Решение № 250 от 24.07.2023, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр. Кърджали, 24.07.2023 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха

Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 172/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във вр. с чл. 231, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.С.М. от *** срещу Заповед №8121К-3261/ 03.04.2023г. на министъра на вътрешните работи. Претендира се неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени обжалваната заповед и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез пълномощник и поддържа жалбата си. В писмена защита на пълномощник са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Ответникът – министър на вътрешните работи, не се явява и не се представлява. В становище на пълномощник са посочени обстойни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.231, ал.1 от ЗМВР и от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5, чл.228, ал.1 от Закона Министерството на вътрешните работи, докладна записка peг. № 3286р - 15362/27.03.2023 г. и предизвестие, е прекратено служебното правоотношение на *** В.С.М. – *** Главна дирекция „Национална полиция“, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение е поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност – протокол peг. № 3286р - 15194/24.03.2023 г.

Според Докладна записка, рег. №3286р-15362/ 27.03.2023 г., изготвена от директора на Главна Дирекция „Национална полиция“, в изпълнение на Заповед № 8121К-2912/21.03.2023 г., с която е изменен щата на ГДНП, като е съкратена 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование – ***, на основание чл. 164, ал.6 от ЗМВР, чл.7, ал.1, т.1 и ал.4 от Наредба №8121з-310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, на титуляра на съкратената длъжност – В. М., е било предложено да заеме ръководни длъжности, за което бил съставен протокол. В ДЗ е записано, че съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.

142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със заповед № 81213-140/24.01.2017 г. длъжността *** (***) е ръководна, каквито са, съгласно Класификатора и протокола, предложените длъжности.

Предвид изложеното, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР, във връзка с чл. 9 от Наредба № 8121з-311 от 17 юли 2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Министерството на вътрешните работи е предложено да се прекрати служебното правоотношение с В. М. поради съкращаване на длъжността.

Съгласно Протокол, рег.№3286р-15194/ 24.03.2023 г. директорът на ГДНП е предложил на В.М. ръководни длъжности в МВР по списък. В протокола В.М. е отразил, че предложените 23 броя не са всички свободни длъжности в МВР, също така, че не съответстват по вид на съкратената длъжност *** и не са подходящи за него.

По делото са приети като доказателства следните документи:

Заповед № 8121з-141/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно прилагане на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР с 6 приложения към нея.

Заповед № 8121к-2912/

23.03.2023 г. на министъра на ВР, с която на основание чл.33, т.9, чл.145, ал.1 от ЗМВР, във вр. с докладна записка, рег. №

3286р-48096/ 21.09.2022 г. е изменена т.1 от заповед, № 8121К-731/ 16.03.2015 г., като от щата на ГДНП е съкратена 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование – ***, ***, ***. Със същата заповед в щата на ГДНП е включена 1 щатна бройка за служител с висше образование в отдел „***“, сектор „***“, ***.

Кадрова справка на В.

М., от която се установява, че със Заповед № ***/ *** г. е назначен на длъжност „***“ в сектор „***“ *** в РДВР-Кърджали. Заемал е различни длъжности в МВР. Със Заповед № 8121К-5484/ 21.06.2023 г. е преназначен на длъжност „***“ на ГДНП-МВР. Временно е преназначен на длъжност „***“ в „Звено ***“ към „Ръководство на МВР“ – заповед № 8121К-8109/ 09.08.2022 г. на министъра на ВР, считано от 10.08.2022 г. – за 1 година (поименно разписание за длъжностите на ГДНП – л.84 д.). С МЗ № 8121К-11903/ 10.10.2022 г. е прекратено временното преназначаване, считано от 23.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от орган, компетентността на който произтича от разпоредбата на чл. 227, във връзка с чл.

158 от ЗМВР. Заеманата от жалбоподателя длъжност е ръководна, поради което министърът на вътрешните работи е компетентен орган на основание чл. 227, във връзка с чл. 158, т. 1 и т. 4 от ЗМВР.

Не е спорен фактът на заемана от жалбоподателя ръководна длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР.

Според класификатора (в относимата редакция от ДВ, бр.27/ 24.03.2023 г., в сила от 15.03.2023 г.) длъжността, заемана от жалбоподателя, попада в приложение А. Държавни служители с висше образование, Раздел II.2.

Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), длъжностно наименование – ***, специфично наименование – ***, вид длъжност – ръководна, минимална образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен – магистър, минимален професионален стаж – 10 години.

