Решение № 445 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20245300900238 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „БЕРЕКЕТ 2015“ ЕООД с ЕИК 203378391 със седалище и адрес на управление с.Розино, община Карлово, област Пловдив, ул.В. Левски № 31, представлявано от управителя М. С. Х., чрез пълномощника адв.Я. Д. от ***, е предявил против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК 040451865, искове за заплащане на сумата от 120 000 лева / след допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК/ (като част от общ размер на вземането от 201 483 лева). представляваща застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 211220BL0203 "Защита на бизнеса", издадена на 05.05.2021 г. заведена щета под № 21BL1200008/11.03.2022 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие (пожар) от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до пълно издължаване, както и на сумата от 10076 лева (като част от общ размер на мораторното вземане от 16 918 лева), представляваща лихва за забавено плащане върху исковата сума от 120 000 за периода от 04.09.2023г. (датата на писмото за отказ) до 15.04.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик по 1 силата на договор за покупко-продажба, сключен на 29.04.2021 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N9 38, том II, дело № 195 за 2021 г. на нотариус per. № 655, вписан в Службата по вписвания-гр.

Карлово с вх. № 1712/29.04.2021 г., акт 73, том 7, на следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХП-278 в квартал 45 по подробния устройствен план на село Р., одобрен със Заповед № 35/1988 г. и Заповед № 718/1988 г., находящ се в ***, с площ от 630 кв.м., ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 120 кв.м., въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № 93/08.10.2004 г. на Гл. Архитект на Община Карлово като „***", ведно с всички строителни подобрения и приращения в имота.

В съставения Н.А. от 29.04.2021 г. било отбелязано, че сделката е финансирана с банков кредит, отпуснат от „Райфайзенбанк България" АД, във връзка с което и за обезпечаване на вземането на банката-кредитор в нейна полза била вписана първа по ред ипотека върху същия имот- с вх. № 1713/29.04.2021 г., акт 21, том 1 на Служба по вписвания-Карлово.

С факта на придобиването на имота за ищцовото дружество възникнал застрахователен интерес от защита на имуществото (см. на чл. 349, ал.1 КЗ), с оглед на което на 05.05.2021 г. „БЕРЕКЕТ 2015" ЕООД сключило процесната Застрахователна полица с № 211220BL0203. При спазване на изричната клауза на т.18.11 от ОУ към Договора за срочен банков кредит от 26.04.2021 г. като ползващо се от правата по полицата лице била посочена банката-кредитор „Райфайзенбанк България" ЕАД, чиито правоприемник понастоящем е „Обединена българска банка" АД („ОББ" АД).

По силата на сключено между страните по кредитното правоотношение Споразумение от 01,02,2024 г, за изменение на Договор за срочен банков кредит № 172392/26.04.2021 г. банката-кредитор прехвърлила (цедирала) в полза на ищеца вземането си за застрахователно обезщетение, произтичащо от Застрахователна полица № 21120BL0203 от 05.05.2021 г., издадена от „Застрахователна компания Уника" АД и настъпило застрахователно събитие от 11.03.2022 г., представляващо покрит риск по нея, за което събитие пред застрахователя била образувана преписка по щета № 21BL1200008/11.03.2022 г. Ответникът бил уведомен за прехвърлянето на спорното вземане с нарочно съобщение по чл. 99, ал.З ЗЗД с вх. N9 27400324/13.03.2024 г. по описа на ЗК 2

„УНИКА" АД.

Обект на застраховане била описаната по-горе ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 120 кв.м., въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № 93/08.10.2004 г. на Гл. Архитект на Община Карлово като „***".

Застрахователната (лимитна) сума, посочена в полицата била определена на база експертна пазарна оценка в размер на 242 915 лева., съставляваща сбора от оценките на описаната по- горе монолитна постройка (едноетажна сграда) и на трайно прикрепеното към нея подобрение (дървен навес), както следва:

89 363 € (174 778,83 лева) за монолитна едноетажна сграда със застроена площ по Н.А. от 120 кв.м.;

34 837 € (68 135,24 лева) за дървен навес от 87 кв.м. общо: 124 473 € или 242 914.07 лева

Твърди, че при съобразяване на застрахователната сума обектът следва да се счита за застрахован ведно с всички съществуващи, законно поставени и трайно прикрепени подобрения към недвижимия имот, каквото подобрение се явявал дървения навес. Макар да бил посочен като отделен обект за целите на изготвяне на Независимата пазарна оценка от 30.03.2021 г., дървеният навес не съставлявал отделна сграда/строеж или самостоятелен обект в сградата, нямал характер на отделен недвижим имот, а на трайно прикрепено подобрение към съществуващия такъв, чието поставяне било разрешено от общинската администрация още през 2007 г.

В полицата изрично било отбелязано, че застрахователят приема експертната пазарна оценка, изготвена по възложение на банката-кредитор за действителна застрахователна стойност, като полицата била сключена без уговорка за пропорционално обезщетяване, т. е. дължало се обезщетение до пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума от 242 915 лева.

Съгласно клауза „Условия на застраховане", процесната полица покривала „...пълна загуба или частична повреда на недвижимо и/или движимо имущество, вследствие на събитие, покрито по ОУ на застраховка „Имущество" в полза на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД в сила от 01.04.2020 г."

3

По силата на застрахователния договор и срещу платена премия, застрахователят се задължил да носи всички рискове, подробно описани на стр.1-2, сред които бил и рискът „Пожар, включително последиците от гасене на пожар...".

В ранните часове на 11.03.2022 г. в застрахования обект възникнал пожар, в резултат на който били нанесени значителни щети по застрахованото имущество – на практика била запазена само монолитната част на сградата (зидове, бетон) като изцяло изгорели дървена покривна конструкция, керемиди, дограми, ламперии, подови настилки, изцяло погинали В и К, отоплителна и електрическа инсталации на застрахованата сграда. Напълно унищожен от огъня бил и дървения навес, прикрепен към монолитната едноетажна сграда.

Щетите от пожара били значителни, като сградата, която до момента на събитието функционирала като търговски обект, понастоящем все още била напълно неизползваема.

Още в деня на събитието ищецът уведомил ответното застрахователно дружество, при което била образувана ликвидационна преписка по щета под № 21BL1200008. За извършения от застрахователя оглед бил съставен Констативен протокол от 11.03.2022 г., в който било отразено, че са направени снимки както и че предстои извършване на повторен оглед.

В хода на процедурата по ликвидация на щетата ищецът представил документи, удостоверяващи правото на собственост на довереното ми дружество, проектна документация и строителни книжа за законно поставяне на дървения навес, документи, изходящи от службата за пожарна безопасност относно причините за пожара, количествено-стойностна сметка („КСС") за размера на вредите и др. документи, които установявали по основание и размер възникването на право на застрахователно обезщетение.

Една година и три месеца след настъпване на застрахователното събитие, на 28.06.2023г. ответното дружество изплатило сумата от 25 950,08 лева . С писмо peг. № ВД-132429/04.09.2023 г. и след изрично запитване от страна на банката-кредитор, ответният застраховател мотивирал, че изплатената сумата от 25 950,08 лева представлявала крайно обезщетение по щетата, тъй като обект на застраховката била само монолитната постройка с площ от 120 кв.м., но не и дървения навес, като според приложената калкулация, действителната 4 сума за възстановяване не надвишавала 25 950,08 лева.

Неоснователно ответникът твърдял, че е застраховал само едноетажната монолитна сграда с площ от 120 кв.м. без строителните подобрения към нея дървен навес от 87 кв.м., който бил направен много преди придобиване на имота от ищеца и съществувал към датата на сключване на полицата , снабден с редовни книжа за съгласуване от Община Карлово още от 2007 г. Ищецът излага съображения, че застрахователят е бил наясно със съществуване на строителните подобрения, тъй като изрично бил одобрил експертната пазарна оценка на имота, приета от банката-кредитор, в която подробно било описано, че сумата от 242 915 лева е формирана като сбор от пазарните стойности на монолитната постройка и на законния дървен навес към нея. Именно тази сума била залегнала в полицата като лимит на отговорност на застрахователя (т. нар. застрахователна сума), което индикирало, че покритието включва монолитната постройка и подобренията към нея. Всъщност, дървеният навес, макар и трайно прикрепен към УПИ, не съставлявал отделна сграда или самостоятелен обект в сграда, като поставянето му било разрешено от общинската администрация след съгласувано от Община Карлово конструктивно становище. Затова ограничаването на застрахователното покритието само по отношение на монолитната част от сградата (т.е. без трайно прикрепените към нея подобрения) не съответствало на завишения лимит на отговорност, поет с полицата.

Отделно, дори да се приемело, че застраховката покрива само част от сградата (без съществуващите строителни подобрения към нея), платеното обезщетение от 25 950,08 лева не покривало т. нар. възстановителна стойност в хипотезата на частична загуба като процесната. Срещу тази стойност и според легалната дефиниция на чл. 400, ал.1 КЗ частично погиналото имущество следвало да може да се възстанови с ново от същия вид и качество, в това число с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Както правилно било отбелязано в писмото на ЗК „УНИКА" АД от 04.09.2023 г. от застрахованата сграда била останала само монолитната част, т. е. напълно унищожени в резултат на пожара били всички довършителни СМР, в това число външна изолация, покрив, дограма, а интериора - облицовки с гипсокартон стени/таван, дървени ламперии, подови настилки (теракота), врати, но така също и всички инсталации - електрическа, ВиК, отопление чрез водна риза. Ето защо 5 напълно невъзможно било възстановяване на сградата със сумата от 25 950,08 лева.

С оглед на изчерпаната извънсъдебна процедура пред ответната компания, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на осъдителна искова претенция на основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие от 11.03.2022 г., представляващо покрит риск по Застрахователна полица № 211220BL0203 "Защита на бизнеса", издадена на 05.05.2021 г., ведно с лихвата за забава от датата на писмо от 04.09.2023 г. на ответника.

След приспадане на платеното обезщетение от 25 590,08 лева, ответникът дължал сумата от 201 483 лева, която представлявала разликата между възстановителната стойност съгласно КСС на строителното дружество „Миртех" ЕООД (227 073,66 лева) и платеното извън процеса обезщетение от 25 590,08 лева. С исковата молба ищецът е предявил част в размер на 100 000 лева, впоследствие увеличен по реда на чл.214 ГПК до сумата от 120 000 лв. / молба от 11.03.2025 г. на л.255/.

На основание чл. 86, ал.1 ЗЗД ответникът дължал обезщетение за забава за периода от 04.09.2023 г. (датата на писмо на ответника, с което заявявал, че плащането е окончателно) до 15.04.2024 г.

При тези твърдения ищецът е предявил исковете. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Не оспорва наличието на валидно сключена имуществена застраховка за имущество „Защита на бизнеса“ към датата на събитието, както и че ищецът е подал уведомление за настъпило застрахователно събитие.