Решение № 260009 от 31.08.2020, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№260009 гр.

Силистра, 31.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен

Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Краева

2.

Огнян Маладжиков при секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 102 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Силистренския окръжен съд е второ по реда на чл. 258 и сл. ГПК, след като въззивно Решение № 42 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 49 / 2019 г. на СсОС е отменено с касационно Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр.д.№ 2834 / 2019 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Жалбоподателят Г.Н.Г. чрез процесуален представител, е подал въззивна жалба против Решение № 510 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 879 / 2019 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл. 128 от СК за определяне на режим на лични отношения с внучката му Д.Д. Счита обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и съдебната практика на ВКС, акто и в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи за едностранчив и непълен доказателствен анализ от страна на съда. Моли за отмяна на решението и постановяване от окръжния съд на друго, с което да се определи режим на лични отношения между него и внучката му, както е поискано в исковата молба.

Жалбоподателят претендира разноски. Такива е поискал и пред Върховния касационен съд. По силата на чл. 294, ал. 2 от ГПК е възложено на настоящия съдебен състав да се произнесе в решението си по тяхната дължимост.

Н.Г.Г. и Д.Д.Д. – родители на Д.Д., не са депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебното заседание се представляват от адвокат, за когото са направили разноски, претендират ги. Процесуалният им представител оспорва въззивната жалба.

Силистренският окръжен съд като съобрази закона, събраните на всички инстанции доказателства, наведените оплаквания във въззивната жалба и становищата на страните и техните процесуални представители, заявени в откритото съдебно заседание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Производството е по спорна съдебна администрация на гражданските отношения във връзка с правото на жалбоподателя по чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс да иска от съда да определи мерки на лични отношения със неговата внучка Д.Д., родена от дъщеря му Н.Г.Г..

За разлика от правото на лични отношения между родители и деца, за което законът презюмира, че винаги е в интерес на децата да бъде упражнявано, определянето на мерки за лични отношения между внуци и прародители е условно: ако е в интерес на детето.

В заключението на социалния доклад с вх.№ 1605/15.06.2020 г., на л. 59 от делото, изготвен с участието на жалбоподателя, е отчетено, че интересът на детето да познава и общува с разширения семеен кръг е в полза на неговото емоционално и нравствено развитие, както и за неговата идентичност.

Предоставено е обаче на съда да прецени твърденията на майката Н.Г., които не могат да бъдат потвърдени от социалните служители, за възможна заплаха за сигурността на детето, което означава, че ако такава заплаха съществува, няма да е в интерес на Д.Д. да общува с дядо си.

Д.Д. е родена на *** г. и към датата на откритото съдебно заседание пред настоящия състав е на 3 г. и 1 месец. Очевидно е, че тя сама няма как да формира воля дали да контактува, или не с дядо си по майчина линия. От социалния доклад става ясно, че двамата са имали две срещи в присъствието на майката, като последната среща е била, когато детето е било на възраст около една година.

Процесуалната позиция на родителите на детето е категорична, те не желаят то да се среща с дядо си.

В хода на делото пред първата инстанция и пред предходната въззивна са събрани множество процесуални документи, в които неколкократно са изразени становищата на всички заинтересовани страни и те сочат на едно: между родителите на Д., най-вече майка ѝ, и молителя Г. съществува отявлен конфликт, нестихващ, дори засилващ се, в резултат на който се стига до настоящото дело. Този конфликт не е предмет на делото, за да се изследва в детайли чия е вината за него, но генезисът, продължителността и проекцията му в настоящето са важни, защото за разлика от обичайното исково производство, при което съдът прави само дескриптивен (описателен) анализ на настъпилите факти и въз основа на тях дава правото, при спорната съдебна администрация, особено когато тя касае режим на лични отношения, съдът прави прескриптивен (предписателен) анализ на проявените до момента факти, с цел да даде правото (съдебното предписание) в такъв обем и при такива условия, които да съответстват на най-добрия интерес на детето. Непротиворечивите, съвпадащи си твърдения на страните, подкрепени от събраните доказателства, включително с приобщеното бракоразводно дело между молителя Г. и Р.Г. – бабата на Д., сочат на извода, че влошаването на отношенията между Н.Г. и баща ѝ е започнало преди бракоразводното дело. Във връзка със свидетелските ѝ показания още тогава у жалбоподателя Г. се е вкоренило дълбоко чувството на разочарование. Останал недоволен от имуществените последици на развода, той винаги намира начин да спомене за тях и своето разочарование от дъщеря си всеки път, когато има трибуна, без оглед на контекста, в който му е дадена думата. Така например още със сезиращата молба по чл. 128 от СК посочва като причина за влошените отношения между него и дъщеря му бившата си съпруга, с която са имали тежък и неприятен съдебен процес. Писмените бележки също съдържат такива твърдения. В откритото съдебно заседание пред първия въззивен състав жалбоподателят твърди, че с дъщеря си са в добри отношения, но ѝ няма телефона, тя определя срещите помежду им, което обстоятелство, според настоящия съдебен състав, сочи на обратното – липса на добри отношения.

Разказът му продължава с развода и имуществените последици от него. Подчертава, че там (на развода) е бил един-единствен свидетел, дъщеря му. Споменава за някакъв кредит, прокурор и т.н., без връзка с предмета на настоящото дело, но доказващи наличието на дълбока емоционална травма, щом фокусът на вниманието му все се отклонява от заявеното желание за лични отношения с внучето. Поведението на жалбоподателя Г. пред Върховният касационен съд е същото.

