Решение № 10 от 12.02.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Търговско дело 62/2019
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 12.02.2020
- В сила
- 11.04.2022
- Състав
- АТАНАС ДЕЧКОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№
12.02.2020 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г., в състав: председател: Атанас Христов при секретаря Н.Р.като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 62 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 52 и 86 ЗЗД
Образувано по предявени от ищците:
-
С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
-
Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника им адвокат П. Димитрова
Стоянова-К. от АК- София,
ПРОТИВ ответника "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и Радослав Цветанов Димитров, начин на представляване: винаги заедно по двама, активно субективно кумулативно съединени искове /след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК – л.109, 111-112 РС/, с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника, ДА ЗАПЛАТИ:
- на ищцата С.С.И. сумата от 30 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
- на ищцата Г.Х.Х. сумата от 280 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от понесени травматични увреждания, вследствие на ПТП настъпило на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от 02.03.2018г., а при условия на евентуалност – от 04.04.2018г. до окончателното плащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски. Пълномощникът на ищците претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА, с включен ДДС, тъй като е регистрирано лице по ЗДДС.
Твърди се в исковата молба /л.2-22 СГС/, че на 22.02.18г. около 12.30ч. на път III-206 км.9+983 между селата Пороище и Студенец, при управление на МПС л.а. Ситроен Ксара с рег. № СА5365МН, водача Н.А.К. нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил скоростта си с пътните и атмосферните условия, загубил контрол над МПС, излязъл в ляво извън пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Двете ищци били пътници в л.а.
Ищцата Г.Х. получила: травматичен шок; Съчетана травма: глава, гърди, корем, таз; контузио капитис; контузио церебри; Контузио торацис; подкожен емфизем в дясно; фрактури на трето, четвърто, пето, седмо и осмо десни ребра; гръден капак; мехопневмоторакс в дясно; хемоторакс в ляво; контузен бял дроб в дясно; контуция на корема; супкапсуларен хаметом в черния дроб; фрактура на таза-двустранно счупване на седалищни кости, срамни кости и полифрагментна фрактура на сакрум; фрактура на лява илиачна кост. След катастрофата ищцата Г.Х. е била настанена в ОАИЛ при МБАЛ-Разград, а след това от 24.02.18г. до 22.03.18г. е била в отделението по Хирургия в същата болница. Проведени са консултации с невролог, кардиолог, хирург, ортопед, извършена е оперативна интервенция-торакоцентеза и лапаротомия. На 23.03.18г. отново е хоспитализирана с диагноза реконвалесценция след хирургична намеса.
Изписана е на 02.04.18г. с предписан хранително-двигателен режим и амбулаторно проследяване от личния лекар. В резултат на посочените увреждания тя и до днес търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално.
Оплакванията за болки в наранените области не са отшумели и до настоящия момент. Разчитала е на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието Същевременно ищцата има нарушения в съня, напрегната е от прежиляния силен стрес. Това наложило ищцата да спазва дълго време режим на покой, да не се натоварва физически.
Ищцата С.И. е получила от ПТП-то комоцио церебри.
След катастрофата е приета за лечение в отделение по Хирургия при МБАЛ-Разград с оплаквания за главоболие, гадене и повръщане, загуба на съзнание. След 4-дневен болничен престой е изписана. Ищцата С.И. също търпи силни болки и много страдания, като физическото и емоционалното й възстановяване продължават и понастоящем. След травмата ищцата с месеци има главоболие и виене на свят.
Дълго време не е можела да чете, да гледа телевизия, а да спазва режим на покой. Разчитала е на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените от двете ищци вреди и виновното поведение на водача на МПС Н.А.К., който е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица BG/08/117002671043 от 06.10.2017г. при ответника със срок една година.
Образувано било ДП №284 ЗМ-18/2018г. по описа на РУ МВР-Разград, пр.пр.№296/2018г. на РРП. В последствие представят и протокол от открито съдебно заседание от 18.10.2018г. по НОХД 652/2018г. по описа на РРС, в който е обективирано протоколно определение за одобряване на Споразумение по чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 381 НПК по горецитираното наказателно производство /л. 6-11 РС/.
Ищците са отправили застрахователна претенция към ответника вх.№310В027956/04.04.2018г., който е завел две ликвидационни преписки №********* и №*********.
