Определение № 18 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. София, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно търговско дело № 20251001000924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Л. Г. Й. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат Б. Б., срещу определение № 4671 от 18.11.2025 г. по т.д. № 1904/ 2025 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 23 състав, с което е върната искова молба, подадена от нея срещу „Виктория Инженеринг Груп“ ООД - гр. София в частта, с която са предявени главни искове за прогласяване за нищожни решенията по т.1 и т.2 от протокол от общо събрание на съдружниците от 13.12.2023 г. на ответното дружество, както и в частта, с която са предявени евентуални искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията по т.т.

1, 2 и 3 от същия протокол.

Твърденията са, че определението е неправилно. Изводът на съда за недопустимост на евентуалните искове за отмяна на основание чл. 74 от ТЗ решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокола от общо събрание на съдружниците от 13.12.2023 г., като подадени след изтичането на 14-дневния преклузивен срок, бил основан на погрешното разбиране и тълкуване на изложеното в исковата молба и несъобразяване на приложените към нея доказателства. В исковата молба нямало твърдение, че ищцата е „узнала“ за тези решения на 6.08.2025 г., тъй като препис от определението от 29.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 8245/2025 г. на Софийския градски съд никога не й бил връчван. Преписът бил получен от адвоката, в качеството му на неин процесуален представител по друго дело. В исковата молба било ясно посочено, че тя е научила за общото събрание след като се запознала с мотивите към определението, но не била посочена дата, на която действително е станало това запознаване. С разпореждането от 7.10.2025 г. на ищцата било 1 указано да обоснове единствено спазването на тримесечния срок, което тя направила, но нямало указания да уточни на коя дата се е запознала с мотивите към определението, с оглед преценка за спазването на 14-дневния срок. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от материалноправна гледна точка създал несъществуваща в закона презумпция за знание на трето лице.

Необоснован бил извода за недопустимост на иска за прогласяване на нищожност и на иска за отмяна на решенията по точка 1 и 2 от протокола поради липса на правен интерес.

Твърдението в исковата молба било, че общо събрание на съдружниците изобщо не е било провеждано и в качеството си на съдружник ищцата имала правен интерес да го установи.

Съдът не съобразил аргумента в уточнителната молба, че протокола от общо събрание е бил създаден единствено с цел да „обслужи“ процесуалната позиция на дружеството във висящото производството по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.

Освен това съдът не дал изрични указания на ищцата да уточни правния си интерес от прогласяване на нищожността на решенията по т.т.1 и 2 и въпреки че ищцата изложила доводи в тази насока, те неоснователно не били обсъдени.

Молбата е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността й съобрази следното.

Твърденията, изложени в исковата молба и в уточнителната молба от 24.10.2025 г., които съставляват основанието на предявените искове, както и заявения петитум, в достатъчна степен индивидуализират спорното материално право - предмет на делото. При ясно очертаната теза на ищцата, основана на твърдението, че на 13.12.2023 г. не е било проведено заседание на общото събрание на съдружниците, а протокола, удостоверяващ този факт, е бил съставен единствено за целите на друго исково производство, установяването на достоверната дата на документа е въпрос, който е от решаващо значение както за допустимостта на

-3- евентуалния иск по чл. 74 от ТЗ, така и за основателността на претенцията по установителния иск по чл. 124 от ГПК, поради което е включен в предмета на спора и съобразно установената съдебна практика доказателствената тежест е за ответника.

2

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 7789 от 7.10.2025 г., в уточнителната молба ищцата обосновала спазването на тримесечния срок за предявяване на исковете по чл. 74 от ТЗ, като заявила, че доколкото оригинал на въпросния протокол до момента не е бил представен, то за достоверна дата на съставянето му следва да се счита 15.07.2025 г., когато е бил подаден отговора на нейната частна жалба срещу определението за допускане на обезпечението на иска по чл. 145 от ТЗ. Това твърдение е било игнорирано от съда, който без да го обсъди прекратил производството поради пропускането на 14дневния срок от узнаването за решението, без да съобрази доводите на ищцата, че тя не е получила лично препис от определението от 29.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 8245/2025 г. на Софийския градски съд на възприетата от съда като дата на узнаването - 6.08.2025 г.

Задължение на съда е да следи във всеки момент от развитието на процеса за наличието на положителни и липсата на отрицателни предпоставки за допустимостта на иска. В конкретния случай прекратяването на производството в неговия начален етап (преди на процедурата по чл. 267 от ГПК) при липсата на изразено от ответника становище по твърденията в исковата молба, както и на представени от него доказателства, относими към доказването на действителната дата на съставяне на документа, следва да бъде преценявано като процесуално действие, извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ищцата на практика е била лишена от възможността да защити претендираното нарушено право. Затова и съображенията, изложени в определение № 418 от 17.07.2018 г. по т.д. № 1543/ 2018 г. на ВКС, ІІ т.о., на които се е позовал съда, са неприложими за настоящия случай.

Необоснован е извода за липсата на правен интерес от предявяването на иска по чл. 74 от ТЗ, тъй като атакуваните решения не водели до промяна в правното положение на ищцата, а „единствено възпроизвеждали произтичащи от закона задължения на управителя за съдействие и предприемане на действия по обявяване в търговския регистър на актове, които законът предвижда да бъдат обявени“. Основателно е възражението на жалбоподателката, основано на съображенията в решение № 812 от 5.01.2007 г. по т. д. № 434/ 2006 Г. на ВКС, I т.о., че интерес от предявения конститутивен иск ще съществува за съдружника всякога, когато в негова полза съществува твърдяното потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване.

Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната жалба оплаквания са основателни и поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4671 от 18.11.2025 г. по т.д. № 1904/ 2025г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 23 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. София, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно търговско дело № 20251001000924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Л. Г. Й. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат Б. Б., срещу определение № 4671 от 18.11.2025 г. по т.д. № 1904/ 2025 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 23 състав, с което е върната искова молба, подадена от нея срещу „Виктория Инженеринг Груп“ ООД - гр. София в частта, с която са предявени главни искове за прогласяване за нищожни решенията по т.1 и т.2 от протокол от общо събрание на съдружниците от 13.12.2023 г. на ответното дружество, както и в частта, с която са предявени евентуални искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията по т.т.

1, 2 и 3 от същия протокол.

Твърденията са, че определението е неправилно. Изводът на съда за недопустимост на евентуалните искове за отмяна на основание чл. 74 от ТЗ решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокола от общо събрание на съдружниците от 13.12.2023 г., като подадени след изтичането на 14-дневния преклузивен срок, бил основан на погрешното разбиране и тълкуване на изложеното в исковата молба и несъобразяване на приложените към нея доказателства. В исковата молба нямало твърдение, че ищцата е „узнала“ за тези решения на 6.08.2025 г., тъй като препис от определението от 29.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 8245/2025 г. на Софийския градски съд никога не й бил връчван. Преписът бил получен от адвоката, в качеството му на неин процесуален представител по друго дело. В исковата молба било ясно посочено, че тя е научила за общото събрание след като се запознала с мотивите към определението, но не била посочена дата, на която действително е станало това запознаване. С разпореждането от 7.10.2025 г. на ищцата било 1 указано да обоснове единствено спазването на тримесечния срок, което тя направила, но нямало указания да уточни на коя дата се е запознала с мотивите към определението, с оглед преценка за спазването на 14-дневния срок. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от материалноправна гледна точка създал несъществуваща в закона презумпция за знание на трето лице.

Необоснован бил извода за недопустимост на иска за прогласяване на нищожност и на иска за отмяна на решенията по точка 1 и 2 от протокола поради липса на правен интерес.

Твърдението в исковата молба било, че общо събрание на съдружниците изобщо не е било провеждано и в качеството си на съдружник ищцата имала правен интерес да го установи.

Съдът не съобразил аргумента в уточнителната молба, че протокола от общо събрание е бил създаден единствено с цел да „обслужи“ процесуалната позиция на дружеството във висящото производството по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.

Освен това съдът не дал изрични указания на ищцата да уточни правния си интерес от прогласяване на нищожността на решенията по т.т.1 и 2 и въпреки че ищцата изложила доводи в тази насока, те неоснователно не били обсъдени.

Молбата е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността й съобрази следното.

Твърденията, изложени в исковата молба и в уточнителната молба от 24.10.2025 г., които съставляват основанието на предявените искове, както и заявения петитум, в достатъчна степен индивидуализират спорното материално право - предмет на делото. При ясно очертаната теза на ищцата, основана на твърдението, че на 13.12.2023 г. не е било проведено заседание на общото събрание на съдружниците, а протокола, удостоверяващ този факт, е бил съставен единствено за целите на друго исково производство, установяването на достоверната дата на документа е въпрос, който е от решаващо значение както за допустимостта на