Решение № 760 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103149 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. чл. 26, ал.1 ЗЗД, на С. А.

А. с ЕГН: ********** и адрес: *****************************, чрез адв. Н. против “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, за прогласяване нищожност на клауза от договор за зам от 05.09.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер от 42,56 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняване договорното равноправие между страните и нарушаваща ЗПК относно същественото съдържание на договора.

В хода на производството са предявени обективносъединени насрещни искове по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ответника спрямо ищеца за заплащане на сума от 450 лв. по договор за заем от 05.09.2023 г., ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното плащане; 28,66 лв. договорна лихва за приода 19.09.2023 г.-12.12.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № *****/02.07.2023 г. за 200 лева при ГЛП 40.32% и ГПР 49.33 %. Дължи се такса от 42,56 лева 3а експресно разглеждане на 1 заявката. Заемната сума е усвоена. Не е заплатена сума за посочената такса и такава не се дължи. Клаузата не е индивидуално уговорена. По нея не се дължи реална услуга. С нея се генерира скрит разход, който води до обогатяване на кредитора. Касае се за заобикаляне разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Същата не е включена в ГПР.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Посочва, че задължениято по него са покрити от друг договор за заем между страните от 05.09.2023 г., по който няма плащания.

Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че на 05.09.2023 г. между страните е сключен договор за заем за сума от 450 лв., платима на 7 двуседмични вноски от по 80,55 лв. Предвидено е заплащане на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите. ГЛП 40.32% и ГПР 50,02 %.

В отговора по насрещната искова молба се оспорва насрещни иск.

Заявява се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и дължимост само на главницата. Посочва се прекомерност на лихвени процент.

Твърди се заобикаляне на закона чрез включване на такса за експресно разглеждане и неустойка. Налице са получени суми от кредитора по договора за такси и неустойка без основание.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № ***** от 05.09.2023 г. е видно, че на същата дата ищеца и ответника са постигнали съгласие за предоставяне в заем на първия от втория на парична сума в размер от 450 лв. за срок от 14 седмици с 7 погасителни вноски от по 80,55 лв. при фиксиран ГЛП е 40,32% и ГПР от 50,02 %. В чл. 4 от договора се съдържа клауза за предоставяне на обезпечение-поръчител отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора заемополучателя дължи сумата от 85,19 лв. за такса за експресно разглеждане на искането за кредита, която се заплаща разсрочено. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок се дължи неустойка в размер от 56,77 лв., която се разсрочва на вноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 2 страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и, когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на ЗПК за посочване на общата дължима сума, размера на възнаградителната лихва, условията за прилагане на лихвения процент, компоненти на месечната погасителна вноска, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, годишната база за изчисляване на възнаградителна лихва, от която би зависил нейния размер и частта на главницата от всяка вноска. Следва да се има предвид, че тези изисквания са въведени за създаване яснота у потребителя относно начина се формиране на неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички 3 разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50,02 %, а възнаградителната лихва- 40,32% %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясноя какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Макар и посочените по горе изводи да са достатъчна предпоставка за определяне на процесния договор като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че за пълнота на изложението следва да се посочи, че наличната в договора клауза за плащане на неустойка от заемополучателя при непредставяне на надлежно обезпечение противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност и съответно като нарушение на добрите нрави се явява нищожна и въведеното с нея задължение не поражда правни последици.

По отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер от 85,19 лв. съдът счита същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се 4 запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК .

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер от 85,19 лв. е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение предявените насрещни искове следва да се отбележи, че определянето на договора като недействителен на основание чл. 22 от ГПК е пречка за уважаване исковете за притендирана главница и договорна лихва на основание сключен договор за кредит. Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. В случая е недопустимо присъждането на неплатената сума притендирана като главница по договора, тъй като тя се т ъ р с и на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение.

Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Ето защо предявените насрещни искове следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса.

5

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал.

2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, и отправеното искане или в размер от 400 лв. за водене на делото по главния и насрещните искове поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана в чл. 1, ал. 3 в договор за паричен заем № ***** от 05.09.2023 г. сключен между С. А. А. с ЕГН:

********** и адрес: ***************************** и „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.

София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73 Г, представлявано от С.П. клауза предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73 Г, представлявано от С.П. против С. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: