Решение № 5039 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110202524 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Бай Джа“ ООД, ЕИК 205050895, представлявано от Зунг Ханчи – управител срещу наказателно постановление № 694920-F681862/13.03.2023 г., издадено от Стефан Емилов Станчев – началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите /ГД ФК при ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Наведени са и доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.

В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се 1 представлява. Производството спрямо търговеца е протекло задочно при условията на чл. 61, ал. 4 ЗАНН, тъй като обявените в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление са променени от управителя без да уведоми съда.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.

Спас Лафазански, с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение.

Моли за цялостно потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 16.08.2022 г., около 14:57 ч., органите по приходите извършили проверка в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. ****, стопанисван от търговско дружество „Бай Джа“ ООД.

Преди легитимацията на длъжностните лица е извършена контролна покупка на стойност 12,00 лв. Паричната сума е получена от Д.П. – продавач-консултант в обекта, като за продажбата не е издаден фискален бон от монтираните и функциониращи в обекта ЕКАФП.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 0130254/16.08.2012 г., подписан от служителя в обекта, който изготвил описи на парите в касата на двете фискални устройства – 350,00 лева, съответно 557,50 лв. Отпечатани са дневен финансов отчет и КЛЕН, от които е видно, че по данни на двата ЕКАФП паричните суми са 350,00 лева, съответно 544,60 2 лева.

С акт за установяване на административно нарушение № F681862/19.10.2022 г., съставен от Л. В. Б. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на свидетеля С.Н.А. – очевидец е констатирано, че на 16.08.2022 г. около 14:57 ч., в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. ****, търговско дружество „Бай Джа“ ООД не е изпълнило задължението си за издаване на фискален бон от ЕКАФП при извършена покупка на стойност 12,00 лева.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 694920-F681862/13.03.2023 г. от Стефан Емилов Станчев – началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ГД ФК при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Бай Джа“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Препис от НП е връчен на упълномощен представител на търговското дружество на 20.01.2024 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производство пред настоящата въззивна съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор на 05.02.2024 г.

/първият последващ присъствен ден/, видно от приложената по делото товарителница.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля Л. Б. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.

3

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма, авторството и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълненото правно задължение, а с това правото на защита на дружеството-жалбоподател е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението 4 на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Бай Джа“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 16.08.2022 г. около 14:57 ч., в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. ****, жалбоподателят „Бай Джа“ ООД не е изпълнил задължението си за издаване на фискален бон от ЕКАФП при извършена покупка на стойност 12,00 лева. С констатираното бездействие търговското дружество е дерогирало нормативния регламент на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В контекста на изложеното, съдът не споделя оплакванията в жалбата за доказателствена необезпеченост на нарушението, имайки предвид, че от изготвения от продавач-консултанта опис на фактическата наличност в едно от фискални устройства се установява, че същата възлиза на 557,50 лв., като по данни от отпечатания дневен финансов отчет и КЛЕН за същия ЕКАФП паричната сума е 544,60 лева. Ирелевантно е и обстоятелството, че управителят на търговското дружеството не е присъствал в обекта към момента на проверката и не е извършил продажбата, имайки предвид, че отговорността на юридическото лице произтича от проявеното бездействие от 5 страна на назначения от него служител. Дали последният ще бъде привлечен към административнонаказателна отговорност е въпрос от компетентността на органите по приходите, като евентуално проявената инициатива в очертаната насока не рефлектира по никакъв начин върху юридическата отговорност на жалбоподателя.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща отговорност за физически и юридически лица, които не издадат фискална касова бележка /фискален бон/. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

По отношение на наложената „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, настоящият съдебен състав намира, че предвидената от законодателя санкция за юридически лица в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС /в ред. от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г. / е относително определена в границите от 500,00 до 2 000,00 лева. В конкретния случай наказващият орган добросъвестно е отчел предходното наказване на търговеца за аналогично нарушение с влязло в законна сила НП, поради което правилно е индивидуализирал санкцията над минималния размер. Същата се явява справедлива, пропорционална е на завишената обществена опасност на нарушението и неговия автор, поради което е от естество да допринесе за постигане на легитимните цели по чл. 12 ЗАНН, имайки предвид и факта, че с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. санкцията за юридически лица вече е от 1 000 до 4 000 лева.

Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на