Заповед за изпълнение № 540 от 16.04.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Частно гражданско дело 1157/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 540
- Подписан
- 16.04.2026
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Велико Търново
Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 16.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1157 по описа на съда за 2026 г., докладвано от ЕМИЛ БОБЕВ, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, установи следното:
След запознаване с изложените от заявителя твърдения и с представените писмени доказателства, съдът намира, че вземанията за незаплатени главница, възнаградителна лихва и лихва за забава не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито пък твърденията на заявителя и съдържанието на договора и неговите приложения сочат на обоснована вероятност за това, поради което за тези вземания следва да се издаде заповед за изпълнение. Претендираното вземане за неустойка при непредставяне на обезпечение обаче, се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е. в процесния случай кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на своето задължение. От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на въпросния 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ - следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Противно на уговореното в договора, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. Т.е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.
Претендираното вземане за неустойка за забава също се основава на нищожна уговорка, доколкото противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК и има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на 1 потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната.
В случая от страна на заявителя се претендира лихва за забава, поради което начисляването на неустойка за същата тази забава се явява в противоречие със закона.
Горното налага отхвърляне на заявлението в частта относно претендираните неустойки, като частичното отхвърляне на заявлението, на свой ред, налага присъждане на разноски в съответствие с размера на уважените вземания.
Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът А. . . ЕГН: **********, постоянен адрес гр. ***, , пк. ****, обл. ***, гр. ***, ул. "***", №***, общ. ***, обл. ***, да заплати на кредитора "***" ООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление **********, сумите: 715,81 EUR (седемстотин и петнадесет евро и 81 цента), представляваща главница - Договор за паричен заем № ****** от **-**-****г. между А., ЕГН: **********, и „***“ ООД, ЕИК: *********, 201,92 EUR (двеста и едно евро и 92 цента), представляваща договорна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., 107,30 EUR (сто и седем евро и 30 цента), представляваща законна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., както и сумата от 55.60 евро (петдесет и пет евро и шестдесет евроцента) - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението.
ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно вземането за договорна компесаторна неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 138,77 EUR (сто тридесет и осем евро и 77 цента), представляваща неустойка за периода от**.**.****г. до **.**.****г., както и относно вземането за неустойка за забава в размер на 178,95 EUR (сто седемдесет и осем евро и 95 цента), представляваща неустойка за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.,
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на отхвърлителното разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземанията си.
В отхвърлителната й част заповедта подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването й на заявителя.
2
Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ****** от дата **.**.****г. е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „***“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Договор и Стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „***“ ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията е в Погасителен план към договор за заем № ******. Параметрите на сключения между страните договор за паричен заем №****** са следните: Отпуснатият заем (главница) е в размер на 715,81 евро; Размер на възнаградителна лихва: 201,92 евро; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора: 774,65 евро Брой погасителни вноски:
10,00 Общ размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва): 917,73 евро Компенсаторна неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 11 от Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 5 обезпечение, дължи неустойка в размер на 774,65 евро с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор (погасителен план). Посочената сума е индивидуално уговорена между страните по договора, като размерът се определя от срока на договора, размера на заемната сума, предходна кредитна история на кредитополучателя, финансовото състояние на клиента и др. Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, неустойката в размер на 774,65 евро е начислена на основание чл. 11 от Договора и същата се дължи съгласно погасителния план . Така общият размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва + неустойка) е 1 692,38 евро Всички погасителни вноски по договор за паричен заем № ****** са с настъпил падеж, начисленията са отразени в погасителния план от Договор за паричен заем № 922363. По този начин е формирано общо първоначалното задължение в размер на 1 692,38 евро Законна лихва за забава : Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава. Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху чистата стойност на задължението за главница . Длъжникът е информира, че при забава дължи посоченото обезщетение – вж. чл. 6, ал. 1 от Договора. За периода 01-11-2023 г. до 01-032026г. начислената законна лихва е в общ размер: 309,93 евро Законната лихва за забава се изчислява върху дължимата главница автоматично от системата на дружеството в съответствие с действащите закони и актуалния лихвен процент на БНБ, като актуализацията се прави два пъти годишно – на 01.01. и 01.07. с оглед данните от БНБ.
Посоченият размер на законната лихва е зададен с оглед информацията от системата и автоматичните изчисления за всеки ден просрочие. Заповедния съд не проверява по същество основанието въз основа на което е възникнало вземането. В заповедното производство се проверява единствено наличието на правен спор относно вземането, като изключенията от това правило са изрично предвидени в чл. 41, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от исковото производство, съдът в заповедното производство не разполага с правомощия да изчислява и преизчислява дължимата лихва за забава, за която заповед също следва да бъде издадена. Извършени от длъжника плащания: До този момент заемателят е 3 направил плащания по кредита в общ размер на 838,51 евро Съобразно изложеното и след отчитане съответно на платените от длъжника суми общият размер на паричното задължение на Заемателя към настоящия момент възлиза на 1 025.03 евро Формирано както следва: • главница: 715,81 евро • възнаградителна лихва: 201,92. евро • законна лихва за забава: 107,30 евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на заявителя следва да бъде присъдена и сума за разноски съобразно с уважената чанст от заявлението в размер на 55.60 евро.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "***" ООД IBAN: *************************, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: "ИНВЕСТБАНК" АД
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.