Първоинстанционното дело е инициирано в средата на 2018 г., но и досега не личи гневът на г-н Г. да е смекчен, да се е смирил пред достойната цел на искането си по чл. 128, ал. 1 от СК. Изричното предупреждение на съда за последиците, в случай че не съдейства на социалните работници на Дирекция „Социално подпомагане“, не са го възпрепятствали да им откаже категорично да предостави адреса си в гр. Перник, но иначе краткият социален доклад с вх.№ 21.05.2020 г.

(л. 56) съдържа мнението на г-н Г., че е оклеветен от близките си. В откритото заседание по настоящото дело продължава да сочи имотните спорове около развода като причина за влошените отношения с дъщеря му, вместо да остане само на плоскостта на отношенията му с внучката Д. и желанието да я вижда. Всичко това показва, че десетте години по „тези (съдебни) зали“, за които споменава жалбоподателят в хода на устните състезания, са оказали и продължават да оказват влияние върху отношенията му с неговата дъщеря. От описаното процесуално поведение на г-н Г. съдът прави прогнозен извод, че конфликтът му с нея няма да затихне скоро. Това е така, защото генезисът му не е ситуиран отскоро, а още преди бракоразводното дело, и имуществените му последици са тези константи, които няма как да се заличат с времето, освен ако г-н Г. не се примири с тях. До настоящия момент не личи да го е сторил и предвид времето, което е минало от приключването на бракоразводния процес, нищо не подсказва, че скоро у жалбоподателя ще настъпи положителна промяна в мирогледа му, ще загърби старите разочарования, ще нормализира отношенията с дъщеря си, което е необходимо, за да се положат основите за нормални контакти между него и внучката му.

Сам по себе си нестихващият конфликт между молителя Г. и родителите на Д. не е главен критерий да се отсъди, че детето няма интерес да общува с дядо си.

Принципно, ако последният полага добри грижи и не е опасен за психическото и физическото развитие на Д., не е в неин интерес дядото да бъде лишен от възможност да има лични отношения с нея. За добри грижи и влияние върху физическото развитие на детето не може да се говори, защото фактите са такива, че между дядото и внучката липсват каквито и да са контакти. От двете мимолетни срещи помежду им, в присъствието на родителите, не може да се прави извод за способностите на жалбоподателя да полага грижи и да оказва положително влияние върху физическото развитие на детето.

За това какъв би бил психическият ефект върху Д. от евентуалните срещи с нейния дядо е назначена психологическа експертиза със задача да се даде заключение за личността на г-н Г., неговата характерова и психична годност да общува с внучката си и може ли това общуване да доведе до опасност за нея, с оглед ниската ѝ възраст и непознаването на дядото. Назначеното вещо лице не е от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за района на ОС Силистра, но на съда е служебно известно, че същата има диплома за психолог и специализация за детски психотерапевт и от 2012 година е назначавана за вещо лице по други дела на ОС Силистра, изискващи специални знания из областта на детската психология. Заключението на вещото лице се отличава с изключителна задълбоченост. Личи, че всестранно и с тясноспециализиран подход са изследвани всички писмени материали по делото. Проведено е динамично интервю и наблюдение на г-н Г.. Направена е психологическа диагностика: тест за изследване и измерване на агресивността и изследване на личността с помощта на многофакторен личностен въпросник. Обяснен е характерът на тези тестове и на личностовите особености, които се диагностицират чрез тях. Дадено е пространно заключение, което е обосновано с находките от експертното изследване. Експертизата е компетентно извършена, не страда от порока „тенденциозност“, който съзират процесуалните представители на жалбоподателя само защото съдържа констатации, които не са в полза на техния доверител. Съдът приема, че експертното заключение е годно да бъде поставено в основата на извода за характеровата и психична годност на жалбоподателя да общува със своята внучка и опасността за нея от такова общуване.

Става ясно от заключението, че предвид конфликта между родителите на Д. и нейният дядо в неин интерес е двете страни да постигнат нормални междуличностни отношения, което ще даде възможност на детето да се чувства спокойно, сигурно и защитено при евентуалните си контакти с дядото. Към момента обаче е видно за вещото лице, че страните са много далеч от такова развитие на отношенията – извод, който съвпада с направения по-горе от съда, опирайки се не на специални знания, а на обичайния житейски опит и след анализ на процесуалното поведение на жалбоподателя.

Вещото лице дава заключение, че г-н Г. е със слаб контрол върху емоционално-волевите си импулси, с висока степен на изразеност на вербална агресия и раздразнителност, склонен е да следва, понякога късосъединително, своите емоции, чувства и желания. Борбата на разумни мотиви и противомотиви е свойствена за него, но не е най-силната му страна, когато присъстват негативно заредени конфликтни ситуации, които предизвикват силно раздразнение, гняв и несъгласие у него. Затова пък е активен, няма затруднения в общуването, в установяването на контакти, охотно поема водещите роли във взаимоотношенията с други, притежава голяма социална сръчност и е зареден с емоции, които, когато са положителни, могат да влияят добре на едно дете, а когато са негативни – да го товарят със страх, чувства на вина и малоценностни изживявания.

Обяснено е в експертизата, че вербалната агресивност е израз на негативни чувства чрез вербални по форма (вик, крясък) и съдържание (заплахи) отговори.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9066c38-20f8-4a2b-aad6-25c5cf418c4c