Съгласно чл.226, ал.1, т.5 и ал.5 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при съкращаване на длъжността, като прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал.1, т.3, 5 и т. 7, б. "е" и "ж", във връзка с чл.153, ал.3, т.1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

Предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед правно основание изискват действително съкращаване на длъжността, както и на съответния служител да е предложено и той да е отказал да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

В случая, предвид Заповед № 8121к-2912/

23.03.2023 г. на министъра на ВР, съдът приема, че формално е осъществена предпоставката в чл.226, ал.1,т.5 от ЗМВР – съкращаване на една от общо четири длъжности „***” в ГДНП.

Ведно със съкращаването на длъжността, законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.

226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР е поставено от закона в зависимост от изпълнението и на предпоставката служителят да откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В тази връзка следва да се има предвид Решение № 10335/ 07.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в, по отношение съдържанието на "подходяща длъжност". В цитираното решение е прието, че ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща". Преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите.

АС – Кърджали приема, че в конкретния случай, въпреки, че на жалбоподателя са предложени свободни длъжности, не е спазено изискването те да са подходящи на заеманата от него длъжност. Както е посочено и в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя, от предложените длъжности, най-високо поставените осем броя (съгласно Класификатор и Приложение № 6) са за „***". Тази длъжност е една от поставените на *** място в йерархията на ръководните длъжности в МВР, посочена в т. И.9. на същия раздел от Приложение № 6. Останалите 15 предложени длъжности („***" и приравнени) са поставени на *** място в същата йерархия, съгласно Приложение № 6, т. 11.11.

Изискванията за притежавана минимална образователна степен и продължителност на професионалния стаж за предложените на 24.03.2023 г. длъжности, също са значително по-ниски от притежаваните от М. Видно от Класификатора, специфичното наименование на длъжностите „***" е „***", а на „***" -„***" (т.е. и двете с няколко степени по-ниски от изпълняваната до този момент от жалбоподателя), като изискванията за образователно ниво са „бакалавър" за двете и стаж от 6 (за „***") и 5 години (за „***") при налично образователно ниво на М. „магистър" и стаж в МВР повече от *** години. От изложеното следва, че предложените на В.

М., с Протокол № 3286р-15194/24.03.2023 г., длъжности са неподходящи предвид тяхното ниво, мястото им в йерархията на длъжностите съгласно т. 12 от МЗ № 8121з-141/24.01.2017 г., специфичното им наименование, както и необходимите стаж, образование, специализацията и опит за заемането им.

От приета като доказателство Справка peг. № 8121р-12646/2, изготвена на 16.06.2023 г., се установява, че към 25.03.2023 г. в МВР е имало 86 незаети ръководни длъжности, сред които и 7 със специфично наименование „***". Последните са само с една степен по-ниски от заеманата от жалбоподателя М., като в нарушение на закона те не са му били предложени.

Следва да се посочи, че министърът на вътрешните работи е имал възможност да изчака изготвянето на справка за свободните длъжности, за която се установи, че трябва да е налична до 25-то число на месеца. По този начин би изпълнил изискването в разпоредбата на чл.226, ал.5 от ЗМВР да предложи на жалбоподателя „подходяща” длъжност.

От Справка на вакантните длъжности в МВР към 25.03.2023 г., изготвена от Дирекция „Човешки ресурси“ е видно, че към този момент е имало длъжности, за които е възможно М. да прецени, че са подходящи за него и да изрази желание да ги заеме, но те не са му били предложени.

Последното е самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Постановяването на оспорената министерска заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, без да е събрана информация за наличните свободни длъжности, не позволява да се извърши пълна и точна преценка съществуват ли и колко „подходящи" за жалбоподателя са длъжностите, които биха могли да му бъдат предложени, а той е отказал да заеме. Ако такива съществуват, но не са му предложени, или са му били предложени „неподходящи" такива, които той е отказал да заеме и по тези причини е прекратено служебното му правоотношение, е налице случай на типично превратно упражняване на власт от страна на министъра.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

При този изход на правния спор в негова полза се дължат деловодни разноски, доказани по основание и размер с представени ДПЗС и вносна бележка за преведени 10 лв. държавна такса. Предвид възражението за прекомерност от пълномощника на ответника съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 1000 лв. Този размер съответства на осъществената процесуална защита чрез явяване на упълномощения адвокат, обосновани доказателствени искания за събиране на относими доказателства и представяне на такива.

Разпечатката съдържа 50 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e903022c-cc8a-4a26-86a8-0adf743ff994