Решение № 448 от 19.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500657 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ищец и настоящ въззивник Г. А. У., чрез адвокат Х. Б. от САК срещу решение № 364/ 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1100/2024 г., по описа на Районен съд Костинброд (КРС), с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ от Г.

А. У., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Л.“ ..., вх. „...“, ет. ..., ап. ..., чрез адв. Б. САК против „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД, ЕИК 204253896, със седалище и адрес на управление: с. Петърч, ж.к.„Индустриална зона“, ул. ЖП гара Петърч, със законни представители Д. С. Р. и И. Ц. И. – управители - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със Заповед № ЛС - .... / ............ г. и да бъде възстановен на заеманата длъжност преди незаконното уволнение в ответното дружество - „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД, ЕИК 204253896 - „Водач, мотокар“.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК, КРС е възложил в тежест на ищеца и 1 настоящ въззивник Г. А. У. сторените от ответника „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД разноски за един адвокат в размер на сумата от 1000.00 (хиляда) лева / 511,29 евро – платено адвокатско възнаграждение, поправено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК в резултат на подадени искания в тази насока – за поправка на ОФГ от ответника и за изменение на решението в частта за разноските.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като въззивникът счита, че първоинстанционния съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ответника.

Счита, че издадената от него заповед, с която е прекратено ТПО поради съкращаване на щата е незаконосъобразна, поради немотивираност, непълнота и неяснота касателно посочените законови разпоредби, основания, факти и обстоятелства, поради наличие на недействителност на Допълнително споразумение към трудовия договор и наличие на нищожни клаузи. Счита, че липсвало реално съкращаване на щата на длъжността на работника. Навежда доводи, че ищецът никога ищецът никога не е заемал длъжността „водач, мотокар", вместо посочената „мотокарист“ от „машинен оператор бутилиране“, липсвал код на длъжността в НКПД, в нарушение на чл.66, ал.4 от КТ. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Поддържа искането си да бъде обявено за недействително допълнително споразумение към трудов договор № 16 от 18.03.2021 г. в частта, в която е договорена промяна на длъжността от „машинен оператор бутилиране“ в „мотокарист“, каквато длъжност не съществувала по код на Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД). Съкращаването в щата било извършено от водач мотокар, което означавало, че работодателят никога не е имал длъжност мотокарист, за да назначи работник на такава длъжност и затова и съкращава длъжност на водач мотокар и това вписал в уволнителната заповед. Моли, на основание чл. 74, ал. 1 от КТ съдът да обяви за недействителна тази клауза от допълнителното споразумение, поради уговорена невъзможна длъжност за невъзможна щатна бройка Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

Депозирана е и частна въззивна жалба от въззивника Г. А. У., чрез адвокат Х. Б. от САК срещу определение № 8 от 07.01.2026 година, с което КРС на осн.чл.248 ГПК е изменил решение № 364 / 12.11.2025 г. постановено по гр. д. № 1100 / 2024 г., по описа на РС - Костинброд, в частта за разноските, като е осъдил Г. А. У. да заплати на „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД сумата в размер 1 000.00 / хиляда / лева и е прецизирал словесно и цифрово, че вярната дължима сума е тази, вместо погрешно изписаната с букви в решението сума „1 000.00 /шестстотин и петдесет / лева“. Счита, че дължимата сума за 2 адвокатски хонорар на ответника следва да намери адекватно отражение в размер на сумата от 650,00 лева / 332,34 евро.

В срок н е е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и първоначален ответник „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД.

От фактическа страна въззивният съд възприема за установено следното:

Въззивникът е полагал труд по ТПО при ответното дружество „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД по силата на трудов договор № ... / ... г. на длъжност, съгл. чл. 66 ал.1 и сл. от КТ „Машинен оператор, бутилиране“, код по НКПД 8183 - 2001, за неопределено време, нормално работно време - 8 часа дневно, при 5 - дневна работна седмица / 40 часа седмично /.

Определено било основно месечно възнаграждение от 700.00 лева, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - по 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, срок на предизвестие по чл. 326 ал. 2 от КТ - 30 дни и размер на основния платен годишен отпуск - 20 дни работни дни.

На 01.04.2022 г., на основание чл. 119 от КТ било сключено Допълнително споразумение за изменение на Трудов договор № ... / ... г., с което длъжността му е била променена на „Мотокарист“, код по НКПД 83442004.

На ............ г. на въззивника била връчена Заповед № ЛС - .... / ............ г. за прекратяване на трудовото му правоотношение за заеманата длъжност „Водач, мотокар“, с посочено цифрово и словесно основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ - „съкращаване на щата“.

От заключението на изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза пред КРС е видно, че подписът положен срещу „Работодател“ в Заповед № КТ - ... / .... г. и щатно разписание „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД по Заповед № КТ - ... / .... г. са на представляващия ответното дружество - И.Ц.

И... Положеният подпис срещу „Работодател“ в Заповед № ЛС - .... / ............ г. вероятно бил положен от И.Ц. И... Вероятният извод е обоснован от недостатъчното количество съвпадащи признаци и отсъствието на елементи 3 от подписа.

Горното обстоятелство мотивира въззивният съд да допусне исканата и отказана от КРС от страна на ищеца тройна СГЕ – за пълно и всестранно изясняване на горната липса на категоричност.

От заключението на тройната съдебно – графологична експертиза, допусната и приета от въззивния съд се изяснява категорично, че подписите, положени за „работодател“, в двата екземпляра на Заповед № ЛС-25/............ година, в Заповед № КТ-........... година и в щатно разписание Юробевъридж от 02.08.2024 година са положени от И.Ц. И...

От показанията на свидетеля А. К. К. – колега на ищеца в същата фирма се установява, че той карал е електрическа количка и когато е трябвало, товарил буса. Твърди, че той не е карал мотокар и не знае кой друг е карал мотокар, освен въззивника Г. У., след като е било прекратено трудовото му правоотношение.

Според показанията на св. З. Е. С. - счетоводител от месец април 2018 г. във фирма „Юроспийд“, а от лятото на 2024 година - в ответното дружество, „Юроспийд“ обслужвала и „ЮРОБЕВЪРИДЖ” ООД и се налагало съкращаване на персонала. След съкращаването на длъжността „Водач мотокар“, разтоварването и товаренето на минералната вода се извършвала с ръчни палетни колички и една електрическа палетна количка. Свидетелката твърди, че длъжността „Водач - мотокарист“ не е работила на две смени, а че ищецът – настоящ въззивник е бил в болничен и отсъствал от работа, мотокарът бил каран от Юлиян Аспарухов, който е имал правоспособност, но по принцип е бил началник на производството. Свидетелката твърди, че лицето Д. В. е карал мотокара преди ищеца, а свид. А. К. никога не е бил мотокарист. Свидетелката излага, че само У. е работил на мотокара, нямало друга подобна длъжност, всички служители на ответното дружество, с изключение на нея вече били на трудовата борса. Твърди, че мотокар и ричтрак означавали едно и също нещо.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в 4 преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното:

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Костинбродски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Костинбродски районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата .

Същото не е правилно, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция не съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че в опровержение на изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се изложи следното:

При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.

В тежест на ищеца е да докаже, че правота на работодателя да прекрати трудовия договор с работника не е било надлежно и правомерно упражнено, а в тежест на ответника е да докаже законността на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО).

В настоящия казус, при спор за законността на уволнението, извършено 5 на фактическото основание, визирано в чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. II от КТ, в тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, както и че е извършил подбор и той е законосъобразен. За да е налице реално съкращаване в щата, или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност (трудова функция), или фактически да се премахне трудовата функция (да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва).

Управителят на дружеството разполага с правомощия да организира и управлява оперативната дейност на дружеството, в които правомощия се включват и взимането на решения за съкращаване на щата, както и правомощия не само да сключва, но и да прекратява трудови договори с работници/служители на дружеството.

В издадената процесна заповед за прекратяване на ТПО на работника е посочено правното основание и словесното обозначение, обективирано в чл.328, ал.1, т.2, предл.II от КТ, поради което се явява неоснователно възражението на процесуалния представител на работника за съществени нередовности и непреодолими пороци в тази насока. Заповедта е законна и достатъчно мотивирана.

Според трактовките на ТР № 5 / 2019 година, на ОСГК на ВКС, съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях.

В настоящия казус, от представеното щатно разписание и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че щатната бройка на ищеца – настоящ въззивник е била реално съкратена, като никой фактически не я е заменил впоследствие, нито е била трансформирана фиктивно в същата позиция с друго наименование. Основната трудова функция е престанала да съществува, а съкратената длъжност „Водач мотокар“ е била единствена, поради което за работодателя не е съществувало задължение за извършване и на подбор.