Решение № 14806 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14806 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110101247 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „Т.С. ЕАД е предявило против Т. А. Г., Р. С. Г., А. С. Г. и Л. С. Г., положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска признаване за установено, че ответниците дължат разделно – Т. А. Г. по 5/8 части и Р. С. Г., А. С. Г. и Л. С. Г. – всеки по 1/8 част от суми, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 09.11.2021г. по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр.София, ж.к. „Младост 2“, ****, аб.№ ***, като за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителите, остойностена в размер на 2480,10лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 425,35лв. за периода 15.09.2019г. до 20.10.2021г., така и била осъществена услугата дялово разпределение в периода 01.09.2018г. до 30.04.2020г., остойностена в размер на 34,17лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за 1 забава в размер на 7,00лв. за периода 31.10.2018г. до 20.10.2021г. Въз основа заявление на ищеца от 28.10.2021г., на 09.11.2021г. по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответниците са претендирани процесните суми.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Т. А. Г., в който намира исковете за недопустими, защото по отношение на вземането за главница е образувано производство по гр.д. № 5357/2021г., по описа на СРС, 128 състав, предявен от ответника отрицателен установителен иск, поради което липсвал правен интерес за завеждане на иска от ищцовото дружество, доколкото производството по посоченото дело е първо по време образувано и е висящо. Отделно от това, в случай, че делото се гледа по същество, оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва, че процесният имот е топлоснабден, че се намира в облигационно отношение с ищеца и в имота да е доставено претендираното количество топлинна енергия, както и цената на доставената топлинна енергия.

Поддържа, че претенцията за лихви е недължима, доколкото е налице противоречие със ЗЗП. Въвежда възражение, че към датата на исковата молба вземанията в исковия период били погасени по давност, поради което моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. С. Г., в който намира исковете за недопустими, доколкото между същите страни и по отношение на претендираните суми е налице първо по време образувано висящо производство по гр.д. № 69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав. Счита същите за неоснователни и недоказани, като оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като по депозирана от ответника искова молба първо по време е образувано гр.д. № 69842/2021г., по описа на СРС, 90 състав, което е с идентичен предмет. Оспорва да е обвързан от облигационно отношение с ищеца, като оспорва основанието за начисляване и размера на процесните вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Прави искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. С. Г., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че производството е недопустимо, доколкото между страните е висящо предходно образувано гр.д. № 69826/2021г., по описа на СРС, 36 състав. Оспорва дължимостта на предявените пред съда вземания с доводи, че не се доказвало основанието и размера им, както и периода, за който се отнасят. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, което не е взело становище по същество по делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че въз основа на заявление вх.№ 77877/28.10.2021г., на 09.11.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответниците да платят разделно „длъжникът Т. А. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София (столица), длъжникът Р. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София (столица), длъжникът А. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София (столица), и длъжникът Л. С. Г., ЕГН:

**********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София (столица), да заплатят разделни (при квоти 5/8 за Т. А. Г. и по 1/8 за Р. С. Г., Л. С. Г. и А. С. Г.) на заявителя Т.С." ЕАД **** гр. София, УЛ.****, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: главница в размер на 2 480,10 BGN /двe хиляди четиристотин и осемдесет лева и 10 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. Младост 2, ****, инсталация № ****, аб.№ ***, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021 г. в размер на 425,35 BGN /четиристотин двадесет и пет лева и 35 стотинки/, главница в размер на 34,17 BGN /тридесет и четири лева и 17 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово 3 разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 7,00 BGN /седем лева/, държавна такса в размер на 58,93 BGN /петдесет и осем лева и 93 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/“. В срока по чл.414 ГПК са подадени възражения, поради което съдът е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.

Приета е молба от Т. А. Г. от 22.02.2005., съгласно която моли да бъде разкрита партида на адреса в гр. София, ж.к. ЖК МЛАДОСТ 2, ****, аб.№ ***. Приет по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 04.04.1978г., съгласно който процесният е имот е закупен от Славчо Георгиев Г. (л.210). Приета е и декларация по чл.14 ЗМДТ, съгласно която имотът е бил деклариран първо от Славчо Георгиев Г. (с отбелязване починало лице), чиято партида е закрита към 31.12.2005г., така и декларация от ответниците от 2005г., декларирали имота при квоти 5/8 за Тодорка А. Г., и по 1/8 за Р. Г., А. Г. и Л. Г..

По делото е приет Договор от 12.11.2002г. между ЕС и ТЛП за извършване на услугата дялово разпределение, така и протокол от ОС на ЕС от 27.08.2002г., съгласно който е взето решение за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно отчитане – именно ТЛП. Приет е и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ от 29.07.2015г., между ищеца и ТЛП. По делото са приети индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети за аб.№ ***, с положен подпис на клиента (Т. А. Г.), за процесния период, изготвени от ТЛП.

С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период – м.05.2018г. до м.04.2020г. абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети били подписани, в 4 имота радиаторите били демонтирани, като сумите за отопление се формирали от стойност на ТЕ отделена от тръбна лира в банята без ИРРО, за сградна инсталация, разпределяна от ФДР (ТЛП) между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обекти, както и за БГВ по показанията на 2бр. водомери, като дава заключение, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на общо 2399,49лв. след изравняване.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период няма отчетени плащания от абоната, фактурираната сума е 2737.33лв., сумата от изравнителните сметки е 337.86лв., като общата стойност след изравняване е 2399.49лв., а размерът на законната лихва върху сумата за процесния период е 567.07лв.

Прието по делото е решение № 2900/02.04.2022г. по гр.д. № 69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав, в сила от 04.05.2022г., съгласно което е признато за установено по предявен от Р. С. Г. срещу Т.С. ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 310лв., представляваща 1/8 част от сумата от общо 2480.10лв., начислена и претендирана от ответника по партида с аб.№ *** за недвижим имот в гр.София, ж.к. Младост 2, ****, за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат суми за ползвана топлинна енергия, услуга дялово разпределение и лихви върху тях, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на 5 потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във връзка с твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален отчет.

По допустимостта на исковете:

Исковете срещу Р. С. Г. за сумата от 310лв. главница (представлява 1/8 от задължението за главница за топлинна енергия) се явява недопустим с оглед влязлото в сила между страните решение № 2900/02.04.2022г. по гр.д.

№ 69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав, поради което в тази част съдът следва да върне исковата молба по чл.299 ГПК. В останалата част (касателно лихвите и главницата за дялово разпределение) не е налице сила на пресъдено нещо, поради което съдът дължи произнасяне по същество. Отделно от това, видно от служебно изискани и приобщени доказателства се установява, че исковата молба е била подадена на 06.12.2021г. (т.е. в срока за възражение по чл.414 ГПК), поради което производството по гр.д. № 69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав, е следвало да се прекрати като недопустимо – в който смисъл са определение от 14.12.2022г. по ч.гр.д. № 511497/2022г. по описа на СГС; определение № 9694/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 504965/2022г. по описа на СГС и определение № 278/19.05.2022г. по т.д. № 1811/2021г. по описа на ВКС, но доколкото е влязло в сила се ползва със сила на пресъдено нещо по см. на чл.299 ГПК.