Решение № 6905 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6905 гр. С., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110130078 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Е. Н. Г. и М. Н. Я., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е съществувало облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците Н. Т. Н. за процесния период, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ул. „*****“ № 17, бл. Б, ет. 3, ап. 8, № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците следва от качеството им на наследници на Н. Т. Н.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците поотделно да му заплатят следните суми: Е. Н. Г. – 2226,10 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 309,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сума в размер на 39,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за 1 главница за услугата дялово разпределение; М. Н. Я. – 2226,11 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 309,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сума в размер на 39,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение.

Ответниците, чрез назначения по делото особен представител адв. С., в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват претенцията по основание и размер, включително като оспорват наличието на облигационно правоотношение. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Д.“ ЕООД, не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и 2 одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

По делото е приложен Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 73 от 1993 г., по силата на който в полза на Н. Т. Н. е учредено право на строеж по отношение на апартамент № 8, предвиден за застрояване в сграда в гр. С., в кв. 47, 3

Зона Б-17.

По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том 2, рег. № ****, дело № 205/2023 г. от 18.07.2023 г. Н. Т. Н. е дарил на дъщеря си М. Н. Я. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С., район ******, ул. ***** № 17, вх. Б, ет. 3, запазвайки си пожизнено правото на ползване върху имота.

Съгласно удостоверение, издадено то ГИС С. /л. 22/ адрес ГГЦ Зона В 17, находяща се на ъгъла на ул. ***** и ул. *****, отговаря на настоящ адрес ул. ***** № 17, вх. А и вх. Б.

От удостоверение за наследници /л. 51/ се установява, че Н. Т. Н. е починал на 12.03.2024 г., като е оставил свои наследници по закон двете си дъщери – Е. Н. Г. и М.

Н. Я.. Поради това за задълженията за процесния период, начислени преди смъртта му, последните отговарят в качеството си на негови наследници на основание чл. 60 ЗН съобразни наследствените си квоти – по ½ ид.ч. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ул. ***** № 17 Б, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е имало 5 бр. монтирани отоплителни тела и 5 бр. топлоразпределители. В има 2 водомера за топла вода, по които се отчита разходът. За релевирания период е извършен отчет на водомера за топла вода, като при отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител.

Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището от 201 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 4

01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата от 4451,49 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.