Разпореждане № 27340 от 04.10.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27340 гр. София, 04.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20261100106886 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.640 вр. чл.636 и чл.637 ГПК вр. чл.24 и чл.28 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 9 от 27.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г. /наричана по – долу в текста на акта Хагската конвенция, Конвенцията/.

Образувано е по молба на Х. Х. Г., британски поданик, роден на 28.05.1987 г. в гр.Шираз, Ислямска република Иран, за признаване на територията на Република България на Заповед от 07.04.2026 г. на Семейно отделение на Висш съд, Кралски съд в Странд, Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) по съдебно дело номер FD********, в частта, в която е разпоредено връщането на детето Л. Х., родено на ******** г., незабавно от Република България към юрисдикцията на Англия и Уелс, във всички случаи не по - късно от 23:59 часа в сряда, 29.04.2026 г., и за допускане изпълнение на територията на Република България на същия чуждестранен съдебен акт в частта относно посочената взета мярка спрямо детето, обявена за изпълняема.

Относно приложимостта на Конвенцията съдът съобразява датата на провеждане на производството и постановяване на чуждестранния съдебния акт, чието признаване и опускане изпълнение на територията на Република България се желае и разпоредбата на чл.67, пар.2, б. „б“ от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.

Молбата е депозирана от заинтересована страна – бащата, по чието искане е образувано производството пред Висш съд, Кралски съд в Странд, Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по съдебно дело номер FD******** с искане за незабавно връщане на детето Л. Х. към юрисдикцията на Англия и Уелс. Същата е 1 предявена пред компетентен съд по постоянен адрес на длъжника – майката М. Г. Х.

(установен при служебна справка по реда на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“).

Към сезиращата молба е приложено заверен препис от решението, придружено от превод на български език и апостил и потвърдително удостоверение за изпълняемост в страната по произход (съобразно чл.26, пар.1 от Конвенцията) в заверен препис, придружено от превод на български език и апостил.

Съобразно разпоредбата на чл.637, ал.3 ГПК препис на длъжника – ответна страна по молбата не се представя. С оглед засягане на интересите в производството на малолетно дете, за преценка висшия му интерес и отсъствието на отрицателните предпоставки по чл.23, пар.2 от Конвенцията (изключително по чл.23, пар.2, б. „с“, когато заинтересованото лице може да наведе липсата на възможност да бъде изслушана като основание за непризнаване), съдът е връчил представения от молителя такъв на длъжника, която се противопоставя на нейното уважаване.

Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание (чл.637, ал.4 ГПК).

Не се установява мярката да е взета от орган, чиято компетентност произтичала от едно от основанията, посочени в глава II от Конвенцията. При служебна справка по гр.д. № 13353/2025 г. по описа на Софийски градски съд и запознаване с приложените към отговора документи, съдът констатира, че Х. Х. Г. е подал молба по чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца за връщане на детето Л. Х. в страната по твърдяното му обичайно местопребиваване Обединеното кралство при доводи за незаконното му отвеждане на територията на Република България на 04.09.2025 г. от неговата майка. Това производство е прекратено с влязло в законна сила протоколно определение от 12.12.2025 г., поради оттегляне на сезиращата молба, депозирано чрез централния орган по тази конвенция на Обединеното кралство. От представените с отговора писмените документи и социалното проучване, проведено за нуждите на гр.д. № 13353/2025 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че към момента на постановяване на чуждестранния акт детето е придобило ново обичайно местопребиваване на територията на Република България, като се е интегрирало в новата социална и семейна среда, а оттеглянето на молбата за връщане на детето от страна на молителя съставлява последващо приемане на неговото прехвърляне. С това оттегляне бащата е манифестирал приемане на прехвърлянето на детето и установяване на новото обичайно местопребиваване на същото, поради което не би могло да се приеме наличие на незаконно отвеждане или задържане на малолетното в Република България по смисъла на чл.7, пар.2 от Конвенцията. Освен физическото присъствие на детето на територията на тази страна към датата на постановяване на чуждестранния акт са налице данни, че това присъствие не е временно или случайно и то отразява интеграция на детето в социална и семейна среда, доколкото към този момент Л. има избран личен лекар в страната, посещава детска градина, отглежда се от майката, която е трудова ангажирана тук, получава подкрепа от разширеното семейство на майката (HR — дело C-512/17, Mercredi — дело C-497/10).

2

Тук следва да се посочи, че запазване на компетентността на органите на договарящата страна, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърляне или задържане по чл.7, пар.1 от Конвенцията (на която се е позовал чуждестранният съд) изисква детето да не е придобило обичайно местопребиваване в друга държава и наред с това наличие на една от изброените в алтернативност предпоставки в б.

„а“ и б. „b“ същия.

Този съд не е бил компетентен да постановява връщането на детето и по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, реда по която молителят цели да заобиколи чрез провеждане на настоящето производство.

Мярката е взета в рамките на съдебен процес, без на детето да е била предоставена възможност да бъде изслушано, но същото не достигнало възраст, която в законодателството на страната е необходимо задължителното му изслушване, освен ако това би навредило на неговите интереси (арг. чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗДет). Липсата на данни за осигуряване на каквато и да е било възможност детето да изрази възгледите си, съобразно степента си на развитие, лично или чрез представител, следва да се преценява с оглед предпоставките по чл.23, пар.2, б. „d“ от Хагската конвенция.

Видно от отразяване в чуждестранния акт майката, чийто родителски права се засягат от заповедта, е присъствала на изслушването чрез видео връзка. В отговора този родител не е навела липсата на възможност да бъде изслушана като основание за непризнаване.

Не може да бъде установено съответствие на признаването на Заповед от 07.04.2026 г. на Семейно отделение на Висш съд, Кралски съд в Странд, Лондон с обществения ред в страната, имайки предвид висшия интерес на детето с оглед издадена заповед за съдебна защита по Решение № 14329/17.07.2026 г. по гр.д. № 45619/2025 г. по описа на Софийски районен съд в полза на детето и неговата майка, изложените от длъжника твърдения за наличие на за конкретна опасност за детето, на която е възможно да бъде изложено при признаване и привеждане в изпълнение на постановения чуждестранен съдебен акт, липсата на твърдения и данни в производството по постановяване на чуждестранния акт да е предоставена възможност на детето да изрази възгледите си (лично или чрез представител по надлежен начин, включително социален работник или психолог) съобразно степента на неговото развитие и в съответствие с чл.12, пар.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, може да бъде.

С оглед задължението за разглеждане на делото в закрито съдебно заседание доказателствените искания на страните следва да се разгледат при процедиране при въззивното обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТКАЗВА да признаване на територията на Република България по молба на Х. Х. Г., британски поданик, роден на 28.05.1987 г. в гр.Шираз, Ислямска република Иран, Заповед от 07.04.2026 г. на Семейно отделение на Висш съд, Кралски съд в Странд, Лондон, 3

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) по съдебно дело номер FD********, в частта, в която е разпоредено връщането на детето Л. Х., родено на ******** г., незабавно от Република България към юрисдикцията на Англия и Уелс, във всички случаи не по - късно от 23:59 часа в сряда, 29.04.2026 г., и да допускане изпълнение на територията на Република България на същия чуждестранен съдебен акт в частта относно посочената взета мярка спрямо детето, обявена за изпълняема.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в тридесетдневен срок от уведомяването за постановяването му на основание чл.637, ал.5 ГПК. На молителя да бъдат връчени и преписи от отговора на длъжника и представените с него документи.

На основание чл.640 вр.чл.636, ал.3 и чл.637, ал.7 ГПК настоящото е приравнено на решение, постановено в исков процес.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4