Ответникът „Дженерали застраховане“АД, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Х.Х., депозира отговор на исковата молба /л.17-27 РС/. Счита исковете за недопустими, като преждевременно предявени. Въпреки, че са отправени застрахователни претенции, по тях липсвало произнасяне в тримесечния срок, тъй като ищците не представили исканите от страна на ответника документи, в т.ч. и банкова сметка. ***, че претенциите не са уважени поради непредставяне на исканите от него доказателства за установяване на вида и размера на вредите. По същество оспорват изцяло исковете по основание и по размер. Липсват доказателства застрахованият при тях водач на МПС да е извършил противоправно деяние, което да се намира в пряка и непосредствена причнно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.
Представения единствено констативен протокол за ПТП не установява механизма на настъпване на ПТП-то. По този начин представените доказателства не може да се установи дали е налице фактическия състав на непозволено увреждане. В условията на евентуалност оспорват претенциите за неимуществени вреди по размер, като считат същите за необосновано завишени, като не целят възмездяване и поправяне в пълна степен на претърпените вреди, а неоснователно да се обогатят. Изтъкват съмнение, че пострадалите не са били с предпазни колани съгл. изискването на чл. 137а, ал. ЗДвП, като правят в тази насока възражение за съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увредата. Оспорват начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците не се явяват и не изпращат представител /л.21-22 РОС/.
Пълномощникът им адвокат П.К. от САК депозира писмена молба с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковите претенции /л.13 РОС/.
Представя и подробна писмена защита, с която поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения /л.14-19 РОС/.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника не се явява представител /л.21-22 РОС/.
Пълномощникът му юрисконсулт Х.Х. депозира писмена молба в която сочи, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като по същество сочи, че исковите претенции са прекомерно завишени /л.9-10 РОС/. Депозира и подробна писмена защита, в която освен че възразява срещу исковите претенции, сочи че с оглед практиката са СЕС, съдът не следва да се съобразява с минималните размери по чл. 36 ЗА, а следва да определи адвокатско възнаграждение под минимума. Сочи и че не следва да бъде начисляван ДДС върху претендираното по чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от пълномощника на ищците. Излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на производството.
С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност" и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск на увреденото лице.
Видно от разменената между страните кореспонденция /л. 10-22 СГС, л.22-26 РС/, ищците са подали молба до ответника на 04.04.2018 г., като към същата е приложен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Застрахователят е изискал и други документи и доказателства, които ищците не са представили /представили само Епикризи, но не и изисканите автотехническа експертиза, заключителен документ за приключване на досъдебно производство, допълнителни медицински документи и банкова сметка/.
***. № ********* от 26.06.2018г., по същество ответникът е отказал да изплати обезщетение, като посочил че представения Констативен протокол за ПТКП не е достатъчен за доказване на отговорността на застрахования водач за настъпване на вредоносния резултат /л.11 СГС/.
В случая безспорно е, че застрахователната претенция е предявена на 04.04.2018 г. /л.22 РС/, а исковата молба е депозирана на 15.08.2018 г. /л.2 СГС/, тоест след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Съгл. разп. на чл. 496, ал. 3 от КЗ, Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; 2. протокол за пътнотранспортно произшествие; 3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи; 5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
Изброяването на посочените в ал. 3 на чл. 496 от КЗ документи е изчерпателно, но алтернативно: представянето на който и да е от изброените документи създава задължение за застрахователя да се произнесе по искането за обезщетение.
Съгл. разп. на ал. 4 на чл. 496 от КЗ, когато застрахователят намери, че документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, той може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Това обстоятелство, обаче не го освобождава от задължението му да се произнесе по искането за обезщетение, когато са изпълнени предпоставките на ал. 3. В този смисъл вж. Решение № 2875 от 23.12.2019 г. на САС по в. гр. д. № 1404/2019 г.,
Решение № 186 от 23.07.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 333/2019 г. и Решение №
2213 от 1.10.2019 г. на САС по т. д. № 2778/2019 г.
Поради гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство.
По същество.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
С одобрено от съда влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 652/2018г. по описа на РС – Разград /л.6-11 РС/, подсъдимият Н.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, е признат за виновен за това, че на 22.02.2018, на път III-206 /Разград-Лозница/, между с.Пороище и с.Студенец, в землището на с. Студенец, общ.Лозница, км.9+983, при управление на МПС, марка “Ситроен Ксара Пикасо”, с рег.№ СА5365МН е нарушил правилата за движение по пътищата: