Решение № 395 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502183 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх. № 24916/23.11.2022 г. по описа на ПОС, подадена от Ю. Х. М. и Г. А. М. , длъжници по изпълнително дело № 498/2020 на ЧСИ К. П., рег. № * * * * на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, чрез пълномощника си чрез адв. С. А., срещу решение №146/23.04.2023 г. по гр.д.№1814/2022 г. на РС-Асеновград, 4 гр.с., с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД сумата от 22191,67 лв. главница по сключен договор за банков кредит № 515078, ведно със законната лихва за забава от 14.10.2011 г., сумата 2234,06 лв. редовна лихва за времето от 15.11.2010 г. - 15.09.2011 г.; сумата 1199,74 лв. наказателна лихва за периода от 15.12.2010 г. - 13.10.2011 г., сумата 512,51 лв. присъдени разноски по заповедното производство, като погасени по давност., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. №1 606/2011 г. на РС- Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1328/2011 г. на ЧСИ З.З.-с район на действие ОСгр.Хасково, преобразувано в ИД №498/2020 г. на ЧСИ К. П. с район на д-е-ПОС.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи иска. Изложени са оплаквания конкретно, че неправилно съдът е приел, че 1

ЧСИ П. е извършил действия, които прекъсват давността, а именно запори, описи и възбрани, тъй като те не са процесуално валидни, тъй като не са извършвани или поисвани по висящо, действащо и валидно изпълнително дело, защото по ИД е настъпила перемпция още на 17.08.2014 г. Счита, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. Неправилно съдът не е отчел, че поисканото вписване на възбрана на 28.02.2014 г. касае имот, собственост на друг длъжник по изпълнителното дело, а именно на ЕТ Ю. М., а не на длъжника физическото лице Ю. М., поради което счита, че това изпълнително дело е без правно значение за останалите длъжници. Счита, че вземането на кредитора не подлежи на удовлетворяване по принудителен ред, тъй като изпълнителното дело се е перемирало съгласно закона, а вземанията са погасени по давност. Считат, че последното валидно изпълнително действие е от 16.08.2012 г., когато ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Община ***** за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Ю. М., след което в продължение на повече от 2 години не са били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което по силатана закона на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК ИД е перемирано на 17.08.2014 г. Изложени са съображения, че институтът на перемпцията важи и е приложим и преди и след постановяването и действието на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита, че след като изпълнителното производство е прекратено всички процесуални действия, извършени след това не са валидни. Иска се да се отмени постановеното решение и да се уважи изцяло предявения иск за исковете суми като погасени по давност. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемият ЕОС МАТРИКС ЕООД, чрез адв. Д. П. от АК *****, с който счита въззивната жалба за неоснователна както и твърдението за изтекла давност, иска се потвърждаване на решението. Конкретно е изложено становище за неоснователност на довода за настъпила перемпция на 17.8.2014 г.

За имота е вписана възбрана на недвижимия имот от м. февруари 2014 г. Предприетите действия спрямо ЕТ Ю. М. имат действие спрямо длъжника - физическото лице Ю. М.. Дори и да е перемирано делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, цитирана в отговора, единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че СИ следва да образува новото искане на взискателя в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане съответно прекъсва давността независимо дали СИ е образувал ново дело, тъй като той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Иска се да се отхвърли въззивната жалба.

Претендират се разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.

Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея 2 доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците Ю. Х. М. и Г. А. М. , не дължат на ответника поради погасяване по давност процесните суми, за събирането на които е било образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД до ЧСИ З.

З. с район на д-е ОС-Хасково изпълнителното дело № 1328/2011г., въз основа на издаден на 17.10.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 1606/2011 г. по описа на РС-Димитровград, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 17.10.2011 г.

В ИМ се твърди, че сумите по ЗИ са недължими поради погасяването им по давност, настъпила след перемиране на ИД на 16.08.2014 г.

ПОС намира, че процесното вземане произтича от неплатени суми по договор за кредит- главница и лихви, където главницата не представлява периодично плащане по смисъла на ЗЗД, при което е приложима е разпоредбата за 5-годишна погасителна давност.

Съгласно новата задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №118/07.07.2022 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№4063/2021 г. е прието, че изискването по чл.117,ал.2 ЗЗД за 5 годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както, когато вземането е установено с вл.с.съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, при което обстоятелството, дали вземането е за периодични или непериодични плащания е без значение.

Вземането по ИЛ се погасява с изтичането на 5-годишната погасителна давност, тъй като съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, когато вземенето е установено със съдебно решение /както е в случая, т.к. вземането на кредитора е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която е съдебно изпълнително основание/, срокът на новата давност всякога е 5 години, а съгласно чл.439,ал.2 от ГПК –искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване насъдебното дирене в производството , по което и е издадено изпълнителното основание.

ИД 1328/2011 г. на ЧСИ З.З. е образувано на 03.11.2011 г.

ПОС намира, че давностният срок по ИД №1328/2011 г. на ЧСИ З.З. не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си; че тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Д.Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие 3 отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. до 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече. Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.

Н а 17.02.2016 г. ИД № 851/2014г. е присъединено към ИД №1543/2016г., поради което всяко 1 изп.действие по ИД№1543/2016г. след тази дата води до прекъсване на давността за всички вземания.

Неоснователен е и довода на въззивника за изтекла абсолютна 10 год.давност на чл.112 ЗЗД, тъй като следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 112 ЗЗД , на която е основано възражението за давност на жалбоподателя, съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ се прилага от влизането й в сила на 02.06.2021 г. (изрично в този смисъл цитираното в жалбата решение № 4 от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г. на КС), а преходната разпоредба на § 2 ЗИДЗЗД (обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г.), с която е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл. 112 ЗЗД (тоест приложение за периоди преди влизането й в сила), е обявена за противоконституционна с цитираното решение на КС, от което пък следва, че предвидената в чл. 112 ЗЗД десетгодишна давност поначало няма как да е изтекла към датата на подаване на ИМ по чл.439 ГПК-20.01.2022 г., нито към настоящия момент.

Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД и разясненията, дасени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ прекъсващи давността са: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

В тази връзка, ПОС намира, че по ИД 1328/2011 г. на ЧСИ З.З. след 26.6.2015 г. са 4 извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

С разпореждане от 27.06.2016 г- ЧСИ налага запор върху банковите сметки и сейфове на длъжниците в 6 банки;

С Разпореждане от 27.06.2016 г ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника Г. М. в дома му за 28.07.2016 г.

С разпореждане от 27.06.2016 г- ЧСИ налага запор върху банковите сметки на длъжника Г. М. в Уникредит булбанк;

На 27.07.2016 г. -искане на съдебния изпълнител за вписване възбрана върху имот –Павилион №8а, собственост на длъжника ЕТ“Ю. М.“ ;

На 29.09.2016 г. -искане на съдебния изпълнител за вписване възбрана върху недв.имоти собственост на длъжника Ю. М.-4 бр. ниви в с.***** /л.366 от ИД/ ;