната работна заплата и стандарта на живот. Същият е прекомерен спрямо доходите на ищците. На следващо място се сочи, че ищците се предхождат в реда на правоимащите от техните живи родители, от децата на покойния и тяхната майка и негова фактическа съпруга, които са обезщетени с влезли в сила съдебни решения със значителни суми. Следва да бъде взето предвид и многократното пребиваване на загиналия в затвора, което е препятствало изграждането на близки, дълбоки и емоционални отношения с ищците. Претендираният размер на обезщетението не е съобразен и с установените лимити на застрахователната отговорност, установен с §96, ал.1 ПЗР на КЗ и законодателството на ЕС. Счита за неоснователна и претенцията за лихви. При уважаване на претенциите, при условията на евентуалност, предявява възражение за изтекла погасителна давност за тях за периода 28.10.2016г. до 28.10.2018г.

По делото е подадена и частна жалба от Х. М. М., М. М. М., К. С. М. и 2

И. С. М., всички представлявани от адв. Б., против определение от 21.09.2022г. по гр.дело №309/2021г. по описа на ЯОС, с което е отхвърлено искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди се, че те са неоснователно присъдени, тъй като не е представен изискуемия по чл.80 ГПК списък, не са надлежно документирани и заплащането им не е доказано. Молят за отмяна на определението и за постановяването на друго, с което да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В отговор на частната жалба, подаден от ответния застраховател, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Излагат се доводи за своевременното подаване на молбата за присъждане на разноските и приложения към нея списък поради нарушения, не по вина на дружеството.

Сочи, че непредставянето на списък по чл.80 ГПК лишава страната от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските, но не е от правото да и бъдат присъдени.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил исковете на въззивниците с правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК * гр.София, ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ № * да заплати на всеки от тях по 26 000 лв., частичен иск от общата сума от 100 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за причинените на всеки ищец неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на А. М. М., техен брат, от претърпяното ПТП на 28.10.2016г. и ги осъдил да заплатят на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК * гр.С. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 1198 лв. и на основание чл.78 ал.8 от ГПК 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За да приеме решението си съдът, въз основа на обсъдените от него доказателства, стигнал до извода, че не е доказана материално правната предпоставка за уважаване на иска – подлежаща на обезщетение вреда, доколкото не е била доказана по делото особено близка емоционална връзка на ищците с пострадалия.

По делото е установена фактическата обстановка.

С влязла в сила присъда № 24/9.10.2018г., постановена по НОХД № 480/2017г. по описа на Окръжен съд Сливен, застрахованият при ответното дружество водач е признат за виновен в това, че на 28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС „Крайслер Вояджър“, с peг. № *, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. М., настъпила на 28.10.2016г.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд 3 обвързва гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради установената виновност на застрахованото при ответника лице за извършения деликт, от който е последвала смърт на пострадалия, е ангажирана отговорността на застрахователното дружество, предвид неоспорения факт за валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“.

Съобразно възприетия механизъм на произшествието и настъпване на травмите, несъвместими с живота се установява, че пострадалият, като пътник на задната седалка на автомобил Сеат, при удара по време на покой отзад от другия лек автомобил и последвалото преобръщане на автомобила, е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците. На път за спешно отделение, е починал. Причината за настъпването на смъртта пострадалия е значително тежката съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош, като най-голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката черепномозъчна травма, която и самостоятелно е била смъртоносна. Тази травма е довела до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на мозъчния ствол със силно затормозяване на функциите на сърдечносъдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния ствол.

Тежката черепномозъчна травма със счупването на тилната кост е получена при силен удар по автомобила, в който се е намирал пострадалият, като ударът е бил по задната част на автомобила и счупването е било причинено от удряне в тилната област на главата на пострадалия с деформиралите се части на катастрофиралия лек автомобил, които са били в задната част на автомобила. Механизмът на получаване на установените травматични увреждания изключва хипотеза, при която ако е бил ползван обезопасителен колан травматичните увреждания да не доведат до летален изход, т.е. уврежданията в областта на главата му биха се получили и при закопчан предпазен колан.

Настъпването на смъртта е пряка и непосредствено последица на получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие.

Не е спорно по делото, че ищците и настоящи въззивници са в родствена връзка с пострадалия – той е техен брат.

С Тълкувателно решение №1/2016г. ОСНГТК на ВКС приема по задължителен за съдилищата начин, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се 4 присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В множество свои решения ВКС утвърждава разбирането си, което настоящия състав възприема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969г.

При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно отношенията между роднини като братя и сестри се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка.

В конкретния случай пред съда не е установено такива житейски обстоятелства да са настъпили. Ищците и техния брат са живели в един имот, където всеки е имал отделно жилище за себе си и семейството си. Всички са създали свои семейства с деца, родителите им също са живеели с тях.

Установените отношения на подкрепа и общност са характерни с оглед родствената връзка, но не разкриват онази изключителност на житейските обстоятелства, която да обоснове и изключителност на вредите от загубата на роден брат. Твърдението, че пострадалият е бил тяхна опора в живота е необосновано. Ищците са в зряла възраст, работят и имат свои семейства и личен живот. Преценени в конкретиката си, показанията дават сведения поскоро за подпомагане от тяхна страна на брат им, отколкото сведения за неговите грижи ( гледали са го при болест, посещавали са го в затвора)От представените писмени доказателства – удостоверение за наследници на Ангел Минков (л.147) може да се направи извод, че в периода 1998г. до 2015г. той е създал шест деца, родени от две жени и очевидно също е имал свой личен и семеен живот.