Разпореждане № 1368 от 04.11.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1368 гр. Перник, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500391 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба от ДСП Перник с искане за настаняване на малолетния Е. М. Д., ЕГН **********, в приемното семейство на С. А. М., ЕГН **********, и В. С. М., ЕГН **********.

Детето Е. е родено на 13.08.2020 г. от майка М. А. и баща М. А. Д.. Двамата родители имат още едно общо дете – С. М. Д., роден на 20.04.2022 г. (ЕГН **********).

Майката М. А. е родена на 25.03.2004 г., албанска гражданка, с персонален № ****, с паспорт № ***, валиден до 07.03.2024 г. и с карта за постоянно пребиваване в Република Гърция № ****, валидна до 04.06.2024 г.

Бащата М. А. Д., ЕГН ********** е роден на 07.02.2000 г.

Преди да навърши пълнолетие, майката се запознала с бащата в Република Гърция и двамата започнали интимна връзка. През 2020 г., в която М. А. е навършила 16 години, двамата се преместили да живеят в град Сандански при роднините на бащата. М. А. влязла на територията на Република България, придружена от пълнолетния тогава М. Д., разполагащ с пълномощно от нейната майка. В същата година, както вече се спомена, на 13.08.2020 г., в град Сандански се ражда първото им дете Е..

Поради системно оказвано физическо и психическо насилие от бащата на децата и от неговите роднини, както и поради системна злоупотреба с алкохол и хазартно пропиляване на финансовите средства на семейството от бащата, през месец юли 2023 г. майката окончателно го напуснала, придружена от двете деца. Тримата били настанени в Кризисния център, стопанисван от Фондация „Позитивни умения на личността в социума“ (ПУЛС), гр.

Перник.

От изискано и получено от настоящия съд становище на Фондация „Пулс“ с вх. № 1

6525/23.10.2024 г. (изх. № 6525/23.10.2024 г.) и приложената към него документация се изяснява, че след настаняването в Кризисния център на децата и майката е установено, че М.

А. не притежава документи, удостоверяващи право да пребивава на територията на Република България. От страна на Фондацията са предприети действия по сезиране на всички компетентни държавни и неправителствени институции. След консултации се обобщени три варианта за решаване на проблемите със статута на майката в РБ.

Първият вариант – на майката да се предостави хуманитарен статут по смисъла на § 1, т. 16 ЗЧРБ. Съгласно посочената норма „хуманитарни причини“ са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната. След среща с представители на Дирекция „Миграция“ е изразено мнение, че на М. А. не може да бъде предоставен такъв статут. Указано е, че лицето следва да поднови албанския си паспорт и гръцката си карта за пребиваване, след което да подаде молба за виза „Д“ (виза за дългосрочно пребиваване). По този повод от Фондацията са осъществили контакт с посолствата на Албания и Гърция в РБ за подновяване на документите, като са получили отговор, че поради необходимостта от снемане на биометрични данни тази процедура не може да бъде извършена чрез тях, а само на място в съответните държави.

Вторият вариант се явява естествено следствие от невъзможността да се реализира първия – майката да пътува до Албания и Гърция, за да поднови документите си с цел подаване на молба за виза „Д“.

Третият вариант е бил бащата да даде съгласие децата да напуснат Република България и заедно с майката да отидат в Гърция, където обаче според Фондация „Пулс“ децата са в пряк риск от попадане в трафик и неизвестност с тежки последствия за майката и децата.

На 08.01.2024 г. е проведена среща по случая в ОДМВР Перник, на която присъствали представител на Кризисния център, представител на ОЗД при ДСП Перник и представител на група „Миграция“ при ОДМВР Перник. Проведен е разговор с началника на група „Миграция“ при ОДМВР Перник, който дал още веднъж становище, че майката не може да пребивава законно в страната, без да поднови документите си за самоличност, тъй като нямала жилище, трябвало да плати глоба в размер от 500 лв. до 5000 лв., нямала средства за издръжка. Предвид това майката е посъветвана да напусне Република България и да отиде на място в Република Гърция за подновяване на картата си за пребиваване. По тази причина със заповед от 26.01.2024 г. детето Е. е настанено по административен ред до произнасяне на съда в горепосоченото приемно семейство. Междувременно, на 29.01.2024 г. майката напуска Република България през ГКПП Кулата. При напускането е издаден АУАН за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, тъй като е пребивавала в страната след изтичане на разрешения за това срок. Впоследствие с НП от 12.02.2024 г. е наложена глоба на основание чл. 48, ал.

