Определение № 2022 от 09.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 09.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502175 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. чл. 274 – 279 от ГПК.

С определение № 256/26.04.2024 г. постановено по гр.д.№ 672/2022 г. Окръжен съд Кюстендил е прекратил производството по гр.д.№ 672/2022 г. на КнОС, поради недопустимост на предявения от С. И. И. против Ц. С. И. /К./ и Е. С. И. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК - че роденото от ответницата Ц. С. И. /К./ дете Е. не е заченато и не произхожда от ищеца. С определението е върната искова молба вх. № 4586/ 29.11.2022 г., с която искът е предявен след изтичане на установения с чл. 62, ал.1, изр. 2 от СК преклузивен срок.

Срещу това определение е подадена частна жалба от С. И. И., който моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателбят поддържа, че от свидетелските показания в мотивите на обжалвания акт ставало ясно, че Ц. И. е била бременна и този факт бил съобщен на С. И., но никой от свидетелите не казвал от кого е било детето и как е станало самото оплождане.

Никой от свидетелите не изразявал съмнение, че баща на това дете бил С. И.. Поддържа, че през 2022 г. Ц. И. лично му съобщила, че не е баща на детето Е..

Ответниците по жалбата Ц. С. И. /К./ и Е. С. И. я оспорват и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. И. И. против Ц. С. И. и Е. С. И., действащ чрез своята майка и законен представител Ц. С. И., иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът не е биологичен баща на детето Е. С. И., родено на 25.12.2009 г., към който момент ищецът и ответницата са имали сключен брак, който е прекратен с решение № 374/2306.2014 г. по гр.д.№769/2014 г.на РС Дупница. Ищецът е твърдял, че както към момента на зачеването на детето, който би следвало да е бил през м.април 2009 г., е бил извън територията на Р. България, като в акта за раждане бил посочен като баща на детето Е., тъй като към момента на раждането му бракът между ищеца и ответницата Ц. И. не бил прекратен. Ищецът узнал, че не е баща на детето от Ц. С. И., в телефонен разговор през м.август 2022 г. му заявила, че ищецът ще плаща за това дете докато е жив, макар че не е баща на детето, назовавайки трето лице като биологичен баща. С. И. се позовава на 1 изменението на чл.62 СК, като сочи, че е узнал по-късно за обстоятелствата, опровергаващи бащинството, по независещи от него причини.

Ответниците Ц. С. И. и Е. С. И., действащ чрез своята майка и законен представител Ц. С. И. са възразили с отговора на исковата молба относно допустимостта на иска поради пропускане на преклузивния едногодишен срок по чл.62, ал.1, изр.2 от СК.

Твърдяли са, че ищецът вече се е възползвал от изменението на посочения текст от СК, касаещ едногодишен срок от узнаването на съответните обстоятелства като е предявил иска по предходно гр.д.№ 397/2021 г. на КнОС, като производството по това дело е прекратено и определението е влязло в сила.

Първоинстанционното дело, след прекратяването му, с определение № 162/01.03.2023 г., е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с определение № 2358/27.09.2023 г. по ч.гр.дело № 1730/23 г. на САС с указания за събиране на доказателства за установяване на момента на узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството и че те са узнати по-късно по независещи от ищеца причини.

По делото е разпитана като свидетел Н. И., която е майка на С. И. И.. От показанията й се установява, че С. И. И. и Ц. С. И. били в брак 15 години, като 12 години не са имали дете. От м.януари 2009 г. С. И. И. бил в Чехия, като се е прибрал през м.юли 2009 г., когато съпругата му Ц. вече била бременна и той приел това. С. И. И. прибрал Ц. С. И., която била бременна, с уговорки с нея и нейната майка, за които знаели тези лица. С. И. И. казал на майка си/свидетелката, че иска това дете. Ищецът знаел, че има някакъв проблем и са правени преди това опити Ц. да забременее, но свидетелката не знае подробности. Знае, че не е вземан биологичен материал от сина й С., с който да забременее ответницата.

Свидетелката знаела, че Ц. И. го е убеждавала, че е платила и е направила оплождане. Ц. С.

И. и детето живели в къщата на свидетелката три години, след което Ц. решила да се изнесе при родителите си и да развали брака. Ц. С. И. съобщила на свидетелката, че синът й не е баща на детето като посочила и имената на биологичния баща.

По делото е разпитана като свидетел Н. В., която е близка на майката на ищеца /свидетелката Н. И./. От нейните показания се установява, че е присъствала на разговор по телефона , проведен през м.август 2022 г., между майката на ищеца Н. И. и ответницата Ц.

И., в който последната заявила, че С. И. не е баща на детето Е. и назовала името на друго лице като негов баща. След този разговор майката на С. се разстроила и му се обадила, за да му каже това, а С. започнал да се кара с майка си защо го е направила. Свидетелката поддържа, че при този разговор С. И. узнал, че не е баща на детето, родено от бившата му съпруга. Свидетелка е посочила, че лично не е говорила със С. и не може да каже той дали си е мислел, че детето е биологично негово или заченато по друг начин ; не знае и защо са се развели С. и Ц..