1, т. 3 ЗЧРБ в максимален размер от 5000 лв. Няма данни постановлението да е връчено на М. А. и съответно да е влязло в сила. При напускането на РБ по отношение на М. А. не е издадена забрана за влизане в Република България, но по нейни данни е съобщено, че не може да влиза в РБ за срок от шест месеца. На следващия ден след изтичането на тези шест 2 месеца, на 30.07.2024 г. М. А. прави опит да влезе в Република България през ГКПП Гюешево, но служител на Гранична полиция постановява изричен отказ, позовавайки се на чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 3, 4 и 5 ЗЧРБ.

Междувременно в производството по чл. 28 от ЗЗкрД с решение № 288 от 01.04.2024 г. по гр.д. № 870/2024 г., Районен съд Перник е оставил без уважение искането на ДСП Перник за настаняване на детето Е. в приемно семейство. С решение № 307 от 18.10.2024 г. по настоящото в.гр.д. № 391/2024 г. Окръжен съд Перник е отменил първоинстанционното решение и е настанил детето в приемно семейство за срок до 25.01.2025 г. или до настъпване на основание за изменение и ли прекратяване на тази мярка за закрила.

Е. е настанен в приемно семейство, тъй като пребиваването му при бащата или при неговите най-близки роднини представлява трайна заплаха за благосъстоянието му – въпрос, който е обсъден в мотивите на решението, но е важен за мотивите и на настоящото разпореждане.

В горецитираното становище от 23.10.2024 г. заявява готовност да поеме грижата за престоя на М. А. до връщането на децата при нея.

При тази фактическа обстановка Окръжен съд Перник намира следното:

Мярката за настаняване на едно дете извън семейството му, и то не при други близки и роднини, а в приемно семейство, има временен и изключителен характер. В интерес на детето винаги е реинтеграцията в биологичното му семейство. Българската държава има задължение да защити интереса на двете малолетни деца на лицето М. А., и двете български граждани, като съдейства за събирането им с майката. Поради липса на нормативно предвиден координационен механизъм за това и поради липса на адекватно взаимодействие между компетентните институции по казуса, ситуацията в случая е достигнала безизходица.

За да се илюстрира тази безизходица, Окръжен съд Перник намира, че следва да резюмира фактологията: М. А. влиза в Република България като непълнолетна през 2020 г. с фактическия съжител М. Д., разполагащ с пълномощно от майка . Ражда две деца на територията на РБ в гр. Сандански, и двамата български граждани – едното през 2020 г., др., тоест докато е още непълнолетна, а второто – през 2022 г., малко след като е навършила пълнолетие. През юли 2023 г. след поредни актове на домашно насилие търси институционална подкрепа с двете си деца и е настанена в Кризисен център „Пулс“. Оттам насетне всички държавни институции са подходили фрагментарно към проблема с нейния статут и с децата. Парадокс представлява това, че майката е упътена от Дирекция „Миграция“ да пътува до Гърция и Албания, за да поднови горепосочените документи, а при самото напускане е наложен максимален размер на глоба по ЗЧРБ от 5000 лв. от органи на същата тази Дирекция. И то при условие че законът предвижда широк диапазон на размера на глобата - от 500 лв. до 5000 лв. (чл. 48 ЗЧРБ). Нещо повече, на майката е указано, че шест месеца не може да влиза в страната, а когато прави опит за влизане в страната в деня, непосредствено следващ изтичането на тези шест месеца, получава отказ за влизане от органите на ГДГП – дирекция, която подобно на дирекция „Миграция“ също се намира в структурата на МВР. В резултат на това към днешна дата майката е започнала работа в Гърция и събира пари, за да си плати глобата в РБ, и т.н.

Ето защо, Окръжен съд Перник намира, че следва да предприеме първоначални стъпки 3 за събиране на майката и децата на територията на Република България.

Легализирането на пребиваването на чужденец по смисъла на ЗЧРБ, която също така е майка на двама малолетни български граждани, не преминава през подновяването на картата за пребиваване в съседна държава. Всички актове, с които се забранява да влиза или се отказва да влиза на територията на Република България, са в явно противоречие с нормативна уредба от по-висш порядък – чл. 8 § 2 от КЗПЧОС и чл. 10 § 1 от Конвенцията за правата на детето. При наличие на зависимост, дори и само емоционална, на дете, гражданин на държава-членка, от родител-чужденец, единствената хипотеза, в която държава-членка може да възпрепятства родителя да влезе и пребивава на нейна територия, е когато въпросният родител представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (Решение № 17423 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2013 г., VII о.; C-34/09 - Ruiz Zambrano от 08.03.2011 г.; С-434/09 McCartby от 05.05.2011 г.; C-256/11 - Dereci и др. от 15.11.2011 г.; C-836/18 - Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real; C-112/20 – M.A.).

При това положение Окръжен съд Перник намира, че следва да даде следните указания с цел събиране на майката и децата на територията на Република България, като остави след това процедурата да се развие без негово участие:

- на Директора на ГДГП да допусне М. А. на територията на Република България при следващо появяване на който и да е ГКПП, за което да вземе съответните административни мерки, освен ако лицето представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве; Във връзка с това и макар от правна страна да е без значение в случая, следва да се има предвид ангажиментът на Фондация „Пулс“ първоначално майката да пребивава в Кризисен център „Пулс“ (Допускане на територията на Република България без виза за срок до 90 дни - вж. чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим вр. Приложение 2 на Регламент (ЕС) 2018/1806 (гражданин на Албания);

- на Директора на ДСП Перник и на Председателя на Управителния съвет на Фондация „Позитивни умения на личността в социума“ в координация помежду си: 1) да се свържат с лицето М. А. и да я подканят след изтичане на десет работни дни от уведомяването да предприеме опит за влизане на територията на Република България, след което непосредствено да се насочи за настаняване в Кризисен център „Пулс“ в гр. Перник. При влизане в страната лицето трябва да е с валиден албански документ за самоличност и/или гръцка карта за пребиваване, както и копия или оригинали от удостоверения за раждане на двете деца! При необходимост удостоверенията да се изпратят до ГДГП и до майката по електронен път! 2) след настаняване на майката в Кризисния център в най-кратък срок да предприемат стъпки по подаване на документи до „Дирекция Миграция“ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на територията на Република България и на документи за разрешение за продължително/дългосрочно/постоянно пребиваване в зависимост от намеренията на майката; 3) да съдействат на майката за обжалване на наказателното постановление, с което Дирекция „Миграция“ е наложила глоба в размер на 5000 лв., включително и евентуално възобновяване на производството; 4) да положат усилия и проверят възможна ли е реинтеграцията на децата в семейна среда при майката; ако е възможна, да предприемат действия по реализирането , без да са ръководени от формално 4 позоваване на дългото отсъствие на майката, тъй като това не е било по нейна вина; 5) да се преодолеят всички административни пречки, ако все още това не се е случило, децата като български граждани да ползват пълноценно безплатни здравни и образователни услуги на територията на Република България, включително за ваксинация/имунизация на същите според имунизационния календар; 6) да обяснят на майката какви са негативните перспективи пред нея, в случай че се прояви като безотговорен родител оттук насетне – ако не следва съветите на Фондацията и на ДСП и осъществява каквито и да било нерегламентирани контакти с бащата на децата; 7) да положат усилия децата да не попадат в несигурна или неблагоприятна за тях семейна среда – например при роднините на бащата в гр. Сандански предвид установените им дефицити, или при роднини на майката в Република Гърция, без преди това да са налице категорични доказателства за обратното (в един от документите на Фондация „Пулс“ е изразено опасение за трафик); 8) при поискано им от съд в следващо производство становище по случая на децата, независимо от характера на производството (по заместващо съгласие, за настаняване, осиновяване и т.н.) да дават подробни становища по случая, за да бъде взето както законосъобразно, така и целесъобразно решение; Това е особено важно в производство по заместващо съгласие на бащата за извеждане на децата в чужбина – вж. т. 7! 9) да съдействат на майката с правна помощ по обжалване на евентуално постановени спрямо нея откази за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и разрешение за продължително/дългосрочно/постоянно пребиваване; 10) да уведомят еднократно до края на месец ноември 2024 г. настоящия съд за резултатите от указаните действия.