По делото е разпитана като свидетел В. К., майка на Ц. И.. От показанията й се установява, че Ц. И. и С. И. се оженили през 1997 г., но не можели да имат дете. Тръгнали по болници, правили опити за изкуствено осеменяване. При изследванията се установило, че проблемът е у С.. Ц. искала да осиновят дете, но С. И. бил против, защото искал поне нейните гени да носи детето. Когато С. заминал за Чехия през 2009 г., дъщеря й забременяла и когато разбрала за това, се обадила на ищеца по телефона и му съобщила за бременността , както и да го пита какво да прави. Той мислил един ден и на другия ден заявил, че приема детето и ще го гледат заедно. Свидетелката К. твърди, че С. е знаел, че не е биологичен баща на детето, както и че самият той имал медицински проблем. Свидетелката държала С. да знае, защото са били семейство с дъщеря й по това време. Свидетелката присъствала на разговора между С. И. И. и Ц. С. И.. Един месец ответницата била в болница за задържане, тъй като прокървяла още първия месец от забременяването, а след изписването отишла при родителите си, от където С., след като се прибрал в България, я отвел в къщата си и не заминал до раждането на детето, на което присъствал. Той казал, че ще се грижи за детето.

Свидетелката К. поддържа, че Ц. С. И. не е правила нищо без съгласието на С. И. И.. Не му била казвала, че е отишла в клиника, че по изкуствен начин е забременяла.

По делото са приложени удостоверение за раждане на детето Е. , родено от 2 ответницата Ц. И., в което като баща е посочен С. И. И..

С решение от 23.06.2014 г., по гр.д.№ 769/2014 г., на РС Дупница, бракът между С. и Ц. И., сключен на 12.01.1997 г., е прекратен по взаимно съгласие с предоставяне на родителските права върху детето на майката, определен е режим на лични контакти между детето и С. И. И. и последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето.

Приложени са и изследвания /спермограми на ищеца/ от медицински центрове в Благоевград и София от 2001 г. и 2002 г.

В изготвения социален доклад по делото се сочи, че детето живее заедно с майка си в гр.Дупница, желае да носи имената на ищеца и възприема същия като свой биологичен баща. Майката е споделила, че ищецът живее в Чехия повече от 7-8 г., изплатил е определената издръжка за Е., както и че от 2017 г. ищецът има ново семейство и полага грижи за едно дете.

По делото е депозирано гр.д.№ 397/2021 г. по описа на ОС- Кюстендил, между същите страни, образувано на 14.09.2021 г. В исковата молба ищецът С. И. И. е посочил, че в периода 2008 - 2009 г. С. И. И. и Ц. С. И., тогава негова съпруга, живели разделени и не са имали интимни отношения, като е обърнато внимание, че това касае и вероятния период на зачеване. Ищецът твърдял, че има основателни съмнения в произхода на детето по баща, тъй като знаел за бременността на съпругата си и за раждането на детето на посочената в исковата молба дата, както и за съмненията още тогава у ищеца за възможността детето да е заченато от него, предвид липсата на интимни отношения между съпрузите. В това производство са изложени и твърдения за въвеждането на ищеца в заблуждение относно наличие на осъществени медицински манипулации за зачеване на детето при условията на асистирана репродукция, каквито в исковата молба по настоящото дело не са изложени, а само общо се твърди, че е държан в заблуда и мамен за пари. Производството по гр.д.№ 397/2021 г. е прекратено с влязло в сила определение /потвърдено с определение № 1020/14.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1044/2022 г. на САС и определение № 335/02.08.2022 г. по ч.гр.д.№2567/2022 г. на ВКС, Трето отделение. В това производство е обсъдена невъзможността зачеването да е станало с методите на асистирана репродукция и знанието на ищеца за тази невъзможност с оглед изискванията за съответните административни процедури, като това знание е датирано към лятото на 2021 г. /в определение №1020 от 14.04.2022 г. по ч.гр.дело №1044/2022г.на САС/

Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело е входирана в съда на 29.11.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимиран правен субект в определения в закона срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.62, ал.1 от СК /Доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г./ съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него.

Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съгласно § 5 от ЗИДСК от ДВ, бр. 103 от 2022 г., обн. 4.12.2020 г., за лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето, са били налице преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона /следователно в този случай срокът изтича на 8.12.2021 г./.

Съгласно приетото в Определение № 43 от 23.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 127/2018 г., четвърто г. о., началото на течението на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1, изр.

2 СК не може да бъде поставено от узнаването от страна на презумптивния баща на факта, че съпругата му е бременна. Законът изрично свързва началото на течението на този срок с 3 факта на узнаване на раждането, което не е бъдещо сигурно /последващо всяка бременност/ събитие. Не всяка бременност завършва с раждане, поради което не може фактът на узнаване на бременността да постави началото на течението на срока за предявяване на иск за оспорване на бащинство.

Процесуалните срокове, за които съдът следи служебно, се изчисляват по правилата на чл. 60- 62 ГПК и изтичат в съответния ден, според това дали срокът се брои по дни, седмици, месеци или години. Когато съдът приема, че едно процесуално право е погасено в резултат на пропускане от страната на срока, в който е трябвало да бъде упражнено, той трябва да посочи в акта си кога срокът е започнал да тече и в кой ден изтича.

В противен случай съдът допуска съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на страната да се защити срещу решението му за незачитане на съответното процесуално действие.

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e902ade6-31f0-40c3-8cda-615